Наричат го баща на италианстия неореализъм, макар че в това има малък каламбур - реалистът се подписва с псевдоним. Това е роденият на днешния ден пред 118 години Алберто Пинкерле, известен в родината си и по света с фамилията Морaвия. 
Когато се опитваме да дефинираме модерната италианска литература, името на Алберто Моравия е едно от онези, без което картината остава непълна. Роден като Алберто Пинкерле на 28 ноември 1907 г. в Рим, той ще се превърне в един от най-ревностните анализатори на отчуждението, сексуалната и морална криза в XX век. Ето какви са животът и творческият път на Моравия - от болестта, която го покосява като дете, до периода на фашизма, на войната, на своето литературно утвърждаване, на адаптациите към киното и на окончателното му място в пантеона на европейските писатели.
Детство и години на формиране
Алберто Моравия се ражда в Рим, във фамилия с интересни корени: баща му Карло е архитeкт и художник с еврейски произход от Венеция, майка му Тереза Игиния де Марсанич е от католическа общност в Онано, регион Лацио. Алберто е второ от четири деца.
На деветгодишна възраст той боледува тежко от туберкулоза на костите - заболяване, което го принуждава да лежи в продължение на пет години, от които две в санаториум край Кортана д`Ампецо. Тези години са решаващи: далеч от обичайния детски социален живот, той се отдава на четене и на усвояване на френски и немски. По-късно писателят признава, че това заболяване, заедно с фашизма, е сред най-важните събития в живота му, защото го принуждава „да прави неща, които иначе не бих направил“.
Тези години на изолация и болка оформят особената му чувствителност: той вижда живота вече не само като нормално ежедневие, а като събитие, което може и трябва да се подлага на наблюдение, анализ, съпротива. Като сам казва: „Характерът ни се формира от това, което сме принудени да правим, а не това, което правим по собствена свободна воля“.
Това виждане ще присъства по-нататък в творчеството му - герои, принудени да действат, зависими от обстоятелствата, пак и пак.
Първи публикации, първи успехи
След възстановяването си между 1925 и 1928 Моравия започва да публикува разкази и да пише първите си романи. През 1929 г. излиза неговият първи роман „Безразличните“ - мрачен портрет на моралния упадък на съвремието. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война. 
Но оттук започва връзката му с журналистиката. В края на 20-те години той пише за списание „900“, сътрудничи на вестници, развива публицистичния си талант.
Големите теми
Моравия е известен с това, че не се вписва просто само в социален роман, нито само в психологически. Той комбинира тези измерения - и съзнателно фокусира върху моралната и сексуална криза, върху отчуждението на индивида във време на буржоазни ценности. По този повод Екциклопедия Британика отбелязва: „Повечето от произведенията на Моравия се занимават с емоционално безплодие, изолация и екзистенциална фрустрация... и изразяват безсмислието както на сексуалната разпуснатост, така и на съпружеската любов като бягство“.
А самият той заявява: „Когато не си искрен, трябва да се преструваш, а като се преструваш, в крайна сметка започваш да вярваш в себе си - това е основният принцип на всяка вяра“. И още: „Всеки истински писател е като птица, той повтаря една и съща песен, една и съща тема през целия си живот. За мен тази тема винаги е била бунтът“.
Това очертава неговото кредо - не красота заради красотата, не утеха, а съпротива, наблюдение и болезнена честност.
Фашизмът, войната, цензурата и бягството
Периодът на фашизма в Италия е ключов за Моравия както на личностно, така и на творческо ниво. Неговите възгледи, неговата критика на моралната упадналост, го правят неудобен за режима. През 1943 г., след капитулацията на Италия, той и съпругата му -  писателката Елза Моранти - се укриват в района на Чочария, за да избегнат арести. Този период дава вдъхновение за романа му „Чочарка“ - разказ за майка и дъщеря, опитващи се да оцелеят във войната, и трагичните последици от нея. С други думи, Моравия преживява и отразява историческия преход - от либерална Италия, през фашизма, до Втората световна война и нейното опустошение. Впрочем през 1960 година режисьорът Виторио Де Сика, продуцентът Карло Понти и сценаристът Чезаре Дзаватини превръщат „Чочарка“ във филм, който за една нощ превръща и София Лорен, и Алберто Моравия в световни звезди. Много произведения на писателя са филмирани преди и след това, но „Чочарка“ остава недостижима и ненадмината.
Литература без излишества
Моравия се отличава със своя чист и лишен от излишества стил - без блестяща витиеватост, но с хлад и точност. А Енциклопедия Британика пише, че предпочитаната от него форма е критическа и реалистична - „обективно и в известен смисъл научно представяне на феномена на кризата във всичките й психологически и социални аспекти“.
А писателят споделя: „Когато седна на масата си да пиша, никога не знам какво ще се случи, докато не започна. Вярвам на вдъхновението, което понякога идва, а понякога не. Но не седя и го чакам. Работя всеки ден“.
Тук личи неговата дисциплина: не очаква митичната муза, а разчита на труд и постоянство.
Негови са и думите: „Добрите писатели са монотонни, като добрите композитори. Те непрекъснато се опитват да усъвършенстват единствения проблем, който са родени да разберат“.
Кой е този „един проблем“, който Моравия разбира? За него това е отчуждението, кризата на човека в модерността, на любовта и секса, на моралната празнота.
Щрихи от биографията
Личният живот на Моравия е сложен, многопластов и това се отразява в творчеството му. През 1941 г. се жени за Елза Моранте - писателка, с която преживява бурни години, укриване по време на войната, размисъл. По-късно се жени повторно, но важно е, че личният живот е част от литературната материя: отношенията, страстите, предателствата, отчуждението се превръщат не само в сюжет, но и в тема-мотив.
Интересно е да се отбележи, че Моравия е бил номиниран многократно за Нобелова награда по литература между 1949 и 1965 г.
Последни години и завещание
Алберто Моравия умира на 26 септември 1990 г. в Рим, на 82-годишна възраст. Скоро след смъртта му се появява мемоарната му книга „Животът на Моравия“ - истински разказ, подреден от писателя и журналист Ален Елкан.
Какво остава след него? Литература, която не се стреми да утешава, а да разтърсва; която не търси красивото безусловно, а пита: какъв е човекът в един свят, в който моралът е козметика, а любовта - опция? Както сам писателят казва: „Тази мисъл затвърди в мен убеждението ми, че всички хора, без изключение, заслужават да бъдат съжалявани, дори само защото са живи“.
Времето минава, но въпросите на Моравия - за отчуждената любов, за секса без смисъл, за човека, който е средство за другите - остават. В епоха, в която индивидуализмът, конформизмът и масовата култура все по-често задават модела, Моравия ни напомня, че да говориш за себе си означава да излезеш от стандартите, да гледаш хладнокръвно, да не се самозалъгваш. Неговата формула за писателя, който повтаря и повтаря, и повтаря една и съща тема, ни казва, че стилът не е колекция от ефекти, а устойчиво виждане.
Животът на Алберто Моравия е много повече от биография на романист - той е своеобразен обобщен образ на XX век в Италия: болестта, изолацията, фашизмът, войната, цивилизацията, сексуалността, отчуждението, литературата като свидетелство. Творчеството му остава живо - защото задава въпроси, които продължаваме да си задаваме и днес. Както той сам казва: „В живота няма проблеми, тоест обективни и външни избори; има само живот, който не решаваме като проблем, а който живеем като преживяване, какъвто и да е крайният резултат“.
По материали от интернет