СТАНОВИЩЕ
на Съвета на ректорите на българските висши училища
по повод: инициативата за сключване на Национален колективен трудов договор за сектор „Висше образование“
Чрез синдикалните структури на КНСБ-ВОН и синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, сред членовете на академичния състав в много държавни висши училища се разпространява проектодокумент, носещ наименованието „Национален колективен трудов договор за сектор „Висше образование“. Като страни по него са посочени министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, цитираните две синдикални организации и Сдружението на държавните висши училища в Република България, представлявано от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев.
Във връзка с тази инициатива Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища изразява следната своя позиция:
Основавайки се на принципите на свобода, плурализъм, толерантност и академичност, за дълъг период от време не обръщахме внимание на опитите официалният законово определен орган, който изразява общите интереси на висшите училища пред държавните органи по силата на чл.23, ал.1 от Закона за висшето образование, да бъде пренебрегван, заобикалян, публично неглижиран чрез подкопаване на авторитета му и в крайна сметка отстранен от процеса на вземане на жизненоважни решения, които предопределят работата на системата на висше образование.
В конкретния случай, при воденето на преговорите и изработването на посочения проектодокумент, нашата организация не е била информирана за инициативата, не е участвала в обсъждането и няма нищо общо с авторството на представения на преподавателите в ръководените от нас висши училища окончателен проект.
Дори само това обстоятелство би следвало да го направи обществено непредставителен и социално нелегитимен.
Длъжни сме да отбележим, че страна по него се явява не Съвета на ректорите, съществуващ от над 30 години, а създаденото едва през м. декември 2025 г. Сдружение на държавните висши училища в Република България. Същото обединява обаче само едва част от държавните висши училища у нас и няма никаква представителност по отношение на частните висши училища, към дейността на които този проектодоговор има също важно отношение. С приемането да бъде страна по подобен договор това сдружение очевидно прави опит да дублира функциите на Съвета на ректорите, превръщайки се в негов двойник.
Не става ясно дали разпространяваният проектодокумент е бил обсъждан от академичните органи на управление на съответните висши училища, членуващи в това сдружение даван ли е мандат за неговото подписване от тяхна страна и запознати ли са те с неговото съдържание. Още повече, че същите висши училища, по силата на самия закон членуват и в Съвета на ректорите.
Особено притеснение у нас буди фактът, че той става публичен в дните на предстоящ избор на нов състав на Министерския съвет, съответно на нов министър на образованието и науката. Заявените намерения представляват необосновано прибързано действие, което видимо цели обвързване на следващо политическо ръководство на министерството с акт, пораждащ дългосрочни правни и финансови последици. Подобна практика противоречи на принципите на правна сигурност, предвидимост и добросъвестност в управлението, заложени в конституционния и административния ред на Република България.
Анализ на неговото съдържание открива противоречия на закона и базови принципи на трудовото право. Основен и непреодолим порок на проекта е липсата на реална и законово изискуема представителност на работодателската страна в лицето на Сдружението на държавните висши училища в Република България. Както вече бе посочено то не представлява всички висши училища, а само ограничен кръг от тях, и няма законов мандат да договаря подобни актове, нито според ЗВО, нито според КТ. Сдружението не е признато като национално представително работодателско тяло за сектор „Висше образование“ и не разполага с правомощия да се споразумява относно условия с обвързващо действие за цялата система.
Налице са сериозни основания да се приеме, че това сдружение е създадено и функционира с цел защита на тесни институционални интереси на част от своите членове, което е несъвместимо с принципите на равнопоставеност, публичност и социален диалог.
Посоченото в проектодокумента правно основание – чл.50, 51 и 51б от КТ е приложимо единствено и само към представителни организации на работодателите. Съгласно Кодекса на труда, Колективен трудов договор на национално или отраслово равнище може да бъде сключен само от такава организация. В настоящия случай не е доказано изпълнение на изискванията за представителност, което прави проекта несъответстващ на императивните разпоредби на трудовото законодателство и поставя под съмнение наред с неговата публична и правната му валидност.
С цел избягване на подобни ситуации, през последните години Съветът на ректорите нееднократно поставя въпроса за законово уточняване и допълване на своя статут, но среща упорития отказ на министъра на образованието и науката да включи като носител на законодателна инициатива тази тема като свой приоритет. Нашите действия са оставили обществени и исторически знаци, по които могат да бъдат проследени.
Правомощията на нашата организация, които съгласно препоръките на ОИСР би следвало да се разширяват, с оглед добрите практики в развитите страни, видимо съзнателно се ограничават от държавата, а като негативен пример за подобно отношение може да бъде посочено и изключването на организацията от междуведомствената комисия за определяне на научноизследователските висши училища. При това, въпреки изключително острото ни отрицателно становище, изразено в процеса на обществено обсъждане на постановлението.
Не можем да подминем и обстоятелството, че настоящият проектодокумент се предлага в условието на действието на удължен бюджет от миналата година и неясна рамка на бюджета за 2026 г. Видно от съдържанието му, заложените в него параметри дублират тези в чл. 92 ЗВО, които обаче национално представителните работодателски организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ обявиха, че се нуждаят от преоценка.
Нещо повече, в проекта тези законови разпоредби се разширяват и се предлага фиксиране на добавката за придобит трудов стаж и професионален опит за цялата система да стане 1,3% (при определен в КТ и НСОРЗ минимален размер от 0,6%). Това е клауза в пълен противовес със заявяваните многократно намерения на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, в последните десет години, за премахване на наречения от самия него „рентиерски“ елемент при формиране на трудовите възнаграждения на членовете на академичния състав. През годините в подписаните от някои висши училища програми за финансово оздравяване, ректорите им са приемали изричното условие този елемент в структурата на работната заплата да бъде редуциран. Същото важи и по отношение и националното фиксиране на допълнителното трудово възнаграждение за притежавана ОНС „доктор“ и научна степен „доктор на науките“ - съответно на на 300 и 500 евро. Това разбира се би била чудесна идея, ако предоставяното от страна на държавата финансиране към висшите училища обаче го позволява.
В конкретния случай, отново се предприемат действия за регулиране и предварително обвързване на разходите на университетите, без да е налице каквато и да е яснота относно приходната част на нашите бюджети, която следва да ги обезпечи. Тази политика на управляващите от 2020 г. насам е била обект на последователна критика и несъгласие на Съвета на ректорите, който ясно и публично е изразявал своите притеснения за липсата на устойчивост и предвидимост на подобна стратегия.
Съветът на ректорите цени диалога и партньорството както със синдикатите, така и с министъра на образованието и науката. Като носители на академичната автономия ние ясно съзнаваме, че без тях нашите университети не могат да постигнат целите, които държавата им възлага и да реализират обществените очаквания, с които са натоварени. Ние не бягаме от тази отговорност, но можем да я осъществим единствено и само в режим на откритост и взаимна подкрепа, каквито понастоящем липсват.
 
С уважение:
Управителен съвет на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България