Съдебна битка за малък вилен имот край Русе завърши с победа за наследниците на дългогодишен негов обитател, след като съдът прие, че те са станали собственици по давност, въпреки че Община Иваново междувременно го е актувала като свой.
Русенецът П. А. обитавал целогодишно малка вила в село от община Иваново. Имотът - парцел от около 239 кв.м. с две постройки, едната от които жилищна, бил ограден и пригоден за постоянно живеене. В него имало отопление, котел и навес между сградите. Пътят до мястото обаче бил черен и районът запазил характер на вилна зона.
След смъртта му през 2016 г. неговите наследници поели грижата за имота. Те го ползвали постоянно, разполагали с ключове и никой друг не претендирал достъп. Когато решили да уредят документално собствеността, се оказало, че не могат да намерят нотариални актове или други официални документи за придобиването му.
При справки в архивите на Службата по вписванията и в общината не били открити данни за собственик. Малко след като наследниците започнали да търсят информация, се появил неочакван обрат - общината съставила акт за частна общинска собственост за същия имот, а по-късно и поправки към него, с които като общински били актувани и двете постройки. Това на практика блокирало опита на наследниците да уредят документите си. Служители на администрацията дори отказали да приемат заявление за удостоверение, свързано със сградите. Така спорът стигнал до съда.
В процеса наследниците твърдяли, че баща им владеел имота от години, а след смъртта му те продължили да го ползват спокойно и без противопоставяне. Според тях владението продължило достатъчно дълго, за да се придобие собственост по давност. Свидетели по делото разказват, че въпросната вилна зона е създадена спонтанно през 80-те и 90-те години, като хората са строели, без да се притесняват за собствеността на земята. Една от свидетелките, участвала в построяването на съседна вила, обяснява, че тогава никой не е купувал терени - просто са харесали мястото и са построили.
Съдът прие, че действително имотът е бил владян и стопанисван повече от двадесет години, като към владението на наследниците се прибавя и това на покойния им баща. Това означава, че те са придобили собствеността по давност, независимо че липсват първоначални документи. Решението подлежи на обжалване пред Окръжния съд.
Подобни казуси не са рядкост в райони с вилни зони и стари постройки. В миналото много имоти са били купувани с неформални договори, разменяни между съседи или строени без пълна документация. С времето документите се губят, а при проверка се оказва, че в архивите липсват ясни данни за собственост. Когато администрацията актува подобни терени като общински, единственият начин наследниците да защитят правата си често остава делото за собственост, основано на придобивна давност - механизъм, който законът допуска, ако имотът е владян дълго време явно и без възражения.