„Мен ме боли, когато деца с дипломи, с образование, не могат да си напишат имената без граматически грешки. Недопустимо е това да се случва", заяви Иглика Иванова, член на Обществения съвет към Комисията по демографската политика, децата и семейството, по време на заседанието на комисията, където се обсъждаха законопроекти за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование.
„Наистина, трябва да има една засилена подготовка, владение на български език. Не изучаване, български език трябва да се владее. Те трябва да се научат да се изразяват и устно и писмено, което в момента просто не е така", подчерта Иванова.
Тя изрази положително отношение към предложенията относно изкуствения интелект в образованието. „Положителни неща виждам в предложението на академик Денков и другите народни представители относно изкуствения интелект“, добави Иванова. 
Иванова постави акцент върху нарастващия брой деца със специални потребности. „Децата със специални потребности се увеличават ежегодно. И това става проблем“, посочи тя.  
Иванова изтъкна, че в 99% от случаите грижите за тези деца падат върху семействата. В крайна сметка, казваме на родителите, че трябва да се справят сами. Никой не се интересува как това ще повлияе на семейството и дали то може да реагира адекватно, каза Иванова.
Тя коментира и предложените промени в дисциплината: "Аз съм много скептична дали предложените изменения ще доведат до някакъв положителен резултат, но нещо трябва да се опита да се направи“, каза тя. Фактът, че заменяме думата "забележка" с друг термин, не променя основната идея. Дори и да наречем нещо различно, това няма да реши проблема, а просто го изместваме, вместо да го разрешим истински, добави Иванова.
Най-категорични бяха възраженията ѝ към въвеждането на религия като учебна дисциплина. В регистрите, към момента в столичния градски съд има регистрирани близо 300 религиозни институции. Като почнете православни, евангелски, ветерански, бахайски, методисти, католически, мюсюлмански, кришна съзнание, еврейски, албетисти, изброи тя и зададе въпрос - по какви критерии ще се избира какво ще се учи в предмета по религии.
„Това е нещо ново за нашето образование. И ако не е безпределно ясно, какво точно се дава на децата, как ще бъде, кой ще го предаде, кой ще го преподава това нещо, от какво се цели, и какви са резултатите, мисля, че тук такъв сериозен анализ не е правен“, заключи Иглика Иванова.