Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Пословицата, поставена в заглавието на предложената кратка бележка, е достатъчно популярна; тя се среща и във варианта „една птичка пролет не прави“. Тя означава, че сам човек не може да направи нещо значително, не може да направи голяма промяна. В най-новия „Речник на българския език“ са включени следните варианти и тълкуването им: 

Една лястовица пролет (лято) не прави; с една лястовица пролет не бива. Разг. Казва се при случай, когато вместо очакваните за работа, веселие, тържество и под. множество хора се яви само един човек.

По-долу ще посоча произхода на пословицата. 
Обикновено тя се смята за българска народна пословица, но всъщност нейният произход е много по-стар. Тя е свързана с Езоповата басня „Младият прахосник и лястовицата“:

Един млад прахосник прогулял наследството си. Останала му само една връхна дреха. Когато видял лястовица, долетяла, преди да е дошло времето ѝ, помислил, че вече е пролет, че няма нужда вече от дрехата и я отнесъл, та я продал. Но когато по-късно лошото време хванало отново и настъпил силен студ, той видял лястовицата умряла от премръзване и се обърнал към нея с тези думи:
Нещастнице, ти погуби и мен, и себе си.
Баснята показва, че всички дела, вършени, когато не им е времето, са несигурни.
(Прев. от старогръцки език доц. Т. Сарафов)

Смисълът на пословицата логично се свързва с баснята, но съществува и предположение, че Езоп е създал тази басня, като е имал предвид пословицата. Същата пословица се среща и в една от комедиите на гръцкия драматург Кратин (род. ок. 520 г. пр. Хр., Атина – поч. 423 г. пр. Хр.).
Езоповите басни, в т.ч. и цитираната тук изцяло басня, завършват с кратка морална поука. Очевидно е, че сегашното значение, с което употребяваме пословицата, значително се различава от първообраза, създаден от гръцкия баснописец.

Иво БРАТАНОВ