Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Изчезването на 6-годишно момченце през май 1982 година в Русе се превръща от градска мълва в градска тревога, а накрая - в градски ужас. Един ден малкият Огнян /всички имена са сменени/ не се прибира у дома след игра и тревогата на родителите преминава в паника.
Да изчезне дете по това време е нечувано, затова в началото семейството има надежди, че Оги може да се е заиграл с някого или да е отишъл на гости у приятелче и да е забравил да се обади, макар че никога не се е случвало. Започва трескаво звънене по телефоните, но никой не може да каже къде е момченцето.
Сигнализирана е милицията и веднага започва издирване, в което се включват всички криминалисти и униформени, защото практиката сочи, че за разплитане на такива случаи най-важни са първите няколко дни.
Снимката на Огнян е разпратена до всички управления на милицията в региона.
В търсенето му е впрегнат целият арсенал от технически и оперативни средства
Разпитани са роднини и съседи на момченцето. На разпит е подложен и целият криминален контингент в Русе и околностите. Но времето лети, минава месец, а отникъде не изскача нищо.
Появиха се известни насоки към млад инвалид от махалата на Оги, но всичко беше само в сферата на догадките и беше по-скоро нареждане на психологически пъзел, отколкото наличието дори на един реален факт. Отказахме се да разработваме само по подозрения версията, че недъгавият е замесен, защото нямаше на какво да стъпим, разказва криминалист, участвал дейно в разследването.
Когато всичко изглежда безнадеждно и случаят „Оги“ устремно върви към безнадеждна глуха улица, проблясва лъч надежда. През юни момче и момиче носят в милицията чанта от плат - отивали на плаж на Дунава и я намерили между скаличките зад тогавашния ресторант „Рибарска колиба“, а съдържанието ги стреснало. И няма как да бъде иначе - в чантата има
руло тоалетна хартия, нож, бръснарско ножче и други дребни инструменти, изпъстрени с петна от кръв
Веднага се заехме да изясним произхода на торбичката и какво прави тя на това място. Бяхме сигурни, че това е ключът, който ни трябва, продължава разказа си криминалистът.
Разпоредено е претърсване на целия район от ЗИТА до паркинга на хижа „Приста“ от реката до пътя за Бяла. В издирването са включени ученици от Русе, отрядници, войници и всички свободни от наряд униформени от МВР. Въпреки че не остава необърнат камък и неразровен храсталак, търсенето е безплодно.
Успоредно с него обаче се правят тайни разпити на съседи на изчезналото дете с надеждата да разпознаят чантичката. И тук идва първият успех. Установява се, че с тази чантичката май е виждан Камен - същият млад инвалид, за който вече има съмнения.
Неговата история е тъжна и тягостна. Като дете Камен получава заболяване на краката и пада на легло, от което не може да се надигне над 15 години. След като все пак се изправя се оказва, че е парализиран от кръста надолу и може да се движи само с патерици.
Макар че е доста по-голям,
Камен се сприятелява с децата от квартала и често си играе с тях
рефлекс от неизживяното му детство. Момченцата около него са сръчни, бързи и пъргави, а над всички е Огнян, който блести с остър ум, ведър характер и добро възпитание. Затова не е чудно, че всички съседи го обичат и е тартор в игрите.
Камен се сближава с него, но в душата му се надига черна вълна на завист, която бързо преминава в омраза към несправедливата съдба, която е ограбила живота му. Постепенно, някак неусетно, инвалидът започва да насочва омразата си към Огнян - жизнерадостното момче, който е всичко онова, което младежът с патерици никога няма да бъде.
