Д-р Драгана Филипович от Института "Макс Планк" по геоантропология, Букурещкия университет и Австрийския археологически институт, ще изнесе публична лекция на тема „Изгубени култури и земеделски техники: археоботанически и етнографски наблюдения от централните Балкани“. Събитието ще се проведе на 27 януари от 17:30 часа, в сградата на Националния археологически институт с музей на площад „Атанас Буров‟ № 1, съобщават домакините.
Лекцията е част от поредицата „Академичен семинар на НАИМ-БАН“, в която ще представи археоботанически и етнографски наблюдения свързани с „изгубени“ култури и земеделски техники от централните Балкани, отбелязват от екипа.
Те посочват, че Балканският полуостров е най-ранният земеделски регион в Европа. След възникването си в Егейския басейн преди около 8700 години земеделието се разпространява в рамките на двете макроклиматични зони на континенталните Балкани – континенталната и субсредиземноморската, в които се развиват различни форми на неолитна растителна икономика, отразяващи и съобразени с местните ландшафти и климатични условия, отбелязват още от НАИМ-БАН.
„От регионална гледна точка производството на културни растения претърпява тук няколко съществени промени през хилядолетията на късната праистория: от първоначалното създаване на агроекологични ниши през ранния неолит, през пълноценно интензивно производство в по-късните етапи на периода, до разширяване и диверсификация на културите и земеделските практики през бронзовата и желязната епоха – време на бързо нарастване на населението и засилен натиск върху земеползването. През цялото това време един основен набор от култури, отглеждани още от ранния неолит, се запазва и в периоди на демографски растеж и засилена културна свързаност се разширява чрез въвеждането на нови видове. Техниките за отглеждане, съхранение и консумация на растителна храна също се променят с течение на времето“, казват от екипа.
По думите им по-голямата част от „праисторическите“ видове и свързаните с тях техники излизат от употреба през историческите и ранномодерните времена в региона; те са изоставени или забравени, както и много от дивите растителни ресурси.
„Въпреки това нараства осъзнаването, че праисторическото агробиоразнообразие и системите за производство на храна предлагат модел, който може (и трябва) да бъде следван в съвременните усилия за намаляване на продоволствената несигурност в глобален мащаб. Археоботаниката предоставя средствата за достъп до това изгубено знание, което ѝ придава нова цел и актуалност отвъд първоначалния ѝ интерес към хранителните продукти и хранителните практики от миналото. Етнографските наблюдения подпомагат разбирането и интерпретацията на археологическите данни, свързани с производството и употребата на растения, и ги поставят в социален, културен и технологичен контекст. Настоящата лекция използва тези два дисциплинарни подхода, за да реконструира ранната история на земеделието на територията на Централните Балкани“, посочват още домакините.
Д-р Драгана Филипович е археолог, специалист по археоботаника. Тя е гост-изследовател в Института „Макс Планк“ по геоантропология, гостуващ научен сътрудник в Букурещкия университет и асоцииран изследовател в Австрийския археологически институт. Работила е като изследовател в Института по пра- и протоистория към Университета в Кил и в Института за балканистика на Сръбската академия на науките и изкуствата. Завършва бакалавърска и магистърска степен в Белградския университет, магистърска степен в Университета на Нотингам и докторска степен в Оксфордския университет, Англия.
/ВСР