Точно преди 40 години почитателите на бойните изкуства по света получават внезапен и много тежък удар. Едва на 32 години от света си отива най-голямата кунг-фу легенда, превърнала мъдростта и бойните умения на тибетските монаси в изкуство и зрелище - великият Брус Лий.
Но да започнем отначало.
През ноември 1940-а - Годината на Дракона според китайския календар, хонконгският артист Лий Хой Чуен има професионален ангажимент в САЩ. Придружава го жена му Грейс, която чака втората си рожба. През ноември Грейс влиза за раждане в болница в Сан Франциско, докато съпругът й е с прочутата Катнонска опера в Ню Йорк. На 27 ноември в болницата на „Джаксън Стрийт“
проплаква момченце, наречено от майка си Лий Джун Фан
Името обаче е твърде сложно за несвикналите с китайската фонетика американци и човек от болничния персонал предлага да го наричат Брус. Майката, в чиито вени наред с китайската кръв на майка й тече и европейската на германския й баща, приема. Така малчуганът от първите си дни тръгва с името, с което по-късно ще покори света - Брус Лий.
Скоро семейството се връща в Хонконг, но климатът там не понася на малчугана и той дълго остава слабичък и болнав. Но пък вече е направил първите си стъпки към славата. Дебютът му на екран е още като тримесечно бебе във филма „Момчето от Голдън Гейт“ и е заслуга на артистичните му родители. Първият филм, в който Брус реално участва, е „Стартът на едно момче“, в който
6-годишният хлапак играе така естествено и убедително
че впечатлява режисьора на един от филмите на баща му. Резултатът е светкавичен - Брус е затрупан с покани от киното и бързо свиква с жуженето на камерите и светлините на прожекторите.
„Той страшно обичаше да се снима. В 2 през нощта (повечето филми се снимали нощем - б.р.) аз отивах до леглото му и казвах: „Брус, колата чака!“. Той хукваше от леглото си, обуваше се и радостно се затичваше навън. Никак не бе трудно да го вдигнеш от леглото, когато ставаше дума за снимки. Съвсем различно беше, когато трябваше да става за училище“, спомня си по-късно майка му Грейс.
Най-съдбоносният обрат в живота на Брус настъпва на 14 години, когато младежът има проблеми на улицата с други момчета и решава, че трябва да може да се пази и да се грижи за себе си. Скоро след това започва да тренира бойни изкуства и попада на големия винг чун майстор сифу Ип Ман, при когото открива красотата и философията на източния бой. Заслуга за това има и философията на винг чун, а тя е
да побеждаваш противника не толкова с брутална сила, а с интелигентност
- като използваш съвършено слабостите му.
Благодарение на новите си знания и умения Брус става истински уличен боец и дори има своя банда, която предвожда в не една и две битки за територия, за чест или просто за слава.
В разгара на филмовата си слава Брус Лий заявява в интервю пред списание „Блек Белт“: „Аз определено бях лумпен и затова непрекъснато търсех с кого да се бия“. Пред друго издание допълва картината: „Децата в Хонконг няма на какво да се надяват. Белите (английски - б.р.) деца водят охолен живот, а ние трябва да работим за тях. Ето защо повечето деца стават хулигани. Животът в Хонконг е много лош. Децата от бордеите никога няма да излязат оттам“.
Но
уличните битки не отделят Брус от киното
дори напротив. На 18 години той вече има в биографията си 20 филма - все в новото му амплоа на боец. Тези участия му носят прозвището Малкия дракон. През 1959 година, след поредното улично сбиване на Брус, полицията предупреждава майка му, че ако момчето не влезе в правия път, го чакат тежки сблъсъци със закона.
Семейният съвет решава миловидният побойник да бъде изпратен в Щатите, където да се откъсне от опасната си среда и да получи добро образование. Така Брус Лий се качва на кораб за Сан Франциско и след близо триседмично пътуване слиза в родния си град със сто долара в джоба и с доста объркани представи за бъдещето.
В началото Малкият дракон, който в Хонконг има шампионска титла по ча-ча-ча, припечелва с уроци по танци, но разбира, че това не е неговата писта. Скоро се мести в Сиатъл, където семейната приятелка Руби Чоу го подслонява и му дава работа в ресторанта си. Брус записва авторитетното средно училище „Едисон“ и го завършва с много добър успех, който пък през 1962 година му отваря вратите на елитния университет „Вашингтон“.
