Д-р Красимир Гайтанджиев е специалист по гастроентерология и диететика, както и по вътрешни болести, с над 35 години медицински опит. Диагностицира и лекува заболявания на стомашно-чревния тракт, черен дроб и панкреас, като извършва и абдоминална ехография. От 2015 г. е част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“. Към настоящия момент преглежда пациенти в ДКЦ-2 и е консултант по диетология във вътрешно отделение на болницата. Член е на Българския лекарски съюз и на професионалните дружества по гастроентерология и гастроинтестинална ендоскопия.

- Д-р Гайтанджиев, предстоят коледните и новогодишните празници - традиционно свързвани с тежки трапези и пълни чаши. Какво е най-важното, което хората трябва да знаят, ако искат да пощадят храносмилателната си система?
- Българската традиция ни е дала много мъдрост. Коледните пости не са били само религиозен обред, а начин организмът да се подготви за по-тежките храни. Това разтоварване е полезно не само за здравето, но и за дълголетието. За съжаление, днес много хора подценяват значението му.
Проблемът с празниците е, че почивните дни са много и в тях не просто се събираме, за да общуваме, а основно да консумираме - често много, тежки и различни храни, в комбинация със солидно количество алкохол. Към това добавете и липсата на движение. Когато човек не се движи, калориите не се изразходват, а се трупат. И тогава започват проблемите - с различни органи и системи, но най-напред с храносмилателната
 Ако храносмилателната система имаше глас, в такива дни щеше да вика „Помощ!“
Тя няма глас, но сигналите идват под формата на болка, киселини, повръщане, разстройство. В празнични дни няма как да говорим за рационално и здравословно  хранене, „забраненото“ се разрешава, но е добре да знаем къде е границата.
- Само количеството ли е проблем, или и комбинацията между различни храни и напитки?
- Комбинацията е изключително важна. Някои народи посрещат Коледа с пуйка - едно от най-диетичните птичи меса. Ние обаче сме решили, че и на Коледа, и на Нова година задължително на масата трябва да има печено прасе и то да се изяде. Мазни, често запържени меса, комбинирани с алкохол, особено концентрат - това е рецепта за сериозни проблеми.
Най-уязвим в тази хранителна вакханалия е панкреасът - задстомашната жлеза. Комбинацията от тлъсто месо и концентрат е директен удар върху него. Той е изключително чувствителен и незаменим орган. Не е случайно, че по празниците много хора прекарват дните си в болница с остри панкреатити, като понякога последствията може да са фатални. Моят категоричен съвет е:
никога не комбинирайте тлъсти и запържени храни с твърд алкохол, особено в големи количества!
 - А какво се случва, когато към спомената комбинация добавим и сладкиши?
- Тогава картината се усложнява. Въглехидратите - десерти, баници, питки и по-слабоалкохолни напитки допълнително стимулират панкреаса. Инсулинът буквално се излива в кръвта. На другия ден човек има главоболие, замаяност, гадене, говорим за т.нар. махмурлук и той се дължи на голямото понижаване на кръвната захар. Когато тя падне под определена граница, мозъкът реагира по този начин. 
- Защо кръвната захар пада толкова много?
- Защото първо се отделя огромно количество инсулин, което не може да бъде спряно. След като се изчерпи глюкозата от приетата храна, инсулинът започва да действа върху резервите, кръвната захар е един резерв. А мозъкът е най-чувствителният орган по отношение на спада на кръвната захар - той реагира с точно тези симптоми.
В САЩ преди години направиха проучване, което нарекоха „Синдромът на другия ден“. То показа, че
след масивни преяждания и препивания рязко се увеличава рискът от аритмии, инфаркти и внезапна сърдечна смърт
особено при мъже между 35 и 50 години. Ние и без това сме на челните места по сърдечно-съдови заболявания, а прекомерното хранене и редовната употреба на алкохол имат сериозен принос за това. Затова по-добре да не си причиняваме „Синдрома на другия ден“. 
- Нека да кажем какви са последствията конкретно върху храносмилателния тракт?
- Стомахът е първият орган, който поема удара. Когато седнем на масата, е добре да помним, че стомахът не е шотландска гайда и не може да се разтяга зо безкрайност и затова е добре да внимаваме с количеството. Мазните храни и алкохолът водят до повишено производство на солна киселина. Появяват се киселини и епизоди на рефлукс.
