Изминаха 242 години от 5 юни 1783 г., когато за 
десетминутен полет във въздуха балонът донесе
вечна слава на изобретателите братя Монголфие.

Мечтата на човека да лети като птица е стародавна. На нея са посветени приказки, легенди, разкази, романи. Гърците имат своя мит за Икар, българите - за майстор Манол, други народи - своите герои. От времето на Архимед, на Леонардо и до наши дни желанието да се види земята от „птичи  поглед“, неумолимо привлича романтиците.
Трагично завършилите опити за летене са много, но не отказват смелите мечтатели, от стремежа да покорят въздушния океан. Сушата и водна шир са завоювани по-рано поради по-лесното придвижване и преодоляване на разстоянията, но решаването на коренно различните проблеми във въздуха е по-сложно. След появата на първия самолет на 17 декември 1903 г. летенето става лесно с постиженията на съвременната техника. Сега с „умни“ дронове не само се воюва, те масово се използват за различни цели, а самолетите и ракетите в космоса изглеждат като естествена част от съвременно въздухоплаване. Но до ХХ век да се полети във въздуха, е било недостижима мечта.  
Началото започва с хвърчилото! Този малък, лек летателен апарат, контролиран от земята с връв, проправя пътя към небесата. Преди 2800 години политат първите хвърчила в Китай. В тяхна чест
втората неделя на месец октомври е обявена за Международен ден на хвърчилата и любители от цял свят издигат любимите си играчки във въздуха
Хвърчилото е израз на мечтата на човека да лети волно в простора, но то е и израз на протеста срещу налаганите на човека ограничения чрез различни стени, издигащи се пред него в ежедневието. Реещите се във висините хвърчила са символ на свободата на човешкия дух да се издига над ограниченията. 
Хвърчилата постепенно се разпространяват в Корея, Япония, Малайзия, Индия, където те и сега са популярни. Не е известно, кога точно се появяват в Европа. Предполага се, че са били познати на елините. В Азия ритуално значение имат китайските хвърчила, представящи драконите от китайския фолклор. Използвани са и за спорт. В Индия, Тайланд и някои южноамерикански страни е популярна борбата с хвърчила. Индийските бойни хвърчила имат залепено по ръба стъкло, с което се прорязва хвърчилото на съперника. От Азия започва практическото им приложение за прехвърляне на въжета през реки при строеж на мостове. Около 169 г. пр. Хр. китайски войници излитат на хвърчила, разузнават обсаден град и определят дължината на тунела, който трябва да се прокопае под градските стени, а японците прикрепвали войници към хвърчила, за да обстрелват от въздуха противника.   
До ХVIII в. хвърчилата в Европа са смятани за детска играчка
Едва през 1749 г. шотландският учен Александър Уилсън използва естакада от хвърчила, с прикрепени към тях термометри, за измерване на различни височини температурата на въздуха. С тях американецът Бенджамин Франклин провежда (1752 г.) най-известния си експеримент и едва не загива, но доказва, че светкавиците са електричество. Хвърчила се използват за изследване на атмосферата, но постепенно са заменени с балони, самолети, спътници, дронове. В началото на ХIХ в. англичанинът Джордж Кайли построява голям, подобен на хвърчило планер, който прелетял над долина, пренасяйки човек. В края на ХIХ в., американците Уилбър и Орвил Райт използват хвърчила, за изпробване на проекти за създаване на самолет. Откривателят на телефона Александър Греъм Бел конструира хвърчило от пирамидално оформени клетки. С такова хвърчило от 3393 самостоятелни клетки, теглено от малък параход, през 1907 г. се издига човек на височината около 50 метра.
Хвърчила се използват: при строежа на мост на река Ниагара
в САЩ (1847 г.); италианецът Гулиелмо Маркони с тяхна помощ получава първите презокеански радиосигнали (1901 г.). Използват се за заснемане от въздуха на щетите от земетресението в Сан Франциско (1906 г.). В Германия (1919 г.) естакада от осем хвърчила прелетява 10 000 м. и писател фантаст предполага, че по този начин може да се стигне до Луната!