Уличният побойник вече е на път да стане благоприличен млад джентълмен
Дали?
В университета Брус започва да преподава кунг-фу на студентите. Първоначално около него се въртят само азиатци, но скоро групата се разширява с всякакви националности. Новият учител иска да развие прост и практичен в реална ситуация боен метод. В основата му е идеята, че ефективността е по-важна от красотата. Така Брус полага основите на разновидност на кунг-фу, която по-късно нарича „Джийт Кун До“ („ът на изпреварващия юмрук“.
Подходът на боеца обаче не се харесва на майсторите в традиционните бойни изкуства. Негово изказване по време на демонстрация оскърбява дълбоко японец с черен колан по карате и той иска Брус да докаже идеите си на татамито. Напразно младежът опитва да обясни, че не е искал да засегне никого, а само излага идеи по принцип. Японецът е непреклонен и е твърдо убеден, че бързо ще вразуми непокорния младок. Боят явно е неизбежен и Малкият дракон го приема. За историята остава резултатът -
японецът е победен само за 11 секунди!
Няма по-добра реклама от това за школата на Брус. Популярността й се изстрелва главоломно. По него време - 1963 година - в залата влиза студентката Линда Емърли, която само след година става мисис Лий, а след още година го дарява със син Брендън.
Брус вече има школа в Оукланд и притокът към нея става все по-пълноводен. Но китайците не са съгласни хора от други националности да овладяват кунг-фу и един слънчев ден в залата със свитата си влиза експертът по този вид бойно изкуство Вонг Джек Ман, който наскоро пристига от Хонконг. Вонг предлага на Брус избор - или спира да преподава кунг-фу на всеки желаещ, или се сблъскват в пряк двубой. Младежът светкавично приема. Тогава Вонг опитва да наложи свои по-меки правила на боя - без удари в лицето и слабините. Отговорът на Брус е категоричен - „Ти ми хвърли предизвикателството, значи ще се бием“. В края на тази битка нашественикът Вонг лежи на земята и моли за милост, след като не е успял да се спаси с бягство. Въпреки победата Малкият дракон е недоволен, че битката е продължила твърде дълго и накрая дори бил силно задъхан. Това е повод за надграждане на бойните му умения за по-голяма ефективност.
Брус увеличава интензивността на тренировъчния си режим до такава степен, че свидетели коментират, че тренировките му по това време биха направили олимпийски гимнастик за смях. В края на годината той демонстрира уменията си на турнира в Лонг Бийч. Там показва
лицеви опори само на палеца на едната ръка
и удар с отворена ръка от разстояние един инч (2.54 см), който изпраща потърпевшия на разстояние повече от метър. Това смайва публиката.
Ето с този бекграунд майсторът на силния и прецизен удар атакува високите етажи на развлекателния бизнес.
В началото на февруари 1965 година присъствалият на демонстрациите в Лонг Бийч тв продуцент Уилям Дайзер го наема за сериите на „Зеления стършел“, където азиатецът играе съвършения бодигард. С предплатените му за филма 1800 долара Брус заминава за Хонконг, за да запознае роднините си с Линда и Брендън. Когато се връща в САЩ, научава добрата новина, че „Зеленият стършел“ е приет много добре от зрителите. С обещание за задаваща се нова кариера цялото семейство се местят в Лос Анджелис през март 1966. И макар че сериалът залязва доста по-бързо от очакваното, Брус Лий изгрява като безспорна знаменитост на бойните изкуства и доста често прави демонстрации.
Следват много ангажименти в киното и уроци по бойни техники на звезди от калибъра на Стийв Мак Куин, Джеймс Кобърн и Чък Норис.
Най-големият кошмар на Малкият дракон се сбъдва
през 1970 - докато изпълнява едно упражнение с тежести си уврежда един прешлен. Лекарите му казват, че ще трябва да лежи неподвижно няколко месеца и никога повече няма да може да се занимава с кунг-фу. Това е може би най-тежкият момент в живота на Брус. Той остава на легло, парализиран и отчаян, но дори тогава не изоставя действително работата си. Резултатът е осем дебели тетрадки със записки, които след смъртта му са публикувани под името „Тао на Джийт Кун До“.
