Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Спомням си един септемврийски следобед, когато бях дете. Лятото тъкмо беше отминало - игрите на улицата свършиха, морето остана само в снимките, а аз държах в ръцете си новите учебници. Навън миришеше на узрели ябълки и есенни листа, а вътре в мен - на тъга. Не знаех тогава, че това усещане ще ме съпътства всяка година по това време - една лека меланхолия, която трудно се описва, но мнозина разпознават. Сякаш лятото си тръгва не само от календара, а и от душата ни.
Това преживяване днес наричаме „синдромът край на лятото“ - едно колективно чувство, което ни напомня колко сме свързани с ритъма на сезоните и колко трудно ни е да пуснем онова, което ни е носило радост и лекота. Но също така то е и възможност - да открием нов смисъл, да преосмислим преходите и да намерим сила в промяната.
Биологичните причини: светлина, хормони и биоритъм
Нашето тяло е тясно свързано с циклите на природата. През лятото дневната светлина е повече, което стимулира производството на серотонин - хормона на доброто настроение и щастие, и регулира по-добре вътрешния ни часовник. Когато дните започнат да се скъсяват, нивата на серотонин спадат, а се увеличава мелатонинът - хормонът, който регулира съня. 
Това може да доведе до: повече умора; понижено настроение; трудност в концентрацията; желание за изолация или апатия.
С други думи - нашето тяло „чува“ промяната на сезона и реагира със спад на енергията. Това не е слабост, а естествена физиологична реакция, която заслужава разбиране. Съществуват и изследвания, които показват, че някои хора са по-чувствителни към промяната на светлината - тяхната нервна система реагира по-силно на намаляването на дневните часове. Това обяснява защо не всеки преживява септември по еднакъв начин.
Психологическите причини: символиката на сезоните
Лятото е свързано с усещането за лекота, игра и свобода. Дори възрастните, които работят, усещат, че „не е същото“ - хората са по-усмихнати, графиците по-разхлабени, атмосферата - по-празнична. Затова краят на лятото символизира загуба. Връщането в рутината често се преживява като връщане към „сериозния живот“, към задълженията и натиска.
Някои хора го преживяват и като напомняне за времето - че още една година е минала, че младостта отминава, че мечтите остават недовършени. Септември се свързва с преход - и именно преходите често носят тревожност.
Психологическият механизъм е прост: когато едно приятно преживяване приключи, мозъкът го възприема като загуба. Дори и да знаем, че есента ще донесе нови възможности, емоциите често изпреварват разума. Освен това при много хора спомените от детството са тясно свързани със септември и училищния старт. За някои това е било вълнуващо, но за други - тежко и тревожно. Тези спомени продължават да влияят на възрастното ни преживяване.
Социалните и културните фактори
В нашето общество съществува един културен наратив: лятото е за живот, есента и зимата - за работа и оцеляване. Това внушение е толкова силно, че дори хора, които харесват есента, усещат в себе си тъга, когато август отмине. Допълнително, социалните мрежи създават илюзия, че „всички“ живеят най-доброто си лято, пълно с пътувания, плажове и приключения. Септември идва като рязко спиране на тази „празнична лента“ и оставя вкус на празнота.
Културните нагласи също играят роля: училището започва, работата се „завърта на пълни обороти“, обществото очаква от нас дисциплина. Тази колективна промяна се отразява на личната ни психика - сякаш няма място за спонтанност. Когато всички около нас се настройват на „работен режим“, е трудно да запазим усещането за свобода.
Симптомите на „синдрома край на лятото“
Не всеки ги преживява еднакво, но най-често срещаните прояви са: чувство на тъга или потиснатост; апатия и липса на мотивация; раздразнителност; проблеми със съня; усещане за празнота или липса на смисъл; повишена тревожност; трудност в адаптацията към работния или учебния ритъм; спад в концентрацията и продуктивността.
Важно е да знаем, че тези симптоми обикновено са временни и свързани с адаптацията към новия сезон и промяната на ритъма. Въпреки това, ако продължат твърде дълго, може да са сигнал за по-дълбок проблем, като сезонна депресия.
