От средата на 40-те години на XX век, след извършения на 9 септември 1944 г. преврат, Българската работническа партия (комунисти) започва методично да налага своето влияние и идеология в обществото, като процесът е особено видим в градската топонимия.
Тенденцията не само не подминава Русе, а е особено изразена тук. Очевидна е идеята за превъзпитание - заради славата на града като аристократичен, буржоазен град и индустриален, който бързо и решително трябва да бъде вкаран в новия коловоз към „светлото бъдеще“. Освен в имената на улици и жилищни блокове, промяната включва и наименованията на учебни заведения, книжарници, кина, ресторанти, сладкарници, заводи, читалища, магазини и кораби. Русенските жилищни блокове заемат специално място, тъй като над 70% от общия им брой (1604) са именувани.
Нещо уникално, което не срещаме в други градове
Процесът на преименуване е ускорен и от резултатите от референдума, проведен през септември 1946 г. Бързо са заличени всички имена, свързани с династията на Кобургите. Така улица „Борисова“ вече се именува „Георги Димитров“, „Надежда“ - „Максим Горки“, „Цар Симеон“ -“Георги Токушев“, „Клементина“  -“Генерал Владимир Заимов“, а „Мария Луиза“ - „Найден Киров“. Централният площад „Александър I“ е преименуван на „9 септември“. Тогава са променени имената на част от главните улици в Русе: „Княз Александър I“ става „Генералисимус Сталин“, а на „Николаевска“ се слага името „Маршал Толбухин“.
Споменатата улица „Сталин“ от началото на 1962 г. сменя името си на „9 септември“, но това става, без да се обявява публично. За промяната научаваме от местния вестник „Дунавска правда“, който публикува списък с дежурни магазини по време на празници. Така 
едни и същи магазини за хранителни стоки през месец септември 1961 г. са на улица „Сталин“, а в края на месец април 1962 г. са на улица „9 септември“
В началото на 50-те години на миналия век се извършва мащабно преименуване на улици в града, свързано с утвърждаването на новата идеология. Така редица улици в централната част на града вече носят нови имена: „Княжеска“ става „Димитър Благоев“, „Пирот“ - „Дянко Стефанов“, „Цариброд“ - „Петър Караминчев“, а през 1989 г. е преименувана на „Гаврил Генов“, „Муткурова“ - „Станке Димитров“, „Св. Димитър Басарбовски“ - „Здравко Чампоев“ и т.н. По неясни причини процесът не подминава и българския национален герой Христо Ботев - през 1958 г. площадът с неговото име е преименуван на „Ленин“ - водачът на болшевишката революция в Русия и пръв самодържец на СССР.
През 60-те години се пристъпва към именуването на безименни улици в града, като част от тях носят имената на личности, свързани с комунистическата идеология. В квартал „Родина“ се появява улица „Тончо Гълчавов“, а в квартал „Дружба“ такива са улиците „Изидор Айзнер“, „Кръстьо Геразов“ и „Филип Раковски“.
По повод 100 години от рождението на Владимир Ленин, през месец април 1970 г., една от централните артерии в града - булевард „Цар Освободител“, приема името на съветския лидер. Това става на специална церемония, на която се прави първа копка за изграждане на паметник на Ленин, открит на 29 декември 1972 г. от тогавашния председател на БКП и на държавата Тодор Живков.
През 1971 г. улица „Мехомия“ е преименувана на „Марин Спасов“, а безименна улица в квартал „Дружба“ получава името „Христо Станев“. През 1980 г., 
при следващо масово именуване и преименуване на пътни артерии в града, други две улици са именувани на видни чужди комунистически лидери:
името на улица „Чипровци“ е сменено на „Фридрих Енгелс“, а булевард „Тутракан“ вече се казва „Карл Маркс“.
Последното именуване и преименуване на улици преди падането на комунистическия режим се извършва в началото на 1989 г. Тогава редица безименни улици са именувани, като отново някои от тях на личности, свързани с комунистическата идеология.
От направеното проучване е видно, че 67 улици в крайдунавския град носят имена, свързани с комунистическата идеология. Близо половината от тях - 33, са преименувани в края на 40-те - началото на 50-те години на XX век. Но процесът продължава и след това, като периодично техният брой нараства, а процесът на именуване и преименуване продължава до годината, която приемаме за начало на коренната промяна на политическата система - 1989.
Най-голям брой обекти в Русе с имена, които възвеличават комунистическата идеология и личности, са жилищните блокове. Както отбелязахме по-горе, над 70% от тях са именувани и сред тях откриваме 99 жилищни кооперации с имена, свързани със споменатата идеология.
На първо място това са осемте блока, носещи името на вожда и учителя на световния пролетариат (както неизменно е представян от пропагандата) Владимир Ленин. Седем от тях са до Централната железопътна гара и са строени в началото на 50-те години на миналия век за настаняване на чуждестранните (предимно съветски) специалисти, участващи в строежа на Дунав мост, открит през месец юни 1954 г. Може би малко неочаквано второто място делят вождът и учителят на българския народ (пак според каноните на пропагандата) Георги Димитров и немският идеолог на комунизма Фридрих Енгелс, чиито имена носят четири блока. Два блока са именувани на родоначалника на социализма в България Димитър Благоев, патрон на Благоевград, който от трибуната на XVII българско Народно събрание заявява: „Аз съм родом от Загоричане (българско село в Егейска Македония край Костур, днес в Гърция - б.р.), обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление“. Има още много фактори от БКП, на които са кръстени по два блока. Но най-много са блоковете, чиито имена също са на дейци на БКП, но не се дублират.