Макар че никой не вярва, Брус Лий се възстановява само за шест месеца е след година тренировки възвръща предишната си сила и гъвкавост. От контузията му остават само болките в гърба, които го съпътстват до последния му ден.
Боецът вече няма какво да доказва на татамито и решава да направи големия си пробив в киното. За човек с такава упоритост, а и с такъв талант, това изглежда само въпрос на време, но не е съвсем така. Дълго на него се гледа само като на феноменален майстор на бойните изкуства, но постепенно Брус Лий се налага като най-атрактивния актьор в жанра и покорява Азия.
След няколко ленти и главоломно нараснала популярност актьорът получава
предложение от „Уорнър Брадърс“
да участва във филма „Кръв и стомана“, после преименуван на „Влизане в дракона“. Това е неговият шанс да пробие в най-големия пазар - Америка. Брус дълго обмисля офертата и накрая приема.
„Влизане в дракона“ е заснет за по-дълго време отколкото е предвидено и това се отразява върху бюджета. След като виждат кадри от филма, продуцентите от „Уорнър Брадърс“ не се замислят и изпращат без проблеми допълнителни средства.
Но вместо да започне да се къпе в океана на славата, главният герой тръгва по стръмната пътека към края на дните си.
На 10 май 1973 година екипът озвучава последните кадри от „Влизане в дракона“. Денят е ужасно горещ, а за да не проникват странични шумове, в студиото за озвучаване липсват вентилатори. Плувнал в пот, Брус излиза от стаята, за да отиде в малкия хол, където е по-хладно. И там внезапно се строполява на пода, надига се и пада отново - този път в безсъзнание.
Повиканите лекари
откриват нещо нередно в мозъка му
и инжектират наркотикът манитол, за да намалят подуването в мозъчната кора. Това проработва и след 2 часа Брус идва в съзнание, но му отнема дни докато възвърне говора си.
Когато питат доктор Лонгфорд дали припадъка на Брус е причинен от твърде напрегнатата работа, той категорично отрича, но добавя, че актьорът е бил на крачка от смъртта.
Брус заминава на прегледи при специалисти в Лос Анджелис, но те не откриват нищо нередно. Напротив-казват, че организмът му е като на 18-годишно момче.
Премиерата на „Влизане в дракона“ е насрочена за 10 август 1973 и азиатецът използва времето, за да се върне в Хонконг и да поговори с продуцентите за един временно замразен филмов проект - „Игра на смърт“. На 20 юли 1973 година Брус и продуцентът Реймънд Чоу пристигат в апартамента на Бети Тинг Пей, където тримата обсъждат черновия вариант на филма. Там Брус се оплаква от силно главоболие и актрисата му дава аспирин от домашната си аптечка. Към 19.30 Брус продължава да се оплаква, че не се чувства добре и влиза в спалнята, където заспива. Когато два часа по-късно Чоу се опитва да го събуди, Брус не реагира. Бети бързо телефонира на лекаря си, който веднага пристига. След като десетина минути не успяват да го събудят, е откаран в болницата „Кралица Елизабет“. Лекарите обаче се оказват безпомощни - Брус Лий починал при пристигането си в болницата.
Смъртта на гениалния боец завихря
невиждан тайфун от медийни спекулации
Кончината на железния азиатски боец ражда всякакви слухове. Според любители на конспирацията той е убит за отмъщение, защото е издал тайните на азиатските бойни изкуства. Друга легенда гласи, че е премахнат от вражеска бойна школа. Все пак най-банална, но и най-убедителна е медицинската версия - че младият майстор е починал от непоносимост към съставка на безобидния аспирин, от който по света всеки ден се изпиват стотици хиляди хапчета. Тази съставка е малкото камъче, което обръща колата. Претовареното му от десетилетия тяло просто не е издържало.
Така на днешния 20 юли си отива човекът Брус Лий, за да изгрее вечната легенда Брус Лий, която е актуална и днес. Спомнете си само съвсем пресния скандал - миналата седмица рекламна фирма в Хонконг бе залята с критики, защото използва компютърна анимация за „съживяване“ на Лий в реклама за уиски. И това съвсем не е последният път, когато името му обикаля света.