Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмите са сред най-интересните изрази в лексиката на даден език. Те представляват изрази, в които отделните думи са загубили значението си, а целият израз означава нещо друго, т.е. значението на фразеологизма не може да се изведе от съставящите го думи.
Българският език има много богата фразеология. Тя е възникнала в дълбока древност и постепенно нейният състав се е увеличавал, като този процес е продължил в течение на векове. Част от фразеологизмите води началото си от най-старите периоди в живота на нашия народ. Например фразеологизмът падам на земята означава падам на пода и той е свързан с живота на старите славянски племена (известно е, че значителна част от славяните в Древността са живеели в землянки, а в землянката, ако нещо падне, то наистина пада на земята). Други фразеологизми са свързани с народния бит. Такива са например „насаждам някого на пачи яйца“, т.е. докарвам, причинявам много голяма неприятност на някого; „почивам си под върбова сянка“, т.е. много добре се почивам. Над 2000 фразеологизъма водят началото си от Свещ. Писание. Такива са например алфа и омега, ребро адамово, пазя като зеницата на очите си, вълк в овча кожа и мн.др. (пълен речник на фразеологизмите с библейски произход в нашия език е съставен от проф. В. Вътов; тази книга е издадена през 2002 г. от великотърновското издателство „Слово“). 
Други фразеологизми водят началото си от народното творчество (народни приказки или анекдоти). Такъв е напр. фразеологизмът мокър от дъжд не се бои „човек който е преминал през голямо препятствие, не се страхува от последващите трудности“. Той е свързан със следния народен анекдот за Хитър Петър.

Веднъж Хитър Петър отишел в гората за дърва. Цял ден дъжд го квасил и той се върнал в селото вир-вода. Затова гледал по-скоро да влезе вкъщи и се подсуши край огнището. Но до огъня намерил жена си, която се била тъй разположила, че обзела цялото огнище. 
– И-их, Петре – казала му тя, — да знаеш, че днес от дъжда – да се не видял, макар! — от прага навън не можах да се покажа и да донеса вода. Ето и бобът не можа да се довари, като нямаше вода да му прелея. Я ти, тъкмо си намокрен, и както е рекъл онзи, „Мокър от дъжд се не бои“ – грабни кобилицата и изтичай да донесеш завчас две ведрици вода! 
Хитър Петър се ядосал, но не казал нищо. Взел ведриците, отишел и ги напълнил на чешмата с вода. Върнал се и както жена му се била припекла край огъня, излял ведриците върху нея. Тя станала като мокра мишка. 
– Сега, жена, и ти можеш да идеш за вода, че си мокра, а мокрият, както е рекъл онзи, от дъжд се не бои! Хайде по-скоро, че подир ведриците да не заиграе и кобилицата!
(Преразказал Величко Вълчев)

Иво БРАТАНОВ