- Проф.Чуков, по време на патриотичния семинар в Русе вие съобщихте, че едва от година и половина България вече не е сред враговете на Турция.
- Турската държава, както и нашата, има съвет за национална сигурност. Тези хора изготвят и стратегията за развитието на държавата и списък с опонентите и сътрудниците. Очевидно след осъвременяване на списъка с неприятелите отпадна България, но останаха Гърция и Армения. Няма как да е иначе, след като ние сме част от НАТО и Европейския съюз, имаме променена външна политика и не представляваме заплаха за Турция.
Това, което за мен е смущаващо, е прогнозата на тази институция. А тя е, че българската държава след 50 години ще бъде в много дифузна форма - няма да се е разпаднала съвсем, но ще е с много разхлабени институционални връзки. Това означава, че тази силно централизирана държава, каквато имаме в момента, просто няма да я има. Очевидно те наблюдават процесите у нас. Няма нищо лошо да опитаме да администрираме тези неизбежни промени и да направим административна реформа в духа на европейските тенденции, в унисон с въжделението на българите да имат по-висок жизнен стандарт. Трябва да е ясно, че децентрализираната държавност дава висок жизнен стандарт на населението.
- Коя европейска държава бихте дали за пример?
- Кралство Холандия, като махнем монархическата форма на управление. Страната е разделена на девет области, а ние вече имаме разделение на шест. Може би с изключение на Португалия и частично Румъния, всички държави, които са по-малки по територия от България /Чехия, Дания, Белгия, Холандия и др./, имат второ ниво на местно самоуправление. Ето това е нещото, което на нас ни липсва. Иначе ще има още по-голям сблъсък между столица и провинция, бедни и богати. Ние просто трябва да намерим онази формула, по която част от регионите да изземат функцията на центъра. Ние в София едва ли не си ходим по главите - толкова много хора са дошли от цялата страна, а в същото време има наистина пустеещи региони. Това се нарича отказ от държавен суверенитет. Русе е цивилизован европейски град, но на Запад, около Враца и Видин, е наистина страшно.
Навремето Пенчо Кубадински се беше преборил Разград да е център на област за сметка на Русе, но това беше толкова неестествено, че се провали. Има си естествени центрове и те не бива да се пипат. На фасадата на парламента е изписано „Съединението прави силата“, но за да се съединим, първо трябва да се разделим. Разединяването е вътрешната политика.
- Казвате, че областните управители трябва да бъдат избирани. Защо?
- Нещо повече - областният управител трябва да е този, който да назначава шефа на полицията, а не министърът на вътрешните работи. Настоящата функция на областните управители беше въведена от Иван Костов. Тъй като неговата партия беше предимно от столични интелектуалци, той нямаше достатъчно силно присъствие в регионите, затова реши областните управители да бъдат назначавани. Тези хора са функция на правителството и не са част от избора на хората. Трябва да има поне две нива на местно самоуправление, затова кметовете и областните управители е добре да са избираеми. В момента имаме само едно ниво и силно централизирана държава.
През 1991 г. парламентът прие закон за ново териториално устройство, което разделя България на околии. Той обаче не беше приложен, макар че беше връщане към 30-те години на миналия век. Фактически това е твърде скандално - правителство да не приложи приет закон, но е така. След това кормилото на държавата се пое от Костов и той изгради тази централизирана държава. Безспорен е приносът му към развитието на страната, но това е една от грешките му. Конституцията гарантира властта на месията - Командир, Цар, Генерал, а сега Олигарх. Нужна ни е поправка именно в Конституцията.
През 2010 г. трябваше България да е разделена на шест области, но фактически не стана. Настоящият президент Росен Плевнелиев, докато беше министър на регионалното развитие, два пъти е внасял при премиера Борисов предложение да се премахнат тези 28 области, но накрая нищо.
- Защо е тази съпротива?
- Защото така се управлява много по-лесно. Друго е да вдигнеш телефона и да разпоредиш, а съвсем различно е, ако областният управител е избираем, има своя визия за развитие и е легитимен точно толкова, колкото министър-председателя.
Ако ние не направим тази реформа, България ще продължава да обезлюдява, София ще расте, тук-таме по някой град ще има растеж и това е. Ако трябва да бъдем честни, София се е превърнала в град-държава и това е просто безумие. Преди години всички искаха да се превърнем в Швейцария на Балканите. Как ще стане това, ако не се направи административна реформа - все пак швейцарците живеят в кантони със самостоятелност във вземането на решения. Българите искат доходите на швейцарците, но не и тяхното управление. Там поне четири пъти в годината има референдуми, а ние едва направихме един.
Външната политика, отбраната, енергетиката и транспортът трябва да са от компетенциите на центъра, защото са белег на държавността. Всичко останало - по места и грижа на областните управители. Ние изобщо не сме малка по територия държава - от 28-те страни членки, ние сме на 11 място - златната среда. Ние сме малки по население заради глупавата държавническа формула. Идете в арабския свят, който аз добре познавам, ще видите какъв ужас е, в Западна Европа катаклизмите са всяка година, а при нас - просто лошо управление.