На 6 декември от 19 часа в Доходно здание престои премиерата на балета „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев. 
Светла, смела, магичнa и със сигурност различна!
В много голяма степен това се дължи на Петко Танчев, автор на сценографията и визуалните ефекти в спектакъла. С експериментален подход и смело въображение той използва съвременни технологии, за да създава въздействащи проекти с надникване в бъдещето.
Петко Танчев е магистър по сценография от Националната художествена академия в София и доктор по дигитални изкуства. Творческата му дейност се фокусира върху интеграцията на дигитално съдържание в сценични продукции и произведения в публична среда, като изследва пресечните точки между технологии, пространство и възприятие. Негови проекти са носители на множество награди и са представяни в рамките на водещи европейски културни програми и международни фестивали.
От 2008 творецът участва в редица продукции и изложби в България и чужбина. Сред по-значимите ранни проекти са дебютът му като сценограф и видео дизайнер за спектакъла „Четири стаи“ в Театър София (2009), носител на две награди „Икар“ за сценография и техническо осъществяване; внушителната интерактивна инсталация CNNCTR; както и ролята му като куратор на Creative Media Lab към фестивал „Нощ/Пловдив“.
Петко Танчев е съосновател на творческите колективи „Мелформатор“ и „Senselab“, като разработва иновативни инсталации за световни марки като „Порше“, „Ауди“ и „Кока-Кола“.
Има ключова роля в реализацията на водещи събития от програмата на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата. Създава визуалната среда за нашумялото представление „Одисей“ с автор Александър Секулов в Пловдивския театър, което е представено в Будапеща, Атина, Велес и печели множество фестивални награди. Сценографията му за „Мадам Бътерфлай“ в Пловдивската опера получава награда „Пловдив“ за аудиовизуални изкуства, а интерактивният медиен дизайн за откриващата гала на „Opera Open“ е отличен в раздел Съвременни мултижанрови изкуства.
Танчев е работил с международни творчески студиа, артисти и режисьори от САЩ, Китай, Аржентина, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Полша, Малта и други страни. Негови проекти са били представяни на изложби и фестивали за видеомапинг в Пекин, Чунцин и Ифън; на форуми за медии и технологии в Лас Вегас и Лондон; както и на мащабни културни събития в Буенос Айрес, Дъблин, Валета, Берлин и Щутгарт.
През 2022 създава визуалната среда за откриването на „Фестивал на светлината Тесла“ в Нови Сад, Сърбия - част от официалната програма на Нови Сад 2022 - Европейска столица на културата. През следващата година проектира светлинния дизайн и мапинг инсталацията за „Мистерия 0 - Мистерии на прехода“, специално събитие за откриващата церемония на Елефсина 2023 - Европейска столица на културата в Гърция.
В момента Петко Танчев е сценограф в Държавна опера- Пловдив. Преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и в Националната художествена академия в София.
Ето какво разказа той пред Диана Димитрова в навечерието на предстоящата премиера на балета „Пепеляшка“. Интервюто е предоставено от Русенската опера, заглавието и вътрешните акценти са на  редакцията.

- Сценографията и визуалните ефекти в предстоящата премиера на балета „Пепеляшка“ са ваше дело. Всъщност вие работите на границата между изкуството и технологиите - там, където светлината започва да разказва истории. Как мислите има ли опасност технологиите и изкуствения интелект да претопят духовността на съвременния човек и дори необходимостта от него?
- Човекът винаги ще има нужда от духовност - това е естествено проявление на неговата природа. Технологиите са просто средство. Моята цел е да създавам художествени образи, които отговарят на собствената ми чувствителност и естетика. Дигиталните изкуства се развиват доста динамично, защото вече са част от културата ни, което понякога създава впечатление, че компютърът е „творецът“ или че тези образи се правят съвсем лесно.
Това поражда и страхове - не напълно безпочвени
Всяко време носи промени, нестабилност и моменти на зрелост. Днес предизвикателството е в това докъде се простира ролята на създателя. Но именно човекът задава въпросите и носи отговорите. Границите не бива да се губят, но трябва да се изследват.
- Работил ли сте досега за балетен спектакъл и какво ще бъде различното в подхода ви към шедьовъра на Прокофиев? Как ще преобразите тази любима класическа приказка с вашите творчески похвати?
- Това е първият балет, по който работя. Сценографията е изцяло дигитална, като оставя свободно пространство за активната хореография на сцената. Има и реални обекти, които служат като акценти и добавят материалност, те са опорни точки на действието. Подобно решение е трудоемко, защото изисква детайлна работа по сцените и анимациите. Нужно беше да намеря конкретна стилистика и баланс, за да бъдат образите едновременно плътни, но и театрално условни.