Нощният рефлукс е особено опасен - има риск част от стомашното съдържимо да попадне в дихателните пътища
и да доведе до задушаване. Помня такъв случай в моята практика. 
Хората трябва да знаят, че ако прекалим с алкохола, преди да започнем да се храним, пилорът - мускул на изхода на стомаха към дванадесетопръстника, прави спазъм и всичко, което след това поемем като храна, престоява в стомаха, което води до тежест, подуване и дори до повръщане. Аперитивът, когато не е силен алкохол и е в малки количества, както го разбират французите, дори подпомага храносмилането, но другото  има обратен ефект и разваля празника. 
Тънкото черво също страда. То е изключително чувствителен орган, отговорно е за усвояването на хранителните вещества. Претоварването му води до диариен синдром - начин организмът да се прочисти. Това обаче може да доведе до обезводняване, спад на кръвното налягане и сърдечни ритъмни нарушения.
Черният дроб е „тихият страдалец“. Той е уникална лаборатория с много функции. Да, има способност да се регенерира, но това не означава, че можем безкрайно да го товарим. Системната употреба на алкохол у нас се увеличава. Много хора вярват, че алкохолът намалява стреса - за съжаление, ефектът е обратен
Всеки трети-четвърти българин има стеатоза - омазняване на черния дроб в резултат на неправилно хранене
Това е „тихо“ състояние, което дълго време не дава симптоми. Но при години неправилен режим и поредно екстремно натоварване може да се стигне до пожълтяване на очите, а в по-тежките случаи и на кожата - знак за сериозно чернодробно увреждане, което изисква болнично лечение. Всеки от нас има ензим - алкохолдехидрогеназа, който разгражда определено количество алкохол. При жените това са около 40 мл чист алкохол, при мъжете - около 80 мл. Всичко над това остава неразградено и циркулира в кръвта, като достига и до мозъка. В резултат той реагира с главоболие, световъртеж и повръщане. Центърът за повръщане е именно в мозъка. Хората често забравят, че последствията от тези ексцесии са за тяхна сметка, а спешните отделения плащат цената по празниците.
- Какви пациенти най-често стигат до Спешното отделение по празниците? 
Най-често това са млади хора между 17-18 и 25 години заради експериментирането с храни и напитки. Втората рискова група са хората между 40 и 50 години, които вече имат „утъпкана пътека“ на такива празнични ексцесии.
- А хората с хронични заболявания? 
- Разбира се, някои от тях също стават пациенти на гастроентеролозите в празничните или следпразничните дни, особено тези с жлъчно-каменна болест. Хората с гастрити, язвена болест, болест на Крон, улцерозен колит също трябва много да внимават
Всяко обостряне с болка, киселини, повръщане, болки в дясното подребрие е сигнал да се потърси лекар, а не да се чака „да мине“
  - Какви практични съвети можете да дадете за празничната и следпразничната трапеза?
- През деня преди сериозната маса храната трябва да е лека и лесносмилаема - например зеленчукова супа, чай, две препечени филийки с масло. Важно е да не се натоварваме през деня. Не бива и да сме гладни, защото гладът води до бързо напиване. Можем да обобщим: Никога не пийте на гладно, не комбинирайте мазно с концентрат! 
Следващият ден след празника непременно трябва да е разтоварващ. Препоръчвам да се пият повече течности, най-вече вода, да се ядат плодове и зеленчуци. Те помагат за изчистване на токсините.
Някои хора борят махмурлук със зелева чорба, но тя не е добро решение - може да доведе до разстройство и допълнителен спад на кръвната захар
След празничните трапези разходката е изключително полезна - час, час и половина пеша, на чист въздух. Кислородът, заедно с водата, е ключов фактор за добрата обмяна. Когато имаме повече почивни дни, нека ги използваме за движение, спорт, разходки и приятни занимания, а не да сме фокусирани единствено върху масата.
Бъдни вечер е постна - такава трябва и да остане. Коледа е за месо, но с мярка. За да не попаднем в графата „пострадали по време на празниците“.

Мартин ГЕОРГИЕВ