Изследователят на историята на Русе Хачик Лебикян, който добавя убегнали на други детайли или надниква там, където прожекторите не са били насочвани, издаде нова книга - „Русенската поща (1879-2025)“. Изследването му е посветено на две кръгли годишнини. През 2025 година се навършват 90 години от откриването на Старата и 50 години от откриването на Новата поща, посочва авторът. Изданието излезе с финансовата помощ на аптечната верига „Астра“ и на фондация „Д-р инж. Иван Иванов“. Книгата вече се предлага в книжарница „Хеликон“, а официалното й представяне ще бъде на 15 май в Историческия музей. Освен множество добросъвестно проучени, установени и коментирани факти читателите ще намерят в нея богата фотоилюстрация и три интересни приложения. Те показват архивна карта на телеграфната и телефонната мрежа в България, както и плановете на Русе от 1896 и 1903 година. Предагаме ви кратки откъси от нея с изричното позволение на автора.

Ролята, която е изиграла Пощата, макар и само поддържаща, (в буквалния смисъл на думата) за моето семейство в едни много трудни времена за света и за България никак не е второстепенна. Преди 20 години издадох епистоларна книга с кореспонденцията от 158 писма между моите родители от преди да се родя. От дете знаех за съществуването на грижливо съхраняваната у дома десетилетия наред картонена кутия, съдържаща писмата между майка ми и баща ми от времето, когато той е отбивал редовната си военна служба и после, като войник през Втората световна война. Тези писма са пропити от искрената и чиста любов между годеници, а по-късно - и съпрузи.
Като войник баща ми е бил радиотелеграфист и веднъж успява да се свърже за малко с жена си по домашния й телефон. Писмата си получава редовно на различни адреси  - в първите години в 5-ти пехотен Дунавски полк-Русе, а през войната: поделение 616 Любимец, поделение 8507 Иглика, поделение 8590 Иглика, поделение 3789 Янтра. В Русе неговите писма също се получават редовно и от фронта, което говори за доброто ниво на Българските пощи, дори и в размирни времена. На 27 октомври 1944 г. тя му пише, че се тревожи, понеже от 16 октомври няма писмо от него, а му е изпратила колет. Когато го запечатвала с червен восък, той капва и изгаря пръста й. Обзема я някакво предчувствие и цял ден е неспокойна. В този момент съпругът й от два дни е настанен в болница в Горна Джумая (Благоевград), защото е ранен при атака на германските позиции при гр. Кочани (Македония) в състава на Четвърта армия, а оттам е изпратен на лечение в София.
Ценни сведения по въпросите на Пощата в Русе през годините се съдържат в спомените на Йордан Димов Йорданов - главен специалист по пощенските съобщения на града и окръга, работил в системата от 1941 г. без прекъсване. Той е роден през 1918 г. в с. Мусина, Великотърновски окръг, завършил е Телеграфопощенското училище в София през 1941 г. Разпределен е на работа в ПТТ станция - Тутракан, тогава към Русенски окръг. От 1946 г. е преместен на работа в Централната пощенска станция в Русе, където се пенсионира през 1979 г. Той пише спомени за съобщенията в Русе по поръчка на списание „ПТТР съобщения“ и отпечатани през 1965 г. Димов се насочва към добре запазените тогава архиви на Станцията, щатовете през различните години с имената на служителите, разпитва пенсионирани пощенци, издирва и намира много снимки. На него дължим и неизвестния досега факт, че първата пощенска станция в Русе след Освобождението се е помещавала в новото тогава турско училище „Руждие“.
Пощенска станция със стая за чужденци и 90 коня
Най-ранното описание на русенска пощенска станция е на английския лекар Уйлям Макмайкъл, който по време на пътуването си от Москва за Цариград в 1818 г. минава през Русе. Той пише, че били настанени в стаята за чужденци в пощенската станция. За прозорци се използвали големи отвори с дървени рамки, на които била опъната перфорирана пергаментова хартия, за да пропуска въздух и светлина. По думите на Макмайкъл Русенската пощенска станция имала 90 коня, а цените на пощенските услуги не са фиксирани, а зависели от фермана, който пътешественикът показвал. В пътните си бележки от 1827 г. друг пътешественик, Робърт Уолш, също съобщава бегло за пощенска станция в Русе.
 Според други източници в Русе е открита пощенска станция през 1843 г. Текстът на турското пощенско клеймо гласял: От пощенската станция в Русчук. На долната част е отбелязана годината - 1843. Тези печати са използвани и за запечатване на пратки с червен восък. След построяването на двете жп линии Русе-Варна и Цариград - Саранбей (гара Септември) пренасянето на пощата по тези линии  става вече с влак.  
 В Русе за първи път телеграф за военни нужди е създаден след Кримската война между Русе и Варна от френски инженери. За нуждите на Телеграфопощенската станция в Русе е издигната нова сграда, която се намирала западно от Вилаетското управление