10-годишна Ванеса Кънчева от Добрич спечели 29-ото издание на „Северно сияние“ на рождения си ден. Малката изпълнителка с голям талант блесна с песните „Кабаре“ на Лайза Минели и „Седем пъти“ на Васил Найденов. Изпълненията й бяха оценени най-високо от журито в състав Тони Димитрова, Хайгашод Агасян, Светослав Лобошки, Ева Найденова, Тодор Модолев и Вили Икономов. На гала концерта на лауреатите в неделя развълнуваната възпитаничка на Студио за певци „Shinning voices“ и вокалния педагог Сияна Стефанова в родния си град посвети успеха си на своя баща, който също беше рожденик. Рожден ден в неделя имаше и Ева Найденова, която получи специален поздрав от Тони Димитрова по време на традиционния й рецитал в Доходното здание.
Оргазинатор на международния конкурс за млади изпълнители на българска и популярна песен „Северно сияние“ е едноименното сдружение с директор Вили Икономов и с подкрепата на Община Русе и Общинския младежки дом.
Наградата на кмета на община Русе отиде при Борислава Борисова от Свищов от 4-а възрастова група (14-17 г.)
Специалната награда на Сдружението на ръководителите в областта на изкуството - София бе присъдена на Венелин Драгичевич от Русе (първа възрястова група - 5-7 г.). Трета награда в тази група спечели Михаела Барбукова от Русе.
Във втора вързастова група отличенита изпълнители от Русе са Анастасия Маркова и Елена Димитрова с трона награда и Ема Велева - трета награда.
В трета възрастова група (11-13 г.) най-високо класираните русенци са Кристиян Илков с първа награда и Кристиян Николов и Пресияна Великова с втора.
В четвърта възрастова група (14-17 г.) Магдалена Тодорова от Русе раздели първата награда с Борислава Борисова от Свищов. 
В пета възрастова група Анна Димитрова от Русе дели втората награда с Десислава Христова от Варна, първа награда не се присъжда.
Ето какво казаха председателят на журито Тони Димитрова и колегите й пред мезикални педагози и родители на участниците след края на конкурсната програма.

Тони Димитрова: Тук съм вече 13 години. В началото на годината Вили (Икономов) ми звъни, казва ми коя ще бъде датата през октомври, така че аз винаги я знам. Разкошен конкурс, с прекрасни пеещи деца. Кои са основните забележки? Тези за думите. Понякога думите не се чуват, а те са много, много важни. Песента е едно писмо, едно послание и когато думите не се чуват, това писмо не стига до получателите. Има и забележки за неподходяща песен. Постарахме се да бъдем много справедливи - да няма сърдити и подценени, тоест никое дете да не се връща от конкурса подценено. Наистина много дълго време заседавахме, този път наистина беше много дълго! Лично аз имам да кажа хубави неща на двама от ръководителите. Вашата усмивка, г-н Езекиев, става все по-широка. Искам да кажа, че вие и Тони Георгиева сте най-дълго участвалите ръководители, откакто аз съм жури на този фестивал и не винаги вашите деца са били награждавани. Но вие никога не ни се обидихте, а това значи, че отношенията ни са били честни. Много ви благодаря, че всяка година вие и Тони водите все по-добри деца - аз лично го приемам като подкрепа. Защото е много лесно да кажеш: „А, те там пак си ги раздадоха наградите...“ - аз лично съм чувала това, а то не е така и вие сте живо доказателство за това.
Обаче има нещо, което много, много ми боде очите и за което тази година бях почти на ръба да направя скандал
Имам два случая в моя живот, когато са ставали някакви хора и са си тръгвали, докато пея. Аз ги помня до ден днешен, смятайте колко години - единият беше в Севлиево, а другият в Долни Дъбник. На едното място си отидоха един ред хора, а на другото два реда. Вероятно не съм струвала тогава за тези хора. Това беше преди много години, може би 20 и кусур, но ги помня. Преди години в Бургас имаше една несполучлива постановка, в която актьорите не искаха да играят, защото хората стават и си отиват по време на спектакъла. Това е смърт за всеки актьор и всеки изпълнител, една малка смърт в душата... Следя това, което се случва тук през тези два дни - моля ви хора, не си тръгвайте, когато пее детето след вашето дете! Не си тръгвайте, защото когато това се случи и на вашето дете, и на него му става гадно. Нямате идея колко е гадно, когато някой си тръгне, докато вие пеете! Виждах цели групи, целият род на детето си излиза. Излиза друго детенце на сцената и се смущава, защото си казва: „Ох, то аз май не пея хубаво“ - това е много демотивиращо. Така че апелът ми към децата, към родителите и към ръководителите музиканти и педагози е: не допускайте това нещо, защото то ще се случи и на вашите деца, а въобще не е хубаво! Те като си тръгват, няма да чуят следващите след тях и няма да чуят може би, че има и по-добри от тях, а така няма да приемат и класацията. Това е моята голяма молба и ви уверявам, че ще се боря за това нещо. Не го допускайте, това е наистина много обидно и много неприятно за изпълнителя, който е тук. Иначе конкурсът си беше прекрасен октомврийски празник за мен и си чакам другия октомври. 
Ева Найденова: Наистина е много неприятно да станеш и да си излезеш, когато някой пее. 
