Председателката на Възрожденско читалище „Зора 1866“ инж. Емилия Василева получи почетния знак на областния управител на Русе Орлин Пенков по повод 160 години от създаването на читалището.

Председателката на Възрожденско читалище „Зора 1866 г.“ инж. Емилия Василева бе отличена с почетния знак на областния управител на Русе. Високото отличие ѝ бе връчено лично от Орлин Пенков, който заяви, че за него читалището е културна институция, която се е превърнала в светъл духовен дом, съхранил през времето българския дух, знание и традиции. Поводът за награда е отбелязването на 160 години от създаването на читалището. Затова знакът, който връчи Пенков на Василева, е за цялостен принос към укрепването на местната общност и насърчаване на обществената ангажираност, както и за организиране и провеждане на инициативи с висока гражданска значимост, а също и за утвърждаване на читалището като средище на просвета, знание и будителство. „В продължение на повече от век и половина читалище „Зора – 1866 г.“ е не просто културна институция, а живо средище на просвета, будителство и общност. То е място, където поколения русенци са откривали силата на словото, вдъхновението на изкуството и смисъла на принадлежността“, посочи в обръщението си Пенков към културните дейци. „Вярвам, че това читалище е мястото, където културата не е абстрактно понятие, а ежедневна практика – съхранена в словото, музиката, традициите и паметта на хората. Днес значението на читалището е особено осезаемо, защото именно то е онзи тих, но неподвластен на предизвикателствата стълб, върху който се крепи духовната устойчивост на обществото. Нека не забравяме, че именно читалището е мястото, където знанието не е информация, а ценност; където традицията не е формалност, а жива памет; където общността не е абстрактно понятие, а реална връзка между хората“, категоричен бе областният управител на Русе.
От своя страна инж. Василева посочи, че именно читалищата са били първата преддържавна институция, чиято цел е била не просто образовани индивиди, а широко образована нация. „Настоящето е такова каквото ние го направим. Във време, в което и не достигат средства и е трудно в отношенията с хората, наша цел е да привлечем колкото се може повече хора в самото читалище, като преодолеем влиянието на социалните мрежи, довели до определено отчуждение. Вярвам, че можем да накараме децата и техните родители да дойдат и да се занимават с театър, литература, балет“, сподели председателката на читалището. Тя каза още, че понастоящем в читалището функционират 10 формации – литературен клуб за възрастни, който вече е на 70 години, както и такъв за деца от 5 до 18 години, а също и театрална школа и клубове по художествено слово. В тях са над 60 деца. „Има и формация за алтернативно кино „Русе филм“, която през миналата година донесе големите награди от четири национални фестивала на любителското кино, както и фото клуб, краеведски клуб „Ах тези русенци“ и клуб за модерен балет и пърформанс“, посочи инж. Василева.
На събитието присъстваха и десетки общественици, както и представители на държавната и местната власт. Сред тях бяха кметът на община Русе Пенчо Милков, директорът на Регионалната библиотека Теодора Евтимова, началникът на Държавния архив в града Толя Чорбаджиева, заместник-директорът на Регионалния исторически музей Ренета Рошкева, както и представители на академичната общност. „Много малко институции могат да кажат, че 160 години създават история“, заяви кметът Милков и посочи, че читалището като институция има много голямо значение за българите. Кметът Милков отбеляза още, че в момента в дейността на читалищата отново се наблюдава ренесанс. „Във всички трудни моменти, това, което ни събира като общност, е любовта към българщината, а тук е едно от местата в нашия град, който толкова дълго време я пазят и създават“, допълни Пенчо Милков. Той изрази и признателност на всички читалищни дейци и гарантира пълна подкрепа за културните институции. Кметът Милков също отличи председателката на читалището с плакет.
Началото на събитията бе дадено с тематична изложба, показваща най-значимите моменти и личности от историята на културната институция. Неин автор е историкът д-р Веселина Антонова. В експозицията са включени над 100 документи и снимки, разкриващи по-малко известни факти за читалището. Д-р Антонова обясни, че в изложбата са показани покани за първите балове от 1867/1868 г. на българските земи. Те са се провели именно тук в Русе. Любопитен факт е, че в списъците на читалището е и името на Иван Ведър, който непосредствено след Освобождението сформира първата масонска ложа в страната, в която са основателите на революционния комитет – Никола Обретенов, Захарий Стоянов, Тома Кърджиев и Ради Иванов. Събитието е повод и за Национална конференция с международно участие на тема: „Читалищата и духовното единение на нацията“. Основаването на читалището става само две години след обявяването на Русе за столица на Дунавския вилает. То бързо се превръща в място за срещи и просвета на Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Иларион Драгостинов, Тодор Хаджистанчов, Георги Икономов, Никола Табаков, Ангел Кънчев, Ганчо Карамаждраков, Захарий Стоянов и много други.
Именно в това читалище се полагат основите на европейската култура в града със създаването на театралното дружество, инструменталните състави и танцовите групи.