В един от най-студените дни на януари минавах за пореден път покрай полуразрушената сграда на Първото застрахователно дружество „България“, в миналото бисер на архитектурата не само в Русе. Дружеството е основано през 1891 г. с начален капитал два милиона и петстотин хиляди златни лева и е наречено първо, защото в България не е съществувало друго такова. Видни русенци като Панайот Попов, Георги Теодоров, Иван Чорапчиев, Стефан Симеонов и много други управляват и разширяват неговата дейност. Само за една година Георги Теодоров открива 62 агенции на дружеството в страната и представителства в Цариград, Солун, Битоля, Скопие, Охрид, Атина, Пирот, Александрия. Създадени са агенции в Амстердам, Антверпен и Чикаго през 1905 г., две години по-късно - в Берлин, Мадрид и Париж, а малко преди Балканската война - и в Лондон.
Сградата, която сега тъне в недопустима разруха, е строена през 1898-1900 г. по проект на
австрийския инженер Едуард Винтер, първия назначен русенски градски инженер /1886-1894/
а интериорите са били украсени с чудесни фрески от италианския художник Медея Джовани Питор. Тази сграда е перлата на архитектурните символи на Русе. Тя е гордостта на архитектурно-историческото наследство на Русе. А сега е в най-окаяно състояние.
В онзи студен януарски ден от тази сграда, някогашна гордост на Русе, излязоха около 20 бездомни озлобени кучета, които си живеят там, без това да прави впечатление на никого. Те бяха готови да се нахвърлят върху малкото минувачи по „Александровска“. Заболя ме.
Стана ми гадно от сегашното състояние на бездуховност и незаинтересованост. Толкова ли беше трудно преди 15 години, когато тогавашното Окръжно управление на вътрешните работи бе преместено в нова сграда, да започнат разговори с наследниците, да се стигне до споразумение с тях?! Да се изясни какъв дял притежава Общината. Да се подпише споразумение с наследниците за укрепване на сградата, която е паметник на културата. Вместо това сградата бе изоставена в продължение на дълги години. Вярно е, че законът не позволява разпореждане на Общината в чужд имот и поради това не може да финансира укрепителните работи. Но също така е вярно, че
вместо уникалното здание да бъде укрепено, беше премахнат неговият покрив
та дано по-бързо се събори и освободи златният терен за реализиране на други проекти и цели.
Областният управител още през далечната 1998-1999 г. подаде тревожен сигнал до Националния институт за паметниците на културата за липсващия покрив и рушащата се сграда. Бяха отпуснати минимални средства поне да се покрие сградата. Покрита бе обаче само част от нея. След година-две покритата част отново бе премахната. И така до ден днешен. Жалка картина! Изпочупени прозорци, прораснали в стените дървета, свърталище на озлобени бездомни кучета.
В 21 век Русе унищожава мащабните европейски преобразования на вилаетския Русчук и невероятния устрем след Освобождението на предприемчивите банкери, търговци, издатели, хора на свободния дух и мисъл, чиято едничка цел е било да издигнат престижа на града и заедно с това - своя собствен. И са го постигнали.
Архитектурно-историческото наследство на Русе изисква специални грижи от добри специалисти с идеи. Русе е красив европейски град. Заслужава
Общината да създаде специален отдел за опазване на паметниците
който да разработва и проекти за това. Не може да се движим в руини - бившата Музикална гимназия, родната къща на нобелиста Елиас Канети, падащите балкони и мазилка по „Александровска“, рушащата се къща на окръжния управител Мантов и много други административни и фамилни имоти.
След като законът ограничава правото на Общината да започне укрепване и поддържане на уникалното архитектурно наследство, може да се мисли и действа по различни начини. Да се организират срещи с представители на гражданското общество, архитекти, историци, инженери. Да се покани бизнесът и преуспели русенци в страната и чужбина, които да подпомогнат възстановяването на това културно наследство. И съм убеден, че ще го сторят. Всичко може да стане - само желание да има. Ама си е най-лесно да се каже и напише, че законът, алинеята и точката не позволяват да се изразходват общински средства за частни имоти. И толкоз.
Красивите русенски сгради, наследство за поколенията, е нужно да запазим и съхраним. Сградата на Първото застрахователно дружество „България“ се нуждае от покрив и след това година след година да се извършват ремонтно-възстановителните работи. Ако това бяхме направили в последните 15 години, днес тя щеше да бъде в пълния си блясък.