Децата избират песни, които започват в много ниския регистър и там става голямата беля
а чак после се завръщат в нормалната си тоналност. Просто когато децата са много малки, такива песни не трябва да се представят, това е моето мнение. Иначе изпълнителите са прекрасни! И съм изумена - вече трета година виждам все по-добри и по-добри деца. И нека да ги подкрепяме, без да ги притесняваме по никакъв начин - нека да вървят напред, защото това е бъдещето. 
Хайгашод Агасян: Искам да обърна внимание на педагозите - когато избират песни за децата си, да избират качествени песни. Когато аз слушам музика, слушам деформирано, не мога да слушам за наслада. Защото тук анализираме върви ли песента в хармония гласово, мелодия и бас - всичко това! Вие сте тези, които подбирате качествените български песни. Имаше много добри деца, но
битката беше най-много в трета група
Според мен, тези деца наистина заслужават да бъдат подкрепени.
Светослав Лобошки: Искам да наблегна на един съвет - лично аз не гледам с добро око на това да се променя авторството на песента, както имаше случай с песен на Тончо Русев. Защото песента е гениална и тя е такава, защото именно Тончо Русев я е измислил. На практика тази песен беше подменена, само 3 тона имаше останали от кантото и белкантото й. Не може да речем някой да излезе на тази сцена и да свири „Малка нощна музика“ на Моцарт, а да е променил 2/3 от нотите. Към такива случаи има негативно отношение от колегите, затова трябва да се постъпва много внимателно в такива моменти. Имаше разкошни деца и те пяха страхотно, но на мен лично ми направи впечатление, че
трябва да поработят върху дикцията
Тонрежисьорите знаят колко е важно да се натъртва например на съгласната в края на думата, за да се чуе тя на записа - същото е и с живото изпълнение. Друго, което ми направи впечатление, е недоброто качество на инструменталите, което дава отражение на  цялото представяне на детето. Трябва да подбирате песни, които имат поне някакво основно качество, а не такива, които са сдъвкани и нищо не се чува. Но според мен най-важното е, че имаме атмосфера, имаме хубави деца, приятелства, усмивки и се надявам това да бъде така и занапред.
Тодор Мадолев: Отделих се за малко от този конкурс поради други ангажименти и сега се завръщам отново в „Северно сияние“, което за мен е огромно, огромно удоволствие. Толкова труд се полага! Толкова усилия има и от родителите, и от децата и това нещо си личи. Затова лично аз, когато оценявам - нашите оценки бяха от 1 до 10 - не можех да дам ниска оценка и моите оценки бяха от 8 до 10, защото аз оценявам всичкия този труд. Ако днес ние сме оценили някого с малко по-ниска оценка и той не може да получи награда, аз ви уверявам, че утре това може да е наша грешка, а не грешка на детето. Тоест това дете изведнъж може да прескочи много стъпала нагоре и да се изкачи там, където му е мястото. Затова лично аз ви свалям шапка за труда, който си личи. Аз по принцип съм актьор и режисьор. За мен актьорското майсторство, което така или иначе тези деца развиват в себе си с качването на сцената, е много важно, затова аз исках да видя добро поднасяне на текст. Защото когато ти поднесеш текста, можеш да предадеш посланието и емоцията на този текст, който носи всеки един текст или музика носи съответната емоция. Децата усещат много по-силно това. Затова
аз съм впечатлен от малките деца, които някакси по-добре разбираха текста и някои от тях го внесоха по-добре, отколкото по-големите
които вече са достигнали в търсене на по-големи високи в музикалността. От тази гледна точка аз искам да напомня: много е важна дикцията, много е важно да не се „изяждат“ букви и срички от думите. Защото по този начин вие достигате до сърцата на публиката, до хората. А публиката е тази, която ви оценява - тя ще е тази, която ще ви даде емоцията и обратното зареждане със своята енергия. Затова много ми се иска да пожелая на всички деца да не спират! Днес може да не си награден, но утре да си на върха и това се случва много пъти в живота. Искам да обърна внимание и на още нещо. Обръщам се специално към родителите и най-вече към музикалните ръководители и педагози: през пубертета гласът на децата ви става различен - не натискайте тези деца в момента, когато гласовете им мутират. Защото може да се загуби най-красивото нещо - точно тези обертонове, които правят този глас красив. Ние искаме това да се запази не само в силата. Аз понякога се плаша, когато видя как някое дете в преходна възраст „натиска“ тона, отива в кресчендо. Трябва динамиката да се овладява и да се спирата децата - да не се изисква от тях този максимум в периоди, когато гласовете им мутират. Запазете ги - имаме прекрасни гласове, усетих ги, усетих силата и мощта им, запазете я и я развивайте! И не забравяйте: музиката не е само това - популярната музика. Търсете я навсякъде в живота си. Не подценявайте и симфоничните концерти, това е богатство и допълнение към вас и вашата палитра. Благодаря ви, че ви има - тези деца и тези родители, които полагат толкова усилия за това, да имаме толкова успешни и толкова конкурсни деца в България!
Вили Икономов: Аз няма да правя друг разбор, защото повечето от нещата се знаят или бяха казани. Но ще подкрепя Тони - когато тече музикалното представление, никога не се излиза от залата, никога! Защото детето, което се изявява в момента, се разсейва.