Свидетелските показания, че намерената край „Рибарска колиба“ торбичка вероятно е на Камен, не са достатъчни за активна работа с него - точно заради инвалидността му и възможните упреци от родителите за тормоз над лабилен човек. Но
психопрофилът на заподозрения
все по-убедително сочи, че сакатият мъж е замесен в изчезването на Оги и с малчугана се е случило нещо зловещо. Затова тогавашният началник на районното управление се решава на твърд ход, който ще му донесе или разкриване на случая, или загуба на поста. Подполковникът разпорежда на подчинените си от криминалния отдел да покажат торбичката на майката и след кратък кръстосан разпит жената признава, че торбичката е тяхна.
Вече беше ясно, че съдбата на детето е жестока и Камен знае каква е тя, затова следователят реши да рискува - заподозреният бе докаран в сградата на МВР и качен на ръце в стаята за разпити, обяснява съпричастният със следствието криминалист.
В началото на разпита недъгавият се опитва да играе роли на изненада и невинност
но малкият му житейски опит, ограниченото му интелектуално развитие и страхът, че е разкрит бързо го сломяват и следват пълни самопризнания с ужасяващи детайли.
Когато е на 23 години, Камен изведнъж получава шанс да стане център на внимание. Родителите му купуват специално пригоден москвич, който може да се кара само с ръце и синът им най-после има свободата да се движи където поиска, макар и не на собствените си крака. Децата от квартала се захласват по колата, а той с удоволствие ги вози, защото най-сетне вижда някой да се възхищава от него и това му действа като наркотик. Това внимание не може да замести дългогодишната липса на любов в живота му, ала все пак го ободрява. Но и изостря завистта му, че не може да живее пълноценно като малките си спътници.
Омразата към Оги пламва с нова сила
и така се ражда сатанинския план на Камен да го принесе в жертва на собствените си демони. Кани будното хлапе в колата и тръгват на разходка и стигат до дълъг горист защитен пояс с широчина 6 метра след разклона за Щръклево по пътя за Бъзън. Мястото е предварително разузнавано и шофьорът знае къде може да влезе с колата, така че тя да не се вижда от пътя. Като стигат до набелязана отбивка, Камен вкарва москвича между дърветата и казва на момчето, че му се ходи до тоалетната. Слиза и закуцуква с патериците, но вместо да иде да се облекчи, заобикаля колата и отваря вратата на Огнян. Детето усеща, че нещо не е наред и се парализира от страх. Това помага на недъгавия да го завърже, вади нож от взетата от вкъщи торбичка и започва
чудовищни изстъпления в стил Ханибал Лектър
които са отвъд нормалното въображение и затова ще ги спестим.
След като приключва с кървавото отмъщение към съдбата, сакатият изхвърля телцето на жертвата си в горичката, отива до „Рибарска колиба“, където изхвърля чантата и зловещото й съдържание и се прибира вкъщи. Там разказва всичко на майка си - също разядена от злоба и завист, че синът й не е като другите - и получава пълната й подкрепа. Майката го успокоява, че е постъпил правилно, че не бива само той да страда в този живот и все в този дух. Така примитивният Камен сам започва да вярва, че не е направил нищо кой знае колко нередно, а майка му слиза и почиства изключително старателно тапицерията на колата, така че да не остане нито капчица кръв, нито власинка от дреха.
След самопризнанията убиецът е качен в милиционерска кола и скоро показва мястото, където е отнел живота на детето. Там той
описва в изумителни детайли и точния начин на зверството
Съдебният лекар открива останките от детското тяло, а с екзекутора е направено пълно възпроизвеждане на убийството, което после дълги години служи за обучение на служителите на МВР в специализираната им школа в Симеоново заедно с начина на разкриването му за 50 дни непрекъсната работа.
Таящият завист и злоба инвалид е осъден на смърт, присъдата е изпълнена в затвора в Плевен.
Бяхме длъжни да разкрием това драстично убийство, защото обстановката в града и особено в квартала на детето, се нажежи много след неговото изчезване. Сред родителите се появи психоза и страх за децата им и той се засилваше, когато ги откарваха на детска градина, на училище, или когато играеха на улиците пред домовете им, казва днес пенсионираният криминалист.