И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината (Битие, 1:3).
Да ме прости Господ, ако това се сметне за богохулство! След една поредна статия във вестник „Утро“ (18.06.2025) за електрифицирането на Русе, първо тези думи ми дойдоха на езика и на мисълта.
Хубава статия, интересна, подредена, актуална в светлината на инициативата на сдружението „Русчук“. С много изброени факти и събития, но все пак отразяващ пътя на русчуклии за присъединяване към постиженията на Европа, към света. Малко ли е туй нещо, електриката!?
На фона на всички тези прекрасни неща ме подразни и „дръпна за езика“ фактологията, свързана с едно такова бележито събитие.
Казвам фактологията, защото поради стечение на обстоятелствата напоследък проучвам живота и делото на един известен жител на града - не, не е русенец, но е оставил трайни и най-вече документирани визуални спомени за живота си в Русе.
Думата ми е за пребиваването тук на произведения в чин генерал-майор Панайот Вичев Бърнев. Родом търговищенец, военен, доказал се по фронтовете на Балканската и Междусъюзническите войни, в месомелачката на Първата световна война по бойните полета в Македония. „Учтиво“ е отпратен в тила от есента, като е началник от 4 декември 1916 г. на 5-та дивизионна област с център Русе. В нашия град, след края на сраженията, по силата на международните договори
„милостиво“ е произведен в по-горен чин и още „по-учтиво“ е натирен в пенсия 
като редовен запасняк, по днешному - резервист.
Познавайки почти напълно биографията му и боравейки не без съдействието и помощта на Регионалния исторически музей в Русе в лицето на ръководителя му проф. Николай Ненов, успях да получа няколко копия от фондовете на русенската институция. Още по-ефикасна бе и помощта, която ми бе оказана в това направление и от Националния военно-исторически музей в София, откъдето договорих ползването на непубликувани и неизвестни копия от фотографии. Пряко следствие от тези ми проучвания и действия се изразиха в една научна студия (в Плевен) и една доста подробна статия във вестник „Утро“ („По следите на една мистерия със спомените на забравения генерал Панайот Бърнев“, от 14.08.2024 г.). 
Защо съм толкова подробен?
Защото всяко нещо си има причина и следствие. Защото се оказа, че и Държавен архив-Русе има прекрасна и вълнуваща фотография в голям формат от откриването на русенското електрифициране и топлоцентрала. Снимка, където редом с командира на дивизионната област са заснети кмета Георги Йорданов, множество изтъкнати русенски граждани и военослужащи. Не е толкова трудно да се потърси и не на последно място да се получи съдействието и копие от Архива, фонд 410К [Колекция „Снимки“], опис 1, архивна единица 24, лист 1: споменатата фотография, която си позволявам да публикувам специално. Въпреки че е дигитализирана от архива. 
Има и една важна подробност: 
датирането на откриването на електроцентралата е извършено официално в началото на 1917 г., през м. февруари, според това както е анотирана снимката и според други подробности. Известната архивистка и изследователка Толя Чорбаджиева, ръководител ва институцията, изрично упоменава в своя публикация базирайки се на различни проучвания, че електроцентралата заработва, т.е. е в процес на „пуск и проби“ от 26 август 1916 г., а е официално открита на 17 февруари 1917 г. Най-важното обаче - невъзможно е, както се твърди, това да е станало през м. август 1917, защото антуражът от фотографията ще трябва доста да е изпотен от лятното слънце. А и виждате сами, хората са все още със зимните си дрехи и униформи.
Дребнавост, нали? Да, ама не! Да не ровя в многобройните други подробности за едно такова важно за Русе събитие, за различните личности. Липсата на научен апарат или поне не посочването на източниците, освен че издава идейната слабост и неаргументираност, води най-често до изопачаването на историята, на изрично проверените факти. Отваряйки скоба следва да добавя, че статията от 18 юни т.г. е с толкова отклонения, че чак забравяме за какво иде реч. 
Нека спомена и рано напусналия ни доц. д-р Любомир Златев, както и утвърдения историк проф. Иван Радков. Още миналата година споменах, че образът на русенския кмет Георги Йорданов вече не трябва да се тълкува като невизуализиран, защото го има и на друга една фотография с ген. П. В. Бърнев на борда на речен параход, отправяйки се за Гюргево. Поради това и тук ще поместя тази снимка отново, като се надявам да допълня публикациите на доц. Л.Златев и на проф.Ив. Радков.
Все в тази връзка 
не мога да отмина безучастно работата на военния ръководител на областта през ония трудни години
Положението му и институционалният му пост са в пъти по-големи от русенското градоначалство. Вече с увредено здравословно състояние, проблеми с очите и дясната ръка в резултат на прекаран инсулт, генерал П.В.Бърнев откликва на призивите на гражданските власти, на инж. П.Малчев, за помощ и сътрудничество. Макар и с малобройни и не до окомплектовани военни части в региона, от него е осигурена подкрепа с жива сила и труд в изграждането на електрическото стопанство, че даже и в охраната му от набезите на някогашните събирачи на метали.
Малко преди да бъде отпратен в запаса, а по-точно шкартиран заради наложените на България ангажименти след войната, семейството на новопроизведения генерал в пълен състав - той, съпругата му и трите им деца, прави в русенско фото ателие представителна снимка. Преди отпътуването на семейството му от Русе генералът застава пред фотообектива, но видът му вече не е толкова бодър. Съпругата му, търновчанката Златка х. Михайлова, също явно е недоволна от нещо. Видно е, че първородният син Михаил поема управлението на семейните дела, а дъщерята Ефросина и най-малкият член Вичо тепърва ще се сблъскват с неприятностите от живота. Тази фотография също е непубликувана досега и само благодарение на колегите от Националния военно исторически музей в София я поднасям на вниманието поради запазеното отлично качество и дълбокият й контекст. 
Непубликувани до момента остават и ред други снимки от русенския период на генерала, от неговата военна служба, от контактите му с немското военно командване в Русе и други от града. Надявам се, че благоразположението на ръководството на музея, на новото сдружение „Русе през вековете“ с „Алманах за историята на Русе“ ще ми позволят да запълня тези празнини, но само и само с проверени и доказани факти и илюстрации. Да, светлината и енергетиката и до днес си остават едно от най-големите благини на човечеството, като нека не забравяме хората, които са допринесли за това.