Аделаида Якимова-Фурнаджиева: Константин Казанджиев е не само първи секретар, но и основател на Русенска опера, при това с лични средства
Днес от 18 часа в Държавна опера - Русе предстои вечер, посветена на Константин Казанджиев - първият артистичен секретар на Русенска опера.
Константин Казанджиев-Фалана е един от основателите на Русенската опера и неин първи артистичен секретар. Съвременниците му го описват като човек с невероятно чувство за хумор и пословична духовитост. Добър администратор и организатор, той се занимава с много и най-разнообразни задачи - води всички финансови операции, завежда книжата на операта. Изпълнява едновременно ролята и на домакин, и на касиер, довежда солисти от София, координира провеждането на репетициите. Създава приятна и привлекателна творческа атмосфера около себе си. Затова всички го обичат. В неговия кабинет с удоволствие се отбиват певците, музикантите и техническия персонал. Известната русенска оперна певица, оперен режисьор и доктор на изкуствознанието Аделаида Якимова-Фурнаджиева е от сьщата фамилия.
Ето какво беше любезна тя да разкаже в навечерието на събитието от афиша на Русенската опера.
- Вие имате специална роднинска връзка с първия артистичен секретар на Русенска опера Константин Казанджиев. Какво си спомняте от времето, когато той е допринасял със своя труд за Русенския оперен театър?
- Не само първи секретар, но и основател на Русенска опера, при това с лични средства. Константин Казанджиев завършва във Виена външна търговия и оперно пеене, много можеща и знаеща личност. Роден на 29 април 1900 година, той е по- малък брат на моя дядо. Двамата заедно заминават да учат във Виена, като за да имат възможност да се издържат, се отказват от наследство в полза на двете си сестри. Това бих нарекла морал, който е почти непознат за съвременниците ни. Интересен факт от биографията му е, че Константин Казанджиев е съученик на Мими Балканска и освен това е бил близък приятел с композитора Франц Лехар. Както вече споменах, той е един от основателите на Русенската опера, която е създадена в годините след прочутото Жданово постановление от 1946 година, което влиза в действие в България през 1948година. По това време в страната няма Министерство на културата. Всичко се случва с обществена подкрепа, лични средства, сериозно образование и можене, и не на последно място - с помощта на кмета на Русе Никола Ковачев.
- Какво е отношението ви към приемствеността в сферата на музикалното изкуство. Вие самата сте наследник на значим музикален род?
- Най-естественото нещо е приемствеността. Няма бъдеще без минало и без уважение към първопроходците. Няма как да сме устойчиви в това, което творим, ако не уважаваме и почитаме корените и предците си, градили и създавали основите на Русенския оперен театър.
- Къде е границата между личното отношение и професионализма в създаването на градивна атмосфера в един оперен театър?
- Всеки човек е субект, затова е нормално да има и субективност. Но когато си професионалист, тогава няма как да не уважаваш и професионализма на другите. И тук е майсторството да отделиш субективното и да останеш професионалист. Онова поколение, на първопроходци като, че ли го можеше повече от нас.
- Да си отдаден на изкуството днес не е ли кауза, която може да бъде доста изтощаваща и неблагодарна?
- Всяко нещо което е "въпреки" е изтощаващо и дори болестотворно. Може би затова поколението на чичо Коста беше доста по-дълголетно и до последно активно. Хората, които съграждаха основите на Русенския оперен театър работеха изключително всеотдайно и бяха заедно в предизвикателствата, които срещаха на пътя си. Вярвам, че и ние ще намерим сили за единство и с още много дръзновение ще продължим делото на предците си, които буквално отдадоха живота си, за да я има и да пребъдва Русенската опера.
Интервюто е предоставено от Държавна опера-Русе


Следете новините ни и в GoogleNews