Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Това е клише, но дори най-големият песимист може да се увери от първа ръка в правотата му в момента, в който насреща му се изправят амбицията, хъсът и желанието. Особено ако са съчетани със самочувствие и мислене отвъд шаблоните. Ако тези щрихи напомнят за успял човек на прага на зрялата възраст, ще ви изненадаме. Отнасят се за младеж, който току-що е навършил 19 години. Това е Марио Йорданов, който миналата седмица спечели една от петте квалификации на реномираното международно състезание за диджеи Red Bull Thre3Style в дискотека „Шоурум“, което стъпва за първи път у нас. А сега пред него е предизвикателството на националния финал на 16 август във Варна. Големият победител от петимата стигнали до този кръг пък ще участва на международно състезание в Канада в съревнование с диджеи от цял свят.
„Смятам, че ще победя и мисля за Торонто“, категоричен е синеокият младеж. Освен подготовката и дългите тренировки, на които Марио ежедневно залага
голяма тежест в неговата убеденост и оптимизъм
оказват... книгите.
„Вярвам, че са важни мислите на хората и че човек е това, което мисли“, споделя младежът. Неслучайно той не допуска негативни мисли, защото смята, че подсъзнателно те могат да повлияят на събитията в реалността. И веднага дава за пример книгата на Наполеон Хил „Мисли и забогатявай“, от която черпи съвети за саморазвитие и успех. Младежът дори разкрива как с помощта на литературата и мисълта чертае своите планове. В най-близките му цели попада победата на състезанието във Варна и затова Марио си е записал на листче „Аз ще спечеля“. Именно записването на желанието и дори конкретните стъпки за реализирането му са неща, които 19-годишното момче е научило от литературата и вярва в приложението им. Освен на правилната литература Марио много залага и на правилните хора в обкръжението си. Според него именно в това се крие оптимизмът, който струи от него.
Марио обича да общува с по-възрастни хора, от които може да научи нещо и почерпи опит от техния успех. Сред най-близките му хора на първо място е неговият баща Петър. В него младежът вижда не само фигурата на успял човек, на когото иска да подражава, но и близък приятел, в чиято компания свободно да се забавлява и разпуска. И тъй като
баща му Петър преди десетилетия е бил известен като DJ Питър
който през 90-те е пускал в емблематичната дискотека „Спайдер“ както и няколко европейски държави и по късно „Вива 2000“, веднага може да се изведе генетичното музикално наследство в семейството.
„Още в девети клас баща ми ми даде два плейъра с дискове“, разказва чаровният младеж. Това обаче изобщо не отключило интереса му към музиката и миксирането. Искрата пламнала в момента, в който получил грамофони. Макар да изглежда старомодно и не особено в час със съвременните технологии, грамофоните позволяват на човека зад пулта да усети музиката.
„Чувството е уникално. Ти контролираш музиката сам и по съвсем естествен начин с ръцете си“, обяснява специфичността на пускането Марио. И така повече от година синеокият младеж е почти изцяло посветен на миксирането на различни стилове музика. „Сядам зад грамофоните и по 2-3 часа на ден смесвам“, разказва за на пръв поглед необичайните си тренировки диджеят. И веднага разкрива тънкостите на миксирането на различни песни и преливането им една в друга. За да се смесят, двете парчета трябва да са с подобно темпо. Но най-важни са усетът и майсторството на диджея зад пулта. „Необходими са креативност, мисъл и човек да е музикален, защото смесването е като композирането“, обяснява младежът.
И макар все още Марио да се определя като любител, генът му е проличал още на 3-годишна възраст. Тогава младежът, учен на шега от баща си, рапирал и танцувал брейк, а първият музикален инструмент, с който се е упражнявал, е бил руският грамофон на баба му, който според баща му е бил тотално разглобен от експериментите на Марио. И до днес не е загърбил тези свои таланти, но ги е видоизменил спрямо модните тенденции. Затова
докато миксира, често Марио използва
и своите бийтбокс умения
Страстта му към музиката обаче далеч не се пренася на всеки купон или събиране с приятели. Макар често да го карат да пуска, защото може, а близките му да се забавляват, Марио споделя, че не се съгласява.
„Събираш се с музиканти и тогава си показваш уменията и се доказваш. Партито с приятели си е парти за забавление“, отсича диджеят. И макар миксирането да изглежда сравнително лесно за правене, Марио споделя, че това далеч не е така. Според него са необходими много воля, време и тренировки, за да успее един човек да усвои това изкуство. И най-важното - да не се отчайва, ако невинаги резултатът е блестящ.
„Понякога стоиш и миксираш и звучи гадно, не се получава, но продължаваш“, както винаги оптимистично разказва Марио. Дори самият той да си дава висока оценка и да твърди, че притежава завидни технически умения и харизма, знае, че има нужда от още много тренировки, за да стане това, което иска. А то не е никак малко. В плановете му са да пуска музика в Ибиза, Лас Вегас, Маями и Германия. Диджеите, които харесва, са скречаджията Къбърт и Ей-Трак, но е категоричен, че не иска да подражава и прилича на никого, освен на себе си. Най-голямата му мечта е да се докаже в световната клубна индустрия. Затова и често пътува в страната и чужбина с баща си, който притежава фирма за дизайнерско обзавеждане на нощни заведения. „Трябва да се следи какво се случва в тази сфера, за да сме в час с нещата и да черпим идеи“, обяснява младежът. И веднага опровергава мита, че ходи с баща си по заведения в името на сладкия нощен живот. „Не ме вълнуват алкохолът и наркотиците. Това са големи грешки, които те правят слаб и смешен“, коментира Марио. Още повече, че той спортува и подобни вещества единствено биха му попречили. Веднага
дава пример с електронната музика, а не с марихуаната и белите прахчета
която му действа като дрога и го кара да настръхва. Обяснява си го с незаменимото усещане и факта, че когато се отдаде на електронното звучене самият му мозък работи на по-високо ниво и го зарежда. „Това е стила на запад и все повече започва да навлиза и в българската музика“, коментира Марио. Вече знае обаче, че публиката често диктува правилата и затова диджеите трябва да се съобразяват с нейните желания, независимо дали ги одобряват или не. „Защото иначе ще отидат в другото заведение“, лаконичен е Марио.
За да има толкова свободно време, което да посвещава на музиката, голям принос имат неговите родители, които напълно го подкрепят и разбират. Дори когато момчето не винаги е редовно в училище, защото отказва да се подчинява на приетите норми и стандарти, които не смята за съвсем логични. Е, признава, че е имал леки разногласия с майки си Рени по отношение на ходенето на училище, но те бързо са отзвучали. „Трябва да се говори с децата и то не като се натъртва какво трябва и какво не трябва, а като в съдебната зала - с факти“, убеден е 19-годишният младеж.
Макар тази година Марио да завърши средното си образование в частната английска гимназия „Джордж Байрон“, младежът не смята да продължи с обучението си в университет веднага. Обмисля това да се случи по-напред във времето и не крие интереса си към маркетинга. На съвсем различен полюс, макар също да се развива в музиката, е неговата приятелка. Марио е пестелив по отношение на едногодишната си връзка с нея, но гордо споделя, че е най-добрата флейтистка в България. И различните стилове, в които се изявяват, изобщо не пречат на хармонията в отношенията им.