Тази история започва тихо и почти незабележимо - с няколко неплатени месечни такси. Пет лева тук, шест лева там - пари, които в ежедневието изглеждат дребни, но за един жилищен вход се оказват въпрос на ред, дисциплина и принцип.
През лятото на 2023 година Общото събрание на етажните собственици в блок в Русе решава управлението на входа да бъде поверено на професионален домоуправител. Определят се и месечните такси - за поддръжка на общите части, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за самото управление.
Собственик на двустаен апартамент обаче, живеещ сам, спира да внася дължимите суми от август 2023 година. По тогавашните решения той дължи по 16 лева месечно - 6 лева за поддръжка, 5 лева за фонд „Ремонт и обновяване“ и още 5 лева за професионалния домоуправител. 
От януари 2025 година таксите са актуализирани - месечната сума вече е 18 лева.
Месец след месец задълженията се трупат. Професионалният управител изпраща покана за доброволно плащане - този път не с бележка под вратата, а чрез частен съдебен изпълнител. Поканата е връчена на сина на длъжника. Плащане обаче пак няма.
От името на етажната собственост е заведен иск в Районния съд. Претенцията е ясна: да се платят натрупаните такси - общо 326 лева за близо година и половина, плюс законната лихва.
Ответникът, представляван от особен представител, оспорва почти всичко. Според защитата не било ясно какъв точно апартамент обитава собственикът и дали правилно са определени таксите. Под съмнение са поставени и решенията на Общото събрание - според ответната страна липсвали доказателства, че събранията са били редовно свикани. Оспорва се дори правото на професионалния домоуправител да завежда дело от името на етажната собственост. И още нещо - защитата настоява, че част от сумите не били включени в предварителната покана и затова не трябвало да се търсят по съдебен ред.
Съдът обаче разгръща историята внимателно - документ по документ.
От нотариалния акт става ясно, че ответникът е собственик на двустаен апартамент. От протоколите на Общото събрание - че таксите са приети ясно, с конкретни суми и срокове. А от Закона за управление на етажната собственост - че решенията на Общото събрание са задължителни за всички собственици, независимо дали са присъствали или са гласували „против“. Ключов момент в мотивите е и това: решенията на Общото събрание не са били обжалвани в законовия срок. А след като този срок е изтекъл, съдът няма право да ги преразглежда. Те са влезли в сила и подлежат на изпълнение - такива, каквито са. Отхвърлена е и тезата, че без предварителна покана не може да има дело. Законът не изисква задължителна извънсъдебна процедура, за да се търсят дължимите такси.
В крайна сметка магистратите уважават изцяло исковете на етажната собственост. Собственикът е осъден да плати 123 лева за поддръжка на общите части, 103 лева за професионален домоуправител, 100 лева за фонд „Ремонт и обновяване“, законната лихва върху тези суми и още 950 лева съдебни разноски. Единственото, което съдът не присъжда, са 60-те лева за връчване на поканата чрез частен съдебен изпълнител - те не се считат за съдебни разноски и могат да се търсят само с отделен иск.
Така спор за месечни такси, които изглеждат почти символични, приключва с решение, което тежи далеч повече от първоначалния дълг. Делото напомня нещо просто, но често забравяно: в етажната собственост всички плащат - или навреме, или накрая, но с лихви, адвокати и съд.