В качеството си на корифей дъртак се наложи да присъствам на представянето на новия том XXIV на „Алманах за историята на Русе“. Заслужено посветен на делото, усилията, трудовете и публикациите на един от доайените на русенската история - доц. д.ист.н. Любомир Златев. Светла му памет!
Това не е презастраховка. Защото с него се знаехме от години, учех се от историка и помагах на организатора доколкото и с каквото можех. Ще премълча онова, което се каза по негов адрес на въпросната презентация. От хора, с които е работил и които със сигурност добре е познавал. Които са написали и по някой ред в негова памет. Никой не ме попита за нашите контакти и взаимоотношения ни, за онези от търновския университет, от студентската ни Алма матер, та до съвременните му публикации, до „отрочето“ му, каквото се явява „Алманах за историята на Русе“. Това отроче с том XXIII, за чийто нов живот отдаде последните дни от живота си след сполетялата го изневиделица болест. Лаская се от мисълта, че освен финансово го подкрепих и с идеята за създаване сдружение, което да подпомага издаването, което да търси и други форми за дейност и за допълнително стимулиране. 
Бързам да поясня. Защо изданието точно се казва „Алманах“, какъв е изпълващият смисъл на това понятие и защо преди 30 години организаторите му се спряха точно на това заглавие? Апропо, нито един от ония създатели не присъства. Та някак висящи остават високопарните слова, един път за над 160 автори (на общинска сесия), участващи в списването му, друг път за над 180 автори (на представянето във вторник вечерта). Умишлено или не се забравят причините град Русе да няма до ден днешен писана история, а вместо това да се предприеме издаване на такъв един ежегодник, като Алманаха. Отворете речниците, припомнете си значението на тази дума! Нищо не пречи за съжителството на сериозни научни публикации и проблеми с откровена публицистична насоченост. 
Затова доста смущаващо вече втора поредна година, пряко или косвено, до мен достигат упреците, казаните с недомлъвки приказки, че някои от изписаните лица в редколегиите присъстват там само на книга. Сборник, който се реферира от изданията към БАН, да няма функционираща редколегия?! За да не бъде приказката ми оприличавана на „дърташко мрънкане“ или да се правя на „ощипана годпожица“, ще добавя, че лично знам за неучастие на поне двама от членовете на тази, т.нар. редколегия. Този факт, други свързани с авторското право, крият толкова подводни камъни, че ръководството на сдружението, в което бях доскоро, неминуемо ще се сблъска, хайде да не е до дни, до седмици или месеци, че много, много ме е страх, че преживялата 30 успешни години идея може да фалира. Нищо лошо няма да се случи, ако някои въпроси се поставят на комерческа вълна, та нали е честно всеки труд да се заплаща, ако не прилично, поне подобаващо. 
И пак, и отново. Доста смешно ми прозвуча презентирането на авторите и заглавията от съдържанието на Алманахаа. Ми то добре би било да се вземе листа със записаните съобщения и просто да се изчете пред аудиторията. С цялото ми уважение към зала „Силаги“ и нейния собственик, към авторите на презентацията, но за кой ли път трябва да казвам, че липсва озвучението. 
Капитулантска е и позицията, изказът, отношението на някои люде, че са се посветили само и само на издаването на поредния том, че друго не ги интересува. Не по-малко смущаващ бе и един друг факт, че в същия ден, в същия час по телевизията вървеше разговор за книгата „Русенските приоритети“ на автор, чиято публикация не намери място на страниците в тома. Три публикации са на археолози от Регионалния исторически музей, съществен е приносът на библиографите от библиотеката. На този фон като основен партньор на сдружението „Русе през вековете“ да се посочва само Държавен архив-Русе, където дълги години работи Л. Златев, ми се струва неудачно. Като чиста проба самодейност, от лошите й варианти, прозвучаха поканите и сроковете за предаването на материалите за следващия том. Но - така са решили, така са го направили.
Не можеш когато в учредителните си документи записваш различни цели и задачи, когато си се посветил на нещо значимо, а не само да се фокусираш на едно нещо като Алманаха, да очакваш, че нещата ще се решават от само себе си. „Който го е страх от мечките, не ходи в гората“. Акцентирането само на издаването на поредния том с надеждата (дано да е подкрепена и с действия), че Община Русе, въпреки съпротивата на определени лица, ще подкрепи с бюджетни средства издаването на юбилейния XXV-ти том, могат да останат съвсем илюзорни. „Помогни си сам, че да ти помогне и Господ!“. И за туй ли да подсказвам за пътя, начина и средствата по отправянето на една такава молба от сдружението?
Наличието на една поне прилична за момента общинска програма за стимулиране дейности в сферата на културата може да даде нов тласък към новите технологии за дигитализацията на издадените до момента томове, а и не само на тях. Загатнатото на вчерашното събитие съществуване на сайт на сдружението, библиографската рядкост на значителна част от издадените досега томове са прекрасна платформа при добро желание тези идеи да се доразвият и най-вече да се реализират! За един, надявам се приличен и успешен кандидатски проект по тази програма, не е необходимо кой знае колко - 2-3 дни упорит труд и съгласуване. Все още има време, срокът е 20-ти март!
И отново в тази връзка: от месеци спомоществователи и дарители са с надписани и подготвени едни благодарствени грамоти за труда и желанието им да помогнат. Един видях на вчерашното събитие. А това е най-малкото подигравка с тези хора, чиито имена дори не се изписват на кориците на изданието. За сметка на дитирамбите, отправяни - съвсем заслужено - към Община Русе.
На никого не се карам, никого не се опитвам да манипулирам. Никак не е нужно, като щраусите, от съществуващата даскалска диспозиция, да крием глави и да чакаме наготово нещото да се случи, да стане. И нямам предвид себе си за онова, че големият Началник може когато си реши да ме повика, а за ония луди-млади глави, на които е утрешния ден.
Б.р. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.