Русенската джаз колегия и Центърът за изкуство и култура „Блок 14“ организират в края на седмицата един много интересен концерт, който със сигурност ще достави удоволствие на ценителите на модерния звук. В неделя, 15 март, от 20 часа в „Блок 14“ предстои среща с EVDN (Евден Димитров) - един от най-интересните съвременни български бас китаристи и композитори. На сцената до него ще застане барабанистът и продуцент Радо Казасов - активна фигура в съвременната сцена с фокус върху джаз, фънк, R&B, поп и бийт продукция.

- Г-н Димитров, какво е усещането да свирите в град като Русе - с неговата архитектура, дунавска атмосфера и силни културни традиции?
- Да свириш джаз или инструментална музика в Русе е голяма отговорност - освен че е домът на първия джаз фестивал в България, градът е също така родното място на велики български музиканти. Винаги е удоволствие и специална връзка с традициите на българския джаз. 
- Какви асоциации предизвиква у вас русенската джаз сцена и имате ли очаквания към публиката на предстоящия концерт?
- Радвам се, че русенската публика са хора с по-дълбоко виждане за същността на инструменталната музика, слушатели които харесват експериментите в живите изпълнения.
- Пространството на „Блок 14“ предполага близост между артисти и публика. Променя ли се начинът, по който изграждате сетлист или динамика, когато концертът е в по-интимна среда?
- Разбира се. Сетлистът е нещо което смятам, че всеки артист трябва да се придържа, тъй като е предвиден предварително и има причина в самата последователност. Но когато говорим за начина по-който се изпълнява дадена композиция, е съвсем друг разговор. Особено за инструментална музика - 
винаги свирим според акустиката на самото пространство, мисля че понякога стаята е част от бандата
 - Ако трябва да „преведете“ Русе на музикален език - ще бъде ли той повече tension (в музиката - напрежение, усещане за очакване) или повече release (освобождаване на напрежението)?
- Смятам, че ще предложим еднакво количество от двата елемента. Всичко зависи от енергията на присъстващите. Русе за мен е абсолютен groove (специфично усещане за ритъм, движение и енергия, което кара слушателя да иска да танцува, да тактува или да се движи - б.р.). 
- Когато свирите в градове с по-камерна, но фокусирана публика, усещате ли по-различен тип слушане - по-съзерцателно, по-аналитично?
- Абсолютно. Изключително удоволствие и комплимент към всеки изпълнител е когато публиката е дълбоко съсредоточена в изпълнението и това което искаш да представиш като послание.
- А вие, г-н Казасов, как възприемате Русе като сцена - по-джазова, по-отворена към експерименти или по-традиционна?
- Русе винаги е имало по-специално отношение към джаза, много доказани наши музиканти са излезли от русенската школа. Същевременно са се случвали и доста експериментални проекти и банди, така че може би по малко и от двете.
- Имате ли лични спомени или участия в Русе, които са ви оставили следа?
- Последният състоял се концерт на „Trombobby & C-Mo  И Единствените им Приятели“ беше именно в Русе. Тази банда и музиката, която създадохме е 
едно от най-смислените неща, в които съм участвал и няма как това да не ми остане хубав спомен от Русе
- Барабаните често „четат“ публиката първи - по тишината, по реакцията, по дишането. Какво очаквате да усетите от русенската публика?
- Русенската публика винаги е била много благоприятно настроена към барабаните. Надявам се и сега да е така.
- Когато свирите в дунавски град, влияе ли по някакъв начин самото пространство - реката, ритъмът на града - върху вашето темпо и импровизация?
- Реката и морето винаги дават различно усещане на всичко и това са неща, които малко или много ни липсват в София, винаги им се радваме еднакво и ни карат да свирим различно.
- Как изграждате драматургията на концерт като този в Русе?
- Ще представим много нова музика от предстоящия ми албум, който ще излезе в края на годината. Искам да подходя по друг начин към този албум.
Изпълнението на живо ще ми даде ясна представа за финални корекции по аранжимента им
Това е ултимативният тест за всяка композиция. 
- Публиката тук ще чуе ли неиздавани композиции или нова посока, по която вървите?
- Ще има нова музика, но тя е резултат на еволюцията на първия албум. С всяко година се развиваме като музиканти и композитори, постоянно се вдъхновяваме взаимно, надяваме се да вдъхновим и публиката. 
- Въпросът ми е и към двамата - какво бихте искали хората да отнесат със себе си след концерта в „Блок 14“ - емоция, идея, звук, въпрос?
- Искаме да успеят да се пренесат в друго пространство на своето съзнание, да бъдат по-смели в решенията си и да ценят своята индивидуалност независимо от обстоятелствата.  
- Г-н Димитров, проектът EVDN стои на пресечната точка между джаз и електроника. Това ли е естествената еволюция на джаза днес - диалог с бийт културата?