Как да се справим? Психологически стратегии за септември
1. Приеми чувствата си
Не си „странен“ или „мързелив“. Нормално е да тъгуваш, че лятото е свършило. Приемането е първата стъпка към промяната. Потискането само удължава периода на адаптация.
2. Пренеси частица от лятото в есента
Продължи да излизаш на разходки, обгради се със слънчеви цветове, готви леки и свежи ястия, поддържай социалния си живот. Лятната енергия може да живее и през септември, стига да й дадем пространство. Може да си създадеш „летни острови“ - малки моменти през седмицата, които напомнят за ваканционното усещане.
3. Създай си нови есенни ритуали
Есента може да носи собствена магия - уютни вечери с книга, топли напитки, свещи, ново хоби, разходки сред красивата природа. Създаването на ритуали ни дава чувство за сигурност и радост. Например: неделно печене на сладкиш със смокини, сутрешен чай с мед, или кратка медитация с гледка към есенното небе.
4. Поддържай активност и прекарвай повече време на открито
Физическата активност и излагането на дневна светлина повишават нивата на серотонин. Дори 20 минути разходка на обяд могат да направят чудеса. Ако е възможно, работи близо до прозорец или използвай лампи с естествена светлина. Йога или танци също могат да върнат усещането за жизненост.
5. Постави си реалистични цели
Мисли за септември като за „малка Нова година“. Задай си малки, постижими цели - нов навик, проект, лична промяна. Това дава усещане за смисъл и ново начало. Дори най-малките успехи повишават самочувствието. Например: да четеш 10 минути на ден, да започнеш нов курс, да се срещаш с приятел веднъж седмично.
6. Говори за това - споделяй какво чувстваш
Сподели чувствата си с приятели или близки. Самото назоваване и чуването, че и други хора преживяват същото, носи огромно облекчение. Взаимността е лек срещу изолацията. Може дори да си организирате „есенни събирания“ за обмен на идеи и подкрепа.
7. Потърси професионална подкрепа
Ако усещането за тъга и празнота продължи повече от месец и пречи на ежедневието ти, може да е сигнал за сезонна депресия. Тогава е важно да се обърнеш към специалист. Психологическата помощ не е слабост, а грижа.
Малки упражнения за адаптация
Дневник на благодарността: Всяка вечер записвай три неща, за които си благодарен през деня. Това пренастройва вниманието от загубата към ценността.
Сезонна разходка: Разходи се в парк или гора и съзнателно наблюдавай цветовете, звуците и ароматите на есента. Превърни промяната в естетическо преживяване.
Визия за есента: Направи си „есенен списък“ - неща, които искаш да преживееш през следващите месеци. Това дава усещане за контрол и очакване.
Да пренапишем символиката на септември
Вместо да виждаме септември като „край на нещо хубаво“, можем да го преживеем като покана за ново начало. Това е месец на промяна, на нов ритъм, на нови проекти.
Природата се забавя, за да се подготви за зимата - може би и ние имаме нужда от повече вътрешна тишина, от грижа и от преосмисляне.
Септември може да бъде месец на саморефлексия - какво искам да оставя зад гърба си, как искам да продължа, какво ново да внеса в живота си. Това е момент да се запитаме: Какво означава за мен „ново начало“? Много хора използват този период за нови курсове, нови умения, нови хобита - есента носи потенциала за личностно развитие.
Краят на лятото не е край на радостта
„Синдромът край на лятото“ е естествено състояние, което ни напомня за нашата връзка с природата и за нуждата ни от баланс. Вместо да го приемаме като наказание и край, можем да го видим като сигнал: време е да внесем повече грижа, светлина и смисъл в живота си.
Септември може да бъде не краят на радостта, а началото на нова, по-дълбока връзка със себе си и със света около нас. А когато се научим да виждаме сезоните като приятели, а не като врагове, ще открием, че всяка промяна носи свой собствен дар.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА