Красивата и романтична мечта на русенския алпинист Иван Томов да покорява един по един осемхилядниците на света бе почернена на 22 юни тази година, когато 10 негови колеги от различни експедиции бяха разстреляни от пакистански талибани в планината Нанга Парбат. Вчера видимо разстроеният, но все така устремен в преследване на мечтата си Иван разказа на пресконеференция за черната нощ, която със сигурност ще остави отпечатък в сърцето му цял живот. Преди да почне своя разказ, 28-годишният русенец помоли присъстващите да почетат паметта на невинните жертви с едноминутно мълчание и ставане на крака. Сред тях бяха кметът Пламен Стоилов, заместникът му Иван Григоров, шефът на туристическо дружество „Приста“ Сашо Попов, дясната ръка на Попов в дружеството Карел Маринович. В знак на уважение към героизма на нашия алпинист Стоилов му връчи Значката на Русе, като го увери, че общината ще продължи да помага и в следващите му начинания.
Иван и част от алпинистите пристигат на 1 юни в Исламабад. Първото му впечатление от пакистанската столица е
невижданата мизерия, мръсотията, страшната бедност
После ги чака 18-часово кошмарно пътуване до планината Нанга Парбат, известна дотогава като най-безопасното място в иначе размирния Пакистан.
„Нанга Парбат бе със славата на спокойна територия, която не е засегната от дежурните нападения с цел грабежи. Затова и на практика нямаше никаква охрана“, разказва Иван.
В подстъпите на планината започват рутинни проготовления - установяване в базов лагер, подготовка за изграждане на лагери на по-голяма височина, прокарване на трасета за щурм на планината.
В базата са на 9 юни. По традиция шефът на лагера е местен човек - пакистанец. По принцип всички местни хора се препитават покрай алпинистите, а този период трае само по два месеца в годината. Това е единственият им поминък, защото районът не търпи никаква растителност, а хората са от бедни по-бедни. Иван е едва 65 килограма при височината си от 180 сантиметра, но в сравнение с шерпите и другите пакистанци изглежда като добре охранен мъж!
Ако видят 10 долара, ще им се сторят милион
дава пример Томов.  
Базовият лагер е на 4100 метра, а първата основна задача е да се прокара трасе до кота 6000, известна сред алпинистите като категория „А6“. Маршрутът до тази височина е много тежък, рисков и техничен, затова всички си казват, че свършат ли тази работа, останалата част от атаката на планината ще е по-лека.
Разделени на групи, алпинистите започват работа, а и тя върви по ноти. Проблем ги тормози само в продължение на една седмица, когато небето се отваря за обилен сняг, който им връзва ръцете. 
На 10 юни са на 4800 метра, докъдето с много труд качват доста тежък багаж. На 5300 метра изграждат междинния лагер 1. На 5700 прокарват вече въжета по трасето. Тогава идва онзи обилен сняг, който започва да ги притеснява, че времето си върви, а няма възможност да се работи. Междувременно пристигат други групи и в базовия лагер на 4200 метра вече има към 50 души. Всичките им погледи са вторачени към върховете на величавата Нанга Парбат.
За лош късмет
веднага след спирането на снега се свлича лавина, която помита палатките в лагер 1
От палатката на Иван не остава почти нищо.
Една от кулминациите е на 21 юни, когато местните шерпи устройват традиционна будистка церемония с отправяне на молби и заклинания за успешна атака на върха, оцеляване на екипировката, здраве и късмет на всички.
На 21 юни към 16 часа Иван и още четирима алпинисти от различни държави тръгват към лагер 2, за да монтират палатки. Към 19.30 след дълго търсене на подходящо място палатката на русенеца е изградена. Всички са щастливи, че вече на 6100 метра и оттук нататък трябва наистина да е по-лесно.
И така до утрото на 23 юни, когато по сателитния телефон иде злокобното съобщение:
„Ставайте! Всички в базовия лагер са убити! Експедицията се прекратява!“
Томов прави веднага опит да се свърже по радиостанцията с хора от базовия лагер, но не получава никакъв отговор.
Тогава разбира, че, за жалост, не става дума за дезинформация.
Започват да прибират палатките и да се готвят за спускане, но всичко е страшно трудно, защото изведнъж се получава струпване на много хора. А трябва да се внимава, тъй като и минималното отклонение от „козята пътека“ може да доведе до страховито падане.
В базовия лагер ги чака истински ужас - локви кръв, парчета от мозък, разхвърляни палатки, килим от гилзи! От вещите на убитите хора няма и следа. Задигнато е всичко - телефони, лаптопи, пари /към 10 000 долара/, дори слънчевите очила, които били изкусителна „играчка“ за местните хора. Знае се само, че нападателите били към 15 души.
Историята помни само две масови убийства на спортисти. Първият случай е от 1972 година на Олимпиадата в Мюнхен, когато арабски терористи избиват израелски състезатели! Втората кървава баня е в сърцето на Нанга Парбат!
Зловещото е, че
Иван и оцелелите му приятели са принудени да спят на метри от „гробището“
Пакистанската армия им поставя охрана от само четирима войници, но алпинистите са толкова шокирани, че си нареждат поетапно дежурство. Как да мигнеш през тази нощ!
На 24 юни идва малък хеликоптер, с който се поставя началото на евакуациата. Първо ги местят в казармата на някакъв град, а после пътуват до Исламабад в нещо като конски вагони на борда на допотопен военнотранспортен самолет.
Идват посланиците на Китай, Украйна, появява се и българският посланик, който предлага на Иван подслон в сградата на посолството. Томов отказва.
Междувременно алпинистите започват да си задават въпроса „защо“, като
съмненията им падат върху шефа на базовия лагер
Версията, която изглежда после напълно логична, е, че той е посредник в касапницата. Довел е нападателите във време, когато алпинистите спят и не подозират нищо. Целта е една - обир!
Иван и оцелелите му приятели настояват шефа на базовия лагер да мине през детектора на лъжата и полиграфът е категоричен - този човек лъже, лъже, лъже! В момента срещу него се води следствие, но какво ли ще се получи като резултат в прекалено екзотична и странна държава като Пакистан...
Другата версия е, че убийците са радикално настроени сунити, тръгнали да отмъщават за смъртта на свой лидер.
4 юли! След едномесечно ходене на мъките Иван се качва на самолета за Истанбул. Оттам каца в Белград, за да се завърне в родината си и в Русе.
И пак мисли за планините в Пакистан. Дори възнамерява да се завърне при тях още през следващата година. Освен това страдащото явно от угризения пакистанско министерство на туризма излиза с изявление, че при следващата атака на планината няма да изиска разрешителната такса от 1000 долара. Нали голяма част от бизнеса на тази страна е в алпинизма.
„Дано тогава долината не е затворена след този кървав инцидент и не се докаже, че местните хора са замесени в него“, надява се Иван.
И вече планира следващата си стъпка в новия си опит да върви нагоре - още през това лято ще атакува връх Матерхорн в Алпите. Този щурм трябва да е неговата тренировка за завръщането му сред страховитите осемхилядници в Хималаите.