Това, че фестивал като "Мартенски музикални дни" в Русе съществува въпреки трудностите и предизвикателствата в последните години показва, че все още културата има стойност и е пример, който трябва да бъде следван. Това каза в интервю за БТА маестро Григор Паликаров, който е професор по оперно-симфонично дирижиране в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", композитор и пианист.
Той ще бъде диригент на премиерния спектакъл на Русенската опера - "Евгений Онегин", който ще бъде представен на 23 март тази година в крайдунавския град. Събитието е част от програмата на 65-ото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни". 
Проф. Паликаров обясни, че трудностите пред един фестивал са много рядко артистични или музикални. "Все още има много талантливи хора, които са достойни да бъдат на този фестивал. Трудностите обикновено са логистични и финансови, като вторите са основните", каза още маестрото. 
Той посочи, че и други големи фестивали продължават да съществуват - като "Софийски музикални седмици", "Варненско лято". "И те не само съществуват в някакъв осакатен вид, а са пълноценни и въздействащи фестивали. Въпреки всичкото отвръщане от изкуството и от културата на политическата класа, на финансите като движение, като принизяване на изкуството в социалната стълбица, то продължава да съществува и показва, че е нужно на хората и винаги ще бъде нужно. Това не е изключение, това е правило и то трябва да продължи да бъде правило, докато човечеството съществува", каза още проф. Паликаров. 
Според него класическата музика не трябва да бъде възприемана като елитарно изкуство. "Мога да говоря от позицията на годините, които имам вече зад гърба си, че ние изпуснахме едни 15-20 години - годините на т. нар. преход, във възможността да възпитаме следващото поколение почитатели на класическата музика. А това става по много прост начин. Децата от училище се водят на съответния тип концерт - образователен или за запознанство с класическата музика. Така от един клас от 35 ученици в 10 това ще събуди нещо у тях. От тях двама-трима може да станат музиканти, но всички тези 10 след това ще влизат в концертната зала, защото музиката за тях ще бъде нещо необходимо, неизменна част от живота им - както е храната, както е дишането", каза диригентът. 
По думите му заради онова пропиляно време сега се намираме във вакуум. "Сега се правят много образователни концерти, много деца са запознават с музиката и съм сигурен, че след време те ще пълнят концертните и оперните зали. Но сега сме в този вакуум, във времето, в което например по пътищата шофьорите нямат никаква култура, защото изкуството е част от формирането на култура на общуване, на култура на действие, на социалстване. Това може да се промени, когато младото поколение се запознава с тези безсмъртни шедьоври, надживели времето си", каза маестро Паликаров. 
И допълни, че днешните деца губят интерес много бързо. "И това е проблем на дигитализирането на света, на навлизането на новите технологии, а ние трябва всячески да се борим. Така посещението на концерт, по време на който ти трябва да стоиш тихо и да се опиташ да възприемаш музика по-дълго време, също ще има възпитателен ефект. Това е сега идеята - да успеем да накараме това поколение да се концентрира върху нещо стойностно за по-дълго време", каза още професорът. 
По думите му у нас няма недостиг на талантливи музиканти. "Имаме отлив на желаещи да продължат в професионалното поле на музиката, а причината е, че музиката беше поставена от хората, които се занимават с финанси в тази държава, на дъното на социалната стълбица. Така изпълнихме за съжаление и старата българска поговорка - "музикант къща не храни", което не е добре. Музикантът трябва да може да изхрани къщата, тъй като музикантът с музиката си ще възпита културни хора. Така общуването ще бъде на ниво и няма да говорим за пребиване, убийства, катастрофи по пътищата, но това трябва да бъде държавна политика", заяви маестрото. 
По думите му държавата трябва да инвестира в културата. "Музиката също се грижи за здравето на обществото, за душевното здраве, което понякога страда повече от физическото и ние ставаме ежедневни свидетели на това", каза още проф. Паликаров. 
На въпрос кое е онова специфично човешко "несъвършенство", което никой алгоритъм не може да замени, маестрото каза, че си е общувал с Изкуствения интелект. "Например божествената искра, та тази искра в Изкуствения интелект не може да я има. Той може да наподоби човешка дейност по създаване и интерпретиране на музиката, но в крайна сметка креативността и съзидателността е дар само за хората и мисля, че изкуството ще бъде последната област, в която Изкуственият интелект ще може да вземе хляба на хората", заяви диригентът.
Той коментира още, че музиката е по-универсална дори от поезията и драмата, защото няма нужда от превод. "Отиваш на другия край на света с хора, израснали в съвсем друг социален бит, по съвсем друг начин, в съвсем други условия, но четете едни и същи ноти и може да ги пресъздадете заедно веднага и то без никаква нужда от преводач. Ето, това прави музиката най-съвършеното изкуство, като не подценявам никое друго", заяви проф. Григор Паликаров.
Шейсет и петото издание на фестивала "Мартенски музикални дни" ще предложи до 29 март срещи с известни артисти, оркестри и ансамбли от България и още 10 държави. Част от чуждестранните изпълнители гостуват за първи път в страната ни. 
"Мартенски музикални дни" е една от най-старите фестивални сцени в България. Основан през 1961 година и организиран от Община Русе, всяка година музикалният форум превръща града в място за срещи на елитни артисти от световната и европейската музикална сцена. Музикалният форум се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, а БТА е сред основните медийни партньори.