Председателят на Възрожденско читалище „Зора 1866“ инж. Емилия Василева бе отличена с почетния знак на областния управител на Русе Орлин Пенков. Високото отличие й бе връчено по повод 160-годишнината от създаването на културната институция и за цялостен принос към укрепването на местната общност, насърчаването на обществената ангажираност и утвърждаването на читалището като средище на просвета, знание и будителство.
 Кметът на община Русе Пенчо Милков също отличи председателката на читалището с плакет и подчерта значението на читалищната дейност. 
„В продължение на повече от век и половина читалище „Зора 1866“ е не просто културна институция, а живо средище на просвета, будителство и общност. То е място, където поколения русенци са откривали силата на словото, вдъхновението на изкуството и смисъла на принадлежността“, посочи в обръщението си областният управител. 
„Много малко институции могат да кажат, че 160 години създават история“, заяви кметът и отбеляза, че в дейността на читалищата днес отново се наблюдава подем.
От своя страна инж. Василева отбеляза историческата роля на читалищата като първа преддържавна институция, чиято мисия е била създаването на образована нация. Тя подчерта, че и днес основната цел е да се привличат повече хора към културни дейности и да се преодолява отчуждението, породено от съвременните технологии и социални мрежи. По думите й в момента в читалището функционират десет формации, сред които литературни клубове за деца и възрастни, театрална школа, клубове по художествено слово, формация за алтернативно кино „Русефилм“, фото клуб, краеведски клуб „Ах тези русенци“ и клуб за модерен балет и пърформанс, в които участват десетки деца и младежи.
Началото на честванията бе поставено с тематична изложба, подготвена от историка д-р Веселина Антонова, която представя над 100 архивни документа и фотографии от историята на читалището. Експозицията разкрива малко известни факти за културния живот в Русе и ролята на читалище „Зора 1866“ в изграждането на европейските традиции в града чрез създаването на театрални, музикални и танцови състави.
в изложбата са показани покани за първите балове от 1867/1868 г. на българските земи. Те са се провели именно тук в Русе. Любопитен факт е, че в списъците на читалището е и името на Иван Ведър, който непосредствено след Освобождението сформира първата масонска ложа в страната, в която са основателите на революционния комитет - Никола Обретенов, Захарий Стоянов, Тома Кърджиев и Ради Иванов.
Събитието беше повод и за национална конференция с международно участие на тема: „Читалищата и духовното единение на нацията“.
Основаването на читалището става само две години след обявяването на Русе за столица на Дунавския вилает. То бързо се превръща в място за срещи и просвета на Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Иларион Драгостинов, Тодор Хаджистанчов, Георги Икономов, Никола Табаков, Ангел Кънчев, Ганчо Карамаждраков, Захарий Стоянов и много други.
Именно в това читалище се полагат основите на европейската култура в града със създаването на театралното дружество, инструменталните състави и танцовите групи. И днес то продължава да изпълнява своята мисия - да съхранява българската култура и да обединява общността около ценностите на знанието и традицията.