Националният дворец на културата (НДК) не е просто архитектурен символ на София, а живо културно средище, което заема централно място в духовния и обществения живот на нашата страна. Това каза директорът на институцията Андрияна Петкова при откриването на празничния галаконцерт по повод 45-годишнината на НДК.
„За мен е изключително удоволствие, че сме заедно на това специално събитие. Честит рожден ден на Националния дворец на културата! Използвам възможността да отправя сърдечна благодарност към президента на Република България госпожа Илияна Йотова, че прие да бъде патрон на събитията по случай отбелязване на 45-ата годишнина на Националния дворец на културата“, каза още Петкова.
Тя допълни, че „началото на честванията постави Международният форум на кирилицата, организиран по нейна инициатива, който за трети път показва приноса на азбуката ни за културното развитие и духовното наследство отвъд пределите на нашата страна. Благодаря и на хората, чийто труд стои зад институцията НДК - на всички, които всеки ден с отдаденост и професионализъм осигуряват на нашата публика вълнуващи културни преживявания. Специална благодарност и към Съвета на директорите в лицето на председателя Марияна Арсенова и на Нина Найденова, Емилия Петкова и Сашо Ганов. Заедно правим устойчиво управлението на НДК и продължаваме да го развиваме като културна институция“.
„Създаването на НДК е дълбоко свързано с визията на Людмила Живкова, която го замисля като пространство за среща на култури, идеи и духовни хоризонти отвъд граници и епохи. Когато говорим за НДК, ние говорим за нещо по-дълбоко, за националната ни идентичност, защото културата и образованието са основите, върху които се изгражда осъзнато общество, което знае кои сме и накъде вървим. Нашите предци са ни завещали не само история, но и посока. От създаването на кирилицата през културните ни възходи и духовни движения до борбите за църковна и държавна независимост, всичко това е израз на стремежа към духовна цялост и национално самосъзнание. В този контекст изграждането на НДК се явява естествено продължение на тази историческа посока - израз на вяра в културата като движеща сила. Той е не просто конгресна сграда, а храм на творческия дух, в който се срещат най-значимите постижения на българските творци“, каза още директорът на НДК.
Тя коментира и символиката на институцията и каза, че „във визуалната идентичност на НДК е заложен образ на Феникс - птицата, която възкръсва от пепелта. Това не е случаен знак, а метафора за способността на българския народ да преминава през изпитания, да се възражда и да продължава напред с нови сила и вдъхновение“.
„Днес ние не просто отбелязваме годишнина, ние поемаме отговорност да развиваме културните процеси, да водим активен диалог с творците на България, да подкрепяме младите таланти и да създаваме нови пространства за изява. Нашата мисия е да съхраняваме и обогатяваме културното наследство на НДК, като същевременно го отваряме към бъдещето с нови фестивални форми, идеи и публики. България пулсира още от създаването си, с мощта на знанието, мъдростта и духовността. Именно чрез писмеността, културата и изкуството ние сме съхранили идентичността си през вековете и сме изградили своя културен облик, който има принос и е част от европейското и световното културно наследство. Нека предадем на следващите поколения не само паметта, но и смисъла. Нека им завещаем просветеност, духовност, увереност. Нека съхраним творческия пламък, онзи вътрешен стремеж към създанието, към красотата и към доброто, защото именно в този пламък се крие силата да продължим. Именно чрез него ще изградим бъдещето. В днешното политическо говорене, във време на войни, напрежение, нарастваща несигурност, още по-ясно се осъзнава необходимостта от изграждане на устойчива връзка между вярата, културата и образованието. Именно чрез тях се сформира ценностната система на нацията, онази вътрешна устойчивост, която ни позволява да отстояваме себе си в един все по-динамичен и противоречив свят“, отбеляза директорът на НДК.
По нейни думи, „България има всички основания да бъде уверена в своя потенциал. Ние сме сред народите, които не само съхраняват духовното си наследство, но и активно създават бъдещето. Институтът INSAIT е доказателство за това, че сме сред малкото държави със собствен капацитет за разработки в областта на изкуствения интелект - сфера, която определя посоката на глобалното развитие на човечеството. Това е ясен знак, че интелектуалния ни потенциал не е само историческо наследство, а жива, действаща сила. Именно този елит от учени, творци, преподаватели, новатори имат ключова роля в изграждането на нови и устойчиви модели, които да съчетават икономическа ефективност, културна дълбочина и образователна визия. Пред нас стои задачата да създадем среда, в която младите хора не просто получават знания, а развиват мислене, въображение и ценности. Среда, която възпитава успешни, отговорни и талантливи личности - хора способни да създават, да водят и да вдъхновяват. Именно тук ролята на НДК е по-актуална от всякога, като пространство за срещи между традициите и бъдещето, между духовността и иновациите, между паметта и новото начало, защото силата на един народ не се измерва само с неговото минало, а и с неговата способност да създава бъдещето“.