5 деца, 10 внуци, 12 правнуци и 2 праправнуци. Това е равносметката от изминалите 100 години на баба Станка Стоянова. И макар отсега да е ясно, че ще остави след себе си трайна следа и завидно наследство, юбилярката отсича, че животът е много кратък. Всъщност баба Станка закръгли цял век на 3 април, но празникът в разширен състав и подобаваща пищност е планиран за днес. А впечатление прави, че дори на 100 години юбилярката не е престанала да се грижи за външния си вид и с присъщата на почти всяка дама суета е прецизна в избора си на облекло, като го съобразява с фигурата си и внимава как изглежда.
Кратък или не, едно е сигурно - нейният живот не е бил никак скучен и еднообразен. Най-малкото, защото
дом на баба Станка е била половин България
Причината през няколко години юбилярката да свива семейно гнездо на различни места била честата смяна на службата на нейния съпруг. Заради това семейството се местило поне 15 пъти из различни селца и градове на страната. Стоян бил „акцизен стражар“ или казано другояче - бирник. Свикнали или не, децата на Станка и Стоян Кънчеви също се налагало да почват от нулата - да учат в нови училища и да завързват приятелства с нови малчугани. Все по таз причина четиримата братя и тяхната сестра са родени в различни градове. След като стягала домове в Тервел, Безмер и Тутракан, вече 50 години 100-годишната жена е хвърлила котва в Русе.
„Никога не съм си мислила, че ще стана на 100 години“, откровено споделя родената в разградското село Каменово Станка. А и нямала повод за подобни амбиции, тъй като засега
тя е рекордьор по дълголетие в рода си
Е, родителите й също се наслаждавали на дълъг живот и усетили старините на 80-90-годишна възраст.
„Никога не съм се карала с никого. Решавам проблемите с усмивка на лице и дори сълзите ми да капят по лицето, се смея“, разказва философията си за живота баба Станка. Това - човек да не се ядосва и тревожи - е ключово за щастливия дълъг път и години живот смята юбилярката. И явно формулата за здраве работи успешно, тъй като жената не се оплаква от почти никакви болежки. Е, в последно време зрението й отслабва и не вижда добре, но изобщо не го поставя като проблем. Учудващо добре баба Станка се справя с техниката, като получава признание дори от внуците си. А освен това винаги се озърта нещо да свърши. И тъй като през целия си живот се е нагаждала към работата на мъжа си, баба Станка е работила на какви ли не места. Копала и жънала на нивата, чистила коридори на институции, а в Русе дори има стаж в бившия завод за месопреработване „Родопа“. Нейното призвание обаче остава едно - домакинята, която винаги е зад гърба на съпруга си и любящо се грижи за домочадието. А това изобщо не й тежало. Нещо повече - със съжаление констатира, че в днешно време младите хора не вдигат сватби и отритват семейния живот, който сякаш губи своята ценност. Не пропуска, като всеки възрастен и натрупал солиден житейски опит човек, да даде примери със своите внуци, които също още не са свили семейно гнездо и не са вкусили от блаженството и топлината на домашния уют.
Пословичната активност на баба Станка обаче в последните години й изиграва лоша шега, спомня си най-малкият й син Любомир, който се грижи за възрастната си майка. В главата му веднага изниква моментът, в който тя
паднала и си счупила два прешлена, докато беряла вишната в родното си село
След тежката травма, получена в резултат на полета от 4 метра височина, Станка хукнала да търси лекарска помощ. И тъй като не можела да носи всичко след тежката травма, зарязала портмонето си с пари и дрехите. Със себе си обаче взела кошницата с набрани плодове.
„На дрехите и парите нищо няма да им стане, ако постоят, но вишните ще се развалят - затова без да мисли се нарамила с тях, а не с вещите си“, разказва логиката на майка си Любомир. С усмивка си спомня и как, когато била на 70 години, тя прескачала от клон на клон да бере четирите ореха.
За четиримата си сина и дъщеря 100-годишната Станка има медал като майка-героиня. Сега четирима нейни наследници са кръстени на нея. Най-малката в рода е тримесечната й праправнучка.
Най-големият й внук е почти на годините на най-малкия й син
Но така е в големите фамилии - куриозните ситуации са навсякъде.
„При толкова много деца и внуци, този, който ни учи, е животът. Аз например съм станал вуйчо и чичо на 5-годишна възраст“, смее се Любомир.
Три от децата на юбилярката, както и съпругът й, вече са покойници. За това, че ги е надживяла, голяма подкрепа и опора жената намира в религията. Баба Станка е дълбоко вярваща, като с течение на годините цялото й семейство открива любовта към Бога. Затова вярва, че един ден тя отново ще се срещне с близките, които е загубила, и пак ще бъдат заедно. Кръстена е тайно през далечната 1946 година във водите на Дунав. А колко си е патила от неразбирането на околните за възприетата от нея религия, само тя си знае. Въпреки това за жената съботното ходене на църква е закон, а молитвите към Бог - ежедневие. Именно на Господ баба Станка се уповава и в лошите, и в добрите моменти.
Като всеки човек обаче и баба Станка има свое голямо изкушение. Това са сладкишите. С удоволствие похапва шоколад, козунак, пие боза, а
най-често посяга към здравословния микс от мед и орехи
който хем е сладичък, хем представлява бомба от полезни вещества. Иначе набляга на постните гозби - леща, боб, картофи. Не е отказала напълно и месото и си хапва пилешко, агнешко, овче и телешко. В разрез с религията е консумирането на свинско и заешко, затова те не присъстват на масата на Кънчеви. Същото важи и за алкохола и цигарите. „Ракията кара хората да се карат и бият“, отсича баба Станка. Затова и не вижда смисъл от нейното пиене.
Макар юбилярката да споделя, че няма притеснения и не се суети около настъпването на вековния рожден ден, нейните близки разказват, че седмици преди 3 април е започнала обратното броене на дните до заветната дата. И как няма да е така, след като празненството ще е повече от впечатляващо. От Италия и различни краища на България се очаква да пристигнат нейни роднини, които да споделят празника й. Специална проповед за вековната дама и за най-малкия член на семейството ще изнесе проповедник Ганко Мавродиев от София. А за всички в адвентната църква е планиран специален празничен обяд. Самата баба Станка дни наред преговаря каква реч ще изнесе пред гостите си и как ще се изправи пред тях, като застане на амвона в църквата.