- Според мен 
това е естеството на джаз музиката - да експериментира с музиката присъстваща в момента
Джаз музиката е основния двигател на развитието на музикалната форма, поради смелите си решения в колаборацията от стилове и елементи от различни епохи и съвремието. Аз комбинирам в музиката си стиловете, който обичам да слушам, смятам че това създава моята идентичност като артист. Започнах да харесвам джаз музика в момента когато я чух на живо, изпълнявана от музиканти с дълбоки разбирания за стила - Христо Йоцов и Антони Дончев. 
- В дебютния ви албум „TENSION/RELEASE“ басът често носи темата, а не само хармоничния фундамент. Това съзнателна естетическа позиция ли е?
- Това е концпепция, която развивах години, още преди идеята за самия албум. Винаги ми е харесвал тембърът на бас китарата като хармоничен инструмент. Бях стигнал момент от развитието си като музикант, когато се нуждаех да направя албум, в който да представя идеите си. Басисти като Бъби Луис, Янек Гуиздала и Виктор Уутън са създателите на този подход и са основен двигател на моето развитие като музикант.
- Groove и time feel (усещане за време/ритъм) са централни в педагогическата ви работа в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Липсва ли според вас усещането за groove в част от съвременната музика?
- Съвременната музика е невероятна в момента, създават се композиции, които са изключително разнообразни, 
живеем във велики времена и никога не сме имали толкова достъп до информация, свързана с най-търсените музиканти в момента
Живите изпълнения са на много високо ниво и груува не е бил по-дълбок. Проблемът, който е налице, е посланието на самите артисти и тяхната ценностна система. Това е отражение на реалността в която живеем, но има много артисти под радара, които вървят в правилната посока. 
- Кое е водещо, когато композирате - ритъмът, хармонията или нещо друго?
- Всеки път е различно, никога не знаеш какво може да те вдъхнови в даден момент. Веднъж написах парче, вдъхновено от погледа на едно куче и това как ме кара да се чувствам.
- Как намирате баланса между живото свирене и електронната продукция, така че нито едното да не доминира изкуствено над другото? 
- Смятам този проект като възможност да комбинирам всичките си музикални и технологични вдъхновения в едно. 
Самата музика позволява много различни подходи и решения в живите изпълнения и тази свобода сама по себе си ме вдъхновява да съм по-смел артист
- Г-н Казасов, вашият стил съчетава традиционни ударни с модерни бийтове. Къде е границата между барабанист и продуцент?
- Двете са много различни, но от моя опит, това да започна да правя музика, бийтове и да се занимавам с продуциране според мен ме е развило като барабанист повече от всичко друго, защото това помага да погледнеш музиката отстрани, не просто като инструменталист и това води до по-добри музикални решения и спомага всичко да звучи по-като едно цяло.
- Какво е предизвикателството да бъдете едновременно groove-двигател и импровизатор в проект като този?
- Това е един от малкото проекти в които мога буквално да правя каквото си искам. Тази свобода е много нужна понякога.
- Когато работите по студийни записи, подходът ви различава ли се коренно от концертната импровизация?
- Много се различава. Студийният подход е съвсем различен, защото там целта е да постигнеш най-добрия звук защото записът остава завинаги. Там имаш възможност за много експерименти със звука, за да постигнеш това, което чуваш. Барабаните често се записват доста по-тихо в студийна среда, с по-усилени преампи, за да може да извадиш дебелината от инструмента. 
На живо играе много емоцията и адреналинът и доста често свирим по-силно от нужното. Поне аз
- В проекти като „Funky Miracle“ и „Trombobby & C-MO“ има силен фънк и соул елемент. Как това влияе върху съвременния ви джаз език?
- Аз силен джаз език нямам и никога не съм имал. В повечето случаи всичко опира до вкус и колко и каква музика си слушал. Музиката на Ечи не знам дори дали бих я нарекъл джаз. Ако дойдете на концерт ще разберете, че далеч не е джаз. Поне на децибели.
- Да завършим с няколко въпроса към двамата - живеем във време на стрийминг и алгоритми. Когато музиката ви звучи в платформи и радиа като BBC Radio 1, променя ли това усещането за публика?
- ЕД: За всеки артист е удовлетворяващо да разбере, че музиката му е слушана и вдъхновава различни хора по света. Това ни дава стимул да не спираме да вярваме в собствената си визия и идентичност в музиката. 
- Джазът често се възприема като „елитарен“ жанр. Вашият подход го прави по-достъпен или просто различен?
- РК: В света вече присъстват многобройни под-стилове на джаз музиката и самите артисти искат да достигнат възможно най-широк спектър от слушатели, нямат лукса да бъдат елитарни.
Въпреки че музиката е по-достъпна, артистите и музикантите в момента се нуждаят изключително много от подкрепата на слушателите
поради ниското заплащане на слушания в стрийминг платформите. 
- Какво означава за вас модерен български звук - има ли такъв?
- ЕД: В България присъстват изключителни музиканти и това не тайна за световната музика. Българския звук е се развива в правилната посока със всяка година, но се нуждаем от приемственост и подкрепа между артистите ни, това ще създаде традиции и по-силно усещане за принадлежност в бъдещите поколения аристи.