През Втората световна война, хвърчила са използвани по различни поводи: като платформи за наблюдение; като мишени за тренировки на противовъздушни артилеристи и др. Хвърчилото „Момичето на Гибсън“ издига радио антена, за да се изпрати съобщение за помощ. През 1948 г. Франсис Рогало патентова хвърчило с гъвкави крила - предшественик на модерният делтапланер. Домина Жилбер създава аеродинамично парафолио (1964 г.), което се използва като хвърчило и като парашут. Летенето с парашут зад воден скутер става атракция на морските курорти. През 1975 г. Петер Поуел представя свое хвърчило за акробатични номера, поставило начало на нов свят от вълнуващи хвърчила за въздушна акробатика. Тези и други подобни примери наподобяват каботажното корабоплаване през античността, следващо видимия релеф на сушата, преди морските съдове, съоръжени с компас, да потеглят на далечно плаване.
Историята на балоните също започва от древен Китай
с изработването от оризова хартия на балони, т. нар. „небесни фенери“. Пълни с горещ въздух, те лесно се издигат в небесната шир. Хвърчилата и балоните имат богато минало, започващо с използването им не само за забавление, но и за разузнаване, за предаване на сигнали и за други военни цели. Те са ярка илюстрация на изобретателността на древните азиатци, проправили пътя за развитието на средствата за овладяването на въздушния океан. 
Кой и кога е измислил балоните остава тайна за човечеството, както и изобретяването на много други неща. Със сигурност се знае, че боядисаните в цвят кръгли леки и тънки еластични топки, напълнени с въздух, са използвани от древните гърци за украсяване на залите за тържествени церемонии и тържества. Тацит, историкът на древен Рим, споменава за цветни балони, закачани в местата за жертвоприношения. Според някои сведения тогава „въздушните топки“ се правели от кожата на биволи или китове, както и от пикочния мехур на някои домашни животни. Ацтеките оцветявали тези балони с ярки бои, направени от различни растения.
Братя Монголфие правят през 1782 г. първият успешен опит за създаване на нов вид летателен апарат
Въздушните балони, пълни с горещ въздух, започват да се наричат на тяхно име „монголфиери“. Пълният с водород балон на френския физик Жак Александър Сезар Шарл, наречен на името му „шарлиер“, е значителен напредък на въздухоплаването. Първият шарлиер с водород се издига над Париж на 27 август 1783 г., а полетът с екипаж (Ж.А.Шарл и М.Н.Робера) е на 1 декември 1783 г. в Париж. Но начало на въздушните полети поставят легендарните французи - братята Жозеф-Мишел и Жак-Етиен Монголфие, които на 5 юни 1783 г. пускат първият пилотиран балон с горещ въздух в небето над Париж, като преди това правят опити в град Аноне.
Според легендата идеята за балона с горещ въздух хрумва на Жозеф-Мишел случайно, след като вижда как димът от огъня в камината издува ризата му и полата на негова гостенка
Така, подобно на ябълката на Нютон, Жозеф е осенен от гениалната идея да се направи летяща топка с горещ въздух. Начетени млади хора, братята Жозеф и Жак-Етиен са запалени по техниката. Образовани и материално обезпечени те не жалят средства за своите опити. Изобретението на Монголфие е топка с копринена покривка и отвор в дъното. Под отвора се горят мокри хартии, слама и вълна, топлият въздух влиза в „топката“ и тя полита във въздуха. Първоначално те провеждат различни експериментите на закрито в Аноне. Първо с кутия, след нея с малък кош, под който запалват вълна с мокра слама, който „проработва“ обнадеждаващо. След това братята провеждат опити на открито с по-големи модели. За да не им откраднат идеята, повтарят експеримента пред публика, за което конструират голям балон с тегло над 200 килограма.
Първата публична демонстрация на безпилотен балон от груб ленен плат, е на 4 юни 1783 г. в гр. Аноне. Балонът е с диаметър 11 м и достига височина от около 1800 м.
