Представители на най-ранната колония на организирани човешки общности със свои селища, архитектура, палеоикономика и култово-обредна система са обитавали местността край русенското село Копривец. Това твърдят напълно убедено археолози, които през това лято подновиха разкопките в околностите на селото, като уточняват, че става въпрос за хора, живели тук преди повече от 8000 години, т.е. в началото на балканския неолит. При проучвателните работи, които приключиха преди дни, бяха открити няколко стилизирани глинени фигурки и култови масички, които недвусмислено говорят за култово-обредната система на древните хора, обитавали района.
Едната от масичките, която е с два запазени крака, е с вдлъбнат център
и с рисувана орнаментика, като ясно подсказва, че е била използвана за специални ритуали.
Разкопките, които тази година извадиха на бял свят нови интригуващи сведения за заселниците по тези места, всъщност започнахме през 1990-1994 година, разказа докторът на археологическите науки и преподавател в Русенския университет Володя Попов. Тогава е било установено присъствието на въпросната колония от най-ранното организирано човешко присъствие на Балканите, като това става и тема за дисертацията на русенеца. Тогава екипът достига до дълбочина 2 метра и открива древни жилища, останки от керамични съдове, каменни брадви, кремъчни ножове, стрели и стъргалки. Жилищата са били широки по 5-6 метра и са стигали до 2 метра във височина, направени са с глинобитни зидове, а помещенията са двуделни, обяснява Попов.
„Всичко това свидетелства, че става дума за хора, които са култивирани, с други думи,
те мислят буквално като нас, но разполагат с друг инструментариум
Те са познавали селскостопанските култури като житни и бобови растения и са ги отглеждали напълно съзнателно, отлично знаят, че през есента трябва да изорат и да засеят, а през пролетта да се погрижат за посевите. Опитомили са животинските видове - имали са коза, прасе, куче /намираме и кости от такива животни/, познавали са вертикалния тъкачен стан - от него също сме открили елементи. Това са хора, които са познавали и оформянето и изпичането на керамични съдове. Не са познавали само колелото...“, казва Попов.
След първоначалните находки преди близо двадесет години ето че през 2013-а благодарение на научен проект проучванията се възобновяват. Проектът е на Археологическия институт на Българската академия на науките, а негов ръководител е д-р Володя Попов, който работи отново с д-р Иван Вайсов от Археологическия институт. Д-р Вайсов е един от най-добре подготвените теоретически и практически специалисти за работа с материята на неолита и халколита, обяснява Попов. Работихме с екип, който е съставен предимно от студенти и докторанти по археология от Великотърновския университет и един от Русенския университет.
При първите разкопки направихме откритието, че
тук, по нашите земи, са живели хора от тази изключително ранна епоха
коментира Попов. Реалната европейска история на човечеството започва поне две хиляди години след хората от Копривец, пояснява той. Според него обитателите на Централна Европа достигат степента на развитие на „жителите“ с адрес района Копривец-Пет кладенци-Бойка едва около 4000 г.пр.н.е. По време на разкопките това лято са намерени изключително интересни артефакти, обработката и детайлното изследване, на които тепърва предстои и да се намери точното им място в историята на Балканите и на света. По тях ще се съди за техните познания за строителството и архитектурата, за бита и за разбиранията им за света. Сега открихме едно раннонеолитно погребение, което е частично разрушено, а сградата, която разчиствахме, е горяла изцяло, разказва Володя Попов. Специалистите установили, че древните са правили къщите си, като първо са изграждали дървена конструкция, която са обмазвали с глина, а след това са правили 40-сантиметров кирпичен зид. Най-вътрешният пласт на постройката, изградена от дървена конструкция, обмазана с 4-5 пласта глина, е с
богата украса от врязани геометрични мотиви
които вероятно са създавали уют от гледна точка на тогавашните обитатели. Откритото сравнително добре запазено стълбище се оказало, че води към специално изграден кладенец - дълбок 4 метра и с диаметър от метър и половина. Този кладенец, изкопан и иззидан нарочно преди 7-8000 години, е вторият по рода си, открит в България, казва археологът.
В работата си археолозите и студентите са се ползвали от помощта на високите технологии. Заснемането на находките и на целия процес на работата е извършвано със специален малък хеликоптер с камера „на корема“. Така можехме да регулираме височината и да правим снимки от 150, но и от 10 метра, а също да заснемаме в 3D измерения реалността на откритията от различен ъгъл, обяснява археологът. Този метод за първи път се използва при тези разкопки, техниката е закупена по програмата на Археологическия институт към БАН и със сигурност е приносна в работата на откривателите на старини, тъй като дава уникални възможности за различни ракурси.
Събрахме изключително много материал, който може да ни разкаже много, казва русенецът. Той и колегите му се надяват да получат отговори на множеството въпроси, които са си поставили още при първото разкриване на неолитното поселение край Копривец. Предстои да установим причините, поради които тази колония е напуснала тези места. Знаем, че
тези ранни хора са дошли от Анадола
- там са установени първите поселения на раннонеолитни общества, които са и на по-голяма територия, сочи Попов. Той смята, че причина за разселването на древните обитатели на Анадола и преместването им към Балканите е свързана с климатичните промени. И припомня: първобитни хора е имало на много места в България, но тук става въпрос за организирано човешко общество, чийто връх засега сме ние. След откритието край Копривец преди две десетилетия подобен обект е бил намерен и по долината на река Струма. След известно време раннонеолитните прадеди са поели отново на път и около хиляди години по-късно на същото място са се установили други - представители на неолитната култура. При разкопките установяваме няколко стратиграфски пласта един върху друг и картината на хода на времето е много отчетлив, казва Володя Попов. И не крие надеждата си, че разкопките ще продължат и следващата година.