Историята на „Пепеляшка“ е изпълнена с трансформации между реалност и фантазия, затова прожекционният дизайн е толкова подходящ. Чрез него се случва магията на сцената. Използваме предна и задна прожекция, както и комбинация от непрозрачен и транспарентен екран, което създава триизмерност и дълбочина на образите.
Картините са категорични, а детайлите са внимателно обмислени
В процеса по създаване използвах различни технологии - от няколко AI платформи до 3D моделиране, анимация и композитинг.
Щастлив съм от резултата и от съвместната работа с Пламен Бейков и Наталия Осипова. Смятам, че заедно създадохме подходяща визуална среда за действието. И дори след 18 години опит, в този проект ми беше приятно отново да открия, че мога сам да изненадвам себе си и да работя в нови посоки. Открих различни софтуерни инструменти, които успешно намериха своето място в представлението.
- Казват за стила ви, че е поетичен, ефирен и дръзко модерен. Това ми звучи малко противоречиво... Как успявате да постигнете синергия между нещо толкова сантиментално и нежно като поетичността и новите модерни технологии, които като че ли са лишени именно от романтизма на отминалите епохи?
- Благодаря за определението. В голяма степен разчитам на своята чувствителност и интуицията си - тя ми помага елементите да се подреждат естествено. Но отделям и невероятно много време на детайлите, на избора на подход и на усвояването на нови технологии.
Макар да работя дигитално, вдъхновението ми идва основно от природата и живописта
Преди да започна с подобни проекти, непрекъснато рисувах - просто в един момент смених средствата. Но страстта към смесването на различни медии остана. Понякога това само по себе си е „противоречие“, но за мен е напълно естествено. Всички тези виртуални светове и програми разширяват човешките качества, но в основата си произлизат отново от органиката. Те наподобяват природните елементи - симулации, пречупени през нашия интелект.
 - Вие сте творец, който от години стои в авангарда на дигиталните изкуства у нас. Как виждате бъдещето на сценографията, съчетана с ефектите на 3D видеомапинг, интерактивни среди, кинетични образи, мултимедийни инсталации?
- Стремя се към експеримент и нов опит, но винаги според жанра и целта. Изкуството е свобода, но контролирана свобода. Технологиите дават определни възможности - понякога е изкушаващо да ги използваш. Важно е обаче дали има смисъл и място за това в конкретния случай. За всеки артист е полезно да допълва арсенала си от средства. Често съм много щастлив, например, че съм успял да програмирам персонализиран интерфейс с идеалните функции за дадено представление. Или че съм подредил обща композиция от елементи, които не се смесват лесно. 
Публиката обаче не гледа процесите - тя вижда резултата. И все пак, резултатът е постигнат благодарение на процеса
Така той остава скрит, но за твореца е всъщност най-важното. Днес по-скоро говорим за синтез на форми и за интеграция на високите технологии, когато това е оправдано. Съвременните сценични средства могат да бъдат изключително въздействащи, ако са в служба на концепцията. В най-силните спектакли, които съм виждал, технологиите са били почти невидими - просто неделима част от цялото. Така и трябва да бъде. Те не са фокус, а допълнителни инструменти. Въздействащи инструменти, но все пак инструменти.
- Вие самият вярвате ли в приказки и в твърдението, че Бог и доброто винаги имат последната дума?
- Определено вярвам! Човек винаги се стреми към доброто - това е природен импулс. Дори да не идва веднага, то остава висша цел, както и красотата. Изкуството и фантазията ни извисяват и осмислят времето ни. Не изпълняват практическа функция, но са най-значителната част от нашето съществуване.
- Коя беше любимата ви приказка, когато бяхте дете?
- Четях приказки непрекъснато. 
Те бяха измислените светове, в които можех да пътувам
и да си представям - просто когато отворя книгата. Обичах заплетените приказки, в които героите преминават между различни светове и пространства. Особено харесвах приказките от северните и централните части на Европа, но и българските, както и древногръцките митове. За мен важни бяха разнообразието от символи и герои, които се откриват в различните народности. По-скоро обичах целия „свят от приказки“, отколкото една конкретна история.
- Как мислите, ние, хората, можем ли да сбъдваме чудеса и мечти в житейското си битие дори през пепелта, също като в приказката „Пепеляшка“?
- Пикасо казва: „Изкуството ни отърсва от прахта на ежедневието“. Вярвам, че това важи и за мечтите. Те създават тази ирационална енергия, която ни издига над пепелта. „Пепеляшка“ много точно пресъздава тази „ежедневна магия“. Надявам се зрителите да се потопят в музиката на Прокофиев, както и в хореографията и визуалната среда на нашия екип. За да открият себе си и пътя към светлината и красотата.