Полетът продължава 10 минути и се приземява на 1200 м от мястото на издигането, поставяйки началото на въздушната ера на човечеството
Братята вече имат опит и продължават да експериментират, за да се справят с проблемите при изпитанията на открито. Новият им балон е от тафта, промазана със стипца срещу запалване. Декорацията му е истинска цветна феерия - върху основата на кралско синьо са разположени дванайсетте зодиакални знака. На 19 септември 1783 г. този балон излита от Версай, в присъствието на крал Луи XVI и кралица Мария-Антоанета, стотици придворни и учени. В коша на балона са първите пасажери: овца, гъска и петел. Балонът се издига на 500 метра от земята, прелита два километра и се приземява с невредими животни на борда. Френският крал оценява постижението и нарежда да се изсече златен медал в чест на братя Монголфие, Жак-Етиен става кавалер на ордена на Св. Михаил, а на Жозеф-Мишел присъждат 1000 ливри пенсия от кралския двор. Баща им Пиер е удостоен с благородническа титла. По-късно Наполеон прави братя Монголфие членове на Френската академия и създава специална разузнавателна военна част с балони, допринесла за успехите в няколко битки. 
Първият пилотиран полет с балон е на 21 ноември 1783 г., когато французите Пилатр де Розие и благородникът-авантюрист маркиз Франсоа д`Арланд летят над Париж. Балонът се издига на двойно по-голяма височина и прелетява над девет километра. Изумителен успех! Парижани са смаяни.
Новината за покоряването на въздушния океан постепенно стига до всички краища на света
Трудно е сега да си дадем сметка за подвига на двамата французи, прекрачили всички предразсъдъци, за да докоснат мечтата си, когато се е считало, че на 400 метра над земята няма кислород и престоят там е сигурна смърт.     
Първият комерсиален полет е също на братя Монголфие. През 1784 г. те качват седем пътници в коша за въздушна разходка над Париж, но таксите не покриват разходите за изработката на балона. За сметка на това разнасянето на писма с балони е внедрено от пощите и тази мода стига до Америка. Любопитно е, че сред желаещите да летят има и много жени. Първата жена-аеронавт е Маделин-Софи Бланшар, но тя и съпругът й загиват. Маделин е застигната от буря, светкавица удря балона и го запалва. Приземявайки горящия балон върху една къща, силният вятър я събаря на земята и при падането тя си счупва врата.
През 1862 г. Джеймс Глейшър и Хенри Коксуел се издигат с балон на голяма височина. Опитът е вдъхновяващ, но не отнема първенството на Монголфие, записали имената си като първи в историята на въздухоплаването, макар че те никога не летят с балон. 
Полетите с балони били опасни и опитите на ентусиастите нерядко приключвали със смърт. Балоните спадали, често вятърът ги отвявал в морето, или на недостъпно за човешки крак място. Изпитвайки ужас от тях, Чарлз Дикенс ги нарича „опасни демонстрации на смелост, не по-различни от публична екзекуция“. За учените изследването на атмосферата е важен научен проблем на епохата. Надеждата, че балоните ще дадат отговори на различни въпроси, е достатъчно голямо предизвикателство, за да продължат опитите с тях. 
Братята Монголфие умират в леглата си у дома, Жак-Етиен - млад на 44, а Жозеф - на 70 години.
Те се прочуват в цял свят, но кои са те?
Жозеф, роден в 1740 г. и Жак-Етиен - 1745 г., са деца на собственик на хартиена фабрика, който държи те да наследят семейния бизнес. Говори се за „братя Монголфие“, но те са 16 братя и сестри, които живеят във Видалон - малко градче, близо до Аноне мястото на първо славно летене. Жак-Етиен завършва архитектура и построява няколко сгради, преди да поеме бизнеса на баща си. Въпреки успеха, братята осъзнават, че нямат достатъчно знания, за надеждно управление на балона, отказват се от експерименти и се впускат в бизнеса с хартия. Жозеф разработва новаторска технология за по-тънка хартия, а след време изобретява калориметър и хидравлична помпа. 
Признателна Франция не ги забравя и им издига паметник.

Доц. инж. Атанас КОЛЕВ