Доказан алкохолик, който два пъти е осъждан за шофиране в нетрезво състояние, отново е заловен да кара по бул.“В.Левски“ с 2,25 промила алкохол в кръвта. В момента П.Г. е подсъдим за това, че за пореден път е седнал зад волана в нетрезво състояние. Понеже по първото си дело е минал с пробация, а по второто - условно, сега го заплашва не особено дълъг престой зад решетки. Но по-важното в случая е, че няма никакъв механизъм този човек да бъде лишен от право да управлява кола и да заплашва живота на околните поне докато не се излекува.
П.Г. е спрян посреднощ за рутинна проверка на булевард „В. Левски“ в Русе. На полицаите им лъхнало на алкохол и те извадили дрегера, който показал, че водачът на волвото е с 2,25 промила алкохол. Написали му и талон за кръвна проба, но П.Г. отказал да му я направят.
Впоследствие се установило, че това не му е за първи път - през 2008 година П.Г. се е споразумял с прокуратурата за пробация, която е изтърпял. Година по-късно отново е заловен пиян зад волана. Този път го наказали на година условно, пак със споразумение. Тогава бил лишен от право да сяда зад волан за срок от две години. Дали през това време е бил примерен и не е карал кола, или просто не са го хващали, не е ясно. Факт е, че след изтичането на забраната той отново е бил зад волана, и то пак пиян.
Срещу П.Г. започва трето поред дело. По време на разследването той най-после отива в Психодиспансера, където се установява, че има сериозен проблем с пиенето и го регистрират като алкохолик. Прави два опита да се лекува, които траят само по няколко седмици. Какъв е ефектът от тях, могат да кажат само лекарите. Но според експертите той може да носи наказателна отговорност. Заради това и Русенският районен съд го осъжда на 8 месеца затвор при строг режим, плюс изтърпяване на отложеното наказание от 1 година по предишната му присъда. Само че тази присъда бе отменена от Окръжния съд заради допуснати процесуални пропуски и делото се връща за ново разглеждане в Районния съд.
Но не в това е проблемът, а във факта, че на практика няма никакъв ред, по който не само П.Г., но и всички болни с алкохолна зависимост или наркотична пристрастеност като него, могат да бъдат лишени от право да карат кола, докато не се излекуват. Защото шофирането на замъглена от алкохол или дрога глава ги превръща в потенциални убийци на пътя.
„При поискване изпращаме информация за болните, понякога и по наша инициатива сме го правили, но само за тежки психични заболявания - различните видове циклофрения, шизофрении и др. Но за алкохолно зависимите и за наркоманите - не“, казват лекари от болницата за психични заболявания. Нямало установен механизъм, законен ред да подават такава информация, а и въпросът бил твърде спорен откъм защитата на правата на човека.
Всъщност Законът за движение по пътищата дава възможност на органите на полицията да отнемат книжките на водачи, за които „видимо се установи, че не отговарят на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това“. При спирането за проверка на пътя обаче катаджиите няма как да знаят дали пияният шофьор отсреща им се е наквасил инцидентно, или просто си е алкохолик. Нямат и задължение да правят проверки в Психодиспансера. Затова ако прибират книжки, го правят за максимум 6 месеца, колкото разрешава законът при инцидентно залавяне на пияна глава.
Ако нещата стигнат до съд, е възможно свидетелството за правоуправление да бъде отнето и за по-дълго време. По-важното обаче е, че после то се връща. Без преглед при психиатър, който да установи дали това лице все още не представлява опасност за околните. А както знаем, шофьорите-любители не ходят на периодични медицински прегледи, за да може да се установи, че има проблем.
Така че всъщност никой не знае колко бомби цъкат в колите, които фучат покрай нас по улиците. Нито пък какви са диагнозите на водачите им.