Наричат ги виртуозен акустичен кросоувър ансамбъл, стъпил върху класическа китарна школа, но мислещ изцяло в езика на популярната музика. Работят с класически и фламенко китари, но звученето им далеч не е „камерно“ в традиционния смисъл. Аранжиментите им са многопластови – четирите китари заемат ролите на ритъм секция, хармония, мелодия и дори перкусия. Стилът им съчетава класическа прецизност с поп и филмова емоционалност. На 22 януари четиримата италианци от 40 Fingers са върнаха у нас за четвърти път. Събитието в зала 1 на НДК бе по покана на „БГ саунд стейдж“.
„Това, което ги отличава, е, че не просто „преработват“ известни теми, а ги превеждат на езика на китарния ансамбъл, като запазват разпознаваемостта и добавят нова текстура и дълбочина. Музиката им е едновременно интелигентна и достъпна – удоволствие както за музиканти, така и за широка публика“, коментираха пред БТА присъствали на концерта.
На сценично квартетът залагат на колективна енергия и диалог помежду си, без солистична демонстрация на его, което превръща концертите им в динамично, почти оркестрово преживяване – но изградено само от четири китари. „Да, всеки от нас има своя индивидуалност, свой собствен музикален звук. Нашият бекграунд включва  фламенко, малко джаз, малко поп, ирландска фолклорна музика. Всеки внася своята музикална история и лични преживявания и това създава връзка – магическа връзка, от която може да се роди нов, оригинален звук“, казва пред БТА Андреа Витори.
Много хора си мислят, че концерт за акустични китари е нещо тихо и спокойно, но определено не е така – ние свирим рок парчета, музика от филми, класика, поп, допълва Енрико Мария Миланези.
„За нас е изключително вълнуващо да изпълняваме тези песни на сцена, защото хората могат да пеят заедно с нас и да изживяват музиката по един и същи начин навсякъде“, смята Матео Бренчи. 
Емануеле Графити обобщава: „Винаги има изненади. Всеки път импровизираме нещо различно – всичко зависи от публиката и от енергията, която тя ни дава. А от това винаги се ражда нещо ново, и има неочаквани моменти всеки път“.
Андреа Витори, Матео Бренчи, Енрико Мария Миланези и Емануеле Графити от 40 Fingers пред БТА, в разговор с Даниел Димитров:
В кой момент осъзнахте, че името Forty Fingers не е просто преживяване, а нещо, с което наистина можете да постигнете успех?
Матео Бренчи: Отне ни време да го осъзнаем. В началото не сме го мислили толкова. След години на опити и експерименти с различни песни забелязахме, че реакцията на публиката винаги е много силна. Независимо дали свирехме в родната ни Италия или извън Европа, навсякъде реакцията беше почти една и съща. Тогава разбрахме, че музиката има огромна сила – тя е универсален език, който всеки може да разбере. За нас е изключително вълнуващо да изпълняваме тези песни на сцена, защото хората могат да пеят заедно с нас и да изживяват музиката по един и същи начин навсякъде.
Успявате ли да опазите идентичността на всеки от вас, особено сега, когато вече сте изградили име, или това няма толкова голямо значение?
Андреа Витори: Да, всеки от нас има своя индивидуалност, свой собствен музикален звук. Нашият бекграунд включва фламенко, малко джаз, малко поп, ирландска фолклорна музика. Всеки внася своята музикална история и лични преживявания и това създава връзка – магическа връзка, от която може да се роди нов, оригинален звук.
Можете ли накратко да ни разкажете какъв е пътят на една песен – от избора ѝ до сцената?
Емануеле Графити: Обикновено някой от нас избира песен, която много харесва, и я предлага на групата, тогава всеки от нас казва „Да“, „Не“, „Може би“ или „Хайде да пробваме“. Правим репетиция, свирим я заедно, след това правим аранжимент, записваме я, а после измисляме и друг вариант – как да я изпълняваме на живо. Всеки допринася със своите идеи и така песента се оформя.
И всичко това минава в пълна хармония, без караници?
Емануеле Графити: Не винаги (Всички се смеят – бел. а.).
Енрико Мария Миланези: Често изборът на песента е най-трудната част, защото сме четирима души с различен вкус. Понякога аранжираме партиите като в струнен квартет – записваме ги подробно, а друг път просто свирим акорди и мелодия, и всеки добавя собствените си музикални идеи.
Имате ли незабравимо преживяване с публика?
Андреа Витори: Всеки концерт е различен и уникален. Във всяка зала, във всеки град усещаме неповторима енергия, специална връзка с хората на това конкретно място.
А какво ви кара да се връщате отново и отново в България? 
Матео Бренчи: Хората са невероятни – много дружелюбни и позитивни. Забавляваме се страшно много. Всеки път преживяването е прекрасно – публиката, хората, атмосферата. Много сме благодарни, че сме тук.
Андреа Витори: Радваме се, че сме за четвърти път в България.
Бихте ли казали няколко думи за програмата?
Енрико Мария Миланези: Рок концерт. Много хора си мислят, че концерт за акустични китари е нещо тихо и спокойно. Но определено не е така. Ние свирим рок парчета, музика от филми, класика, поп…
Как гледате на изненадите в един концерт?
Емануеле Графити: Винаги има изненади. Всеки път импровизираме нещо различно – всичко зависи от публиката и от енергията, която тя ни дава. А от това винаги се ражда нещо ново, и има неочаквани моменти всеки път.

Автор – Даниел ДимитровОператори – Борислав Бориславов, Милена СтойковаМонтаж – Валя Ковачева