Към тези жилищни сгради прибавяме и 25, които използват като наименования част от лексиката, присъща на социалистическия режим, сред които „Аврора“ (2 броя), „Ален мак“, „Бузлуджа“, „Втора петилетка“, „Девети септември“ (3 броя), „Дунавска комуна“, „Русенска комуна“, „Кооперативен служител“, „Кооператор“, „Комуна“, „Седми конгрес“, „Септемврийска слава“, „Комсомолец“ и „Ударник“ (2 броя). Повечето блокове са в централната част на Русе.
От направената справка забелязваме, че 
повече от половината жилищни блокове - 67%, са в централната част на Русе
Това говори за настъпателното налагане на комунистическата идеология в градската топонимия, което е свързано с масовото жилищно застрояване през 50-те и 60-те години на XX век, и което продължава в следващите две десетилетия с нови квартали и нови сгради, част от които са с „правилни“ наименования.
Детските градини са институция, върху която БКП обръща много сериозно внимание по отношение на наименованията. От общо 41 детски заведения 17 са носили имена на личности от „комунистическия пантеон“ като „Александър Атанасов“, „Йорданка Николова“, „Гаврил Генов“, „Зоя“ (носи името на съветската партизанка Зоя Космодемянска), „Д-р Мара Малеева“ (съпругата на Тодор Живков); „Георги Димитров“, „Митко Палаузов“ и др.
Не по-различно е положението и при училищата. Едно начално („Мара Манева“) и три основни („Лиляна Димитрова“, „Н. Й. Вапцаров“ и „Христо Смирненски“) са носили имена на личности, свързани с БКП. От средните училища такива са десет: гимназия с преподаване на руски език „Максим Горки“, ЕСПУ „Васил Коларов“, техникумите „Антон Иванов“, „Станке Димитров“, „Никола Вапцаров“ (носи това име в периода 1981-1991 г.), „Ангел Главчев“, „Пеньо Пенев“ и „Йорданка Николова“, две СПТУ-та: „П. Стрелковски“ и „Мара Тасева“. Подобно име е имал полувисшият институт за детски учителки в Русе - „Вела Благоева“. Името на комунистическия вожд Г. Димитров е носила и детската музикална школа в града.
Сред русенските читалища две са били именувани на хора, които свързваме със споменатата идеология. Това са „Ана Вентура“ и „Максим Горки“.
Седем книжарници в града също са носили имена, присъщи на социалистическия режим, като две от тях не са на личности - „Пионерче“ и „Болшевик“. 
И кината не остават встрани от преименуванията. През 1950 г. киносалоните „Роял“ и „Олимпия“ (лятно кино) приемат имената съответно „Максим Горки“ и „9 септември“. Новооткрити кина също се причисляват в групата: „Димитър Благоев“ (1947 г.) и лятното „Аврора“ (1967 г.).
Имената на няколко заведения в централната част на града
също напомнят за „най-прогресивната“ политическа система. Това са сладкарница „Катюша“, ресторантите „Ален мак“ и „КООП“ и снек бар „Здравко Чампоев“.
От заводите и комбинатите в града 16 са именувани на дейци от комунистическия пантеон. Такива са бившите комбинати „Георги Димитров“, „Гаврил Генов“ и „Петър Караминчев“; заводите „Иван Димитров“, „Александър Атанасов“, „Васил Коларов“, „Иван Дечев“, „Иван Троенски“, „Леон Таджер“, „Димитър Благоев“, „Найден Киров“ и „9 септември“; фабриката „Вела Пискова“, предприятията „Здравко Чампоев“ и „Русенска комуна“ и промишлено-аграрният комплекс в Русе „Димитър Благоев“.
Осем от магазините в града също носят подобни имена. Освен обектите на едноименните предприятия това са „Сърп и чук“, „Ален мак“, „Зоя“ и „Пролетарий“.
Няколко от корабите на параходство „Българско речно плаване“ са носили подобни имена. През месец септември 1946 г., веднага след референдума за република, пътническите кораби „Цар Борис III“, „Княз Симеон“, „Княз Кирил“ и „Княгиня Евдокия“ са преименувани на „Георги Димитров“, „9 септември“, „Георги Кирков“ и „Христо Смирненски“. През ноември 1948 г., след пожар и извършен ремонт, корабът „9 септември“ е преименуван на „Димитър Благоев“. Част от новопостроени през годините кораби също носят имена на комунистически дейци.
Повечето от социалните домове в Русе носят или имена на комунистически дейци, или такива, свързани съответната лексика: дом за средношколки „Бодра смяна“, дом за деца и юноши „Млада гвардия“, дом за инвалиди „Димитър Благоев“ и дом за дементни стари хора „Найден Киров“.  
От направения преглед е видно, че 
в градската топонимия на Русе са използвани имената на 83 личности
От тях 8 са чужденци (петима от СССР, двама от Германия и един от Конго). Трябва да отбележим, че от споменатите 83 имена 39 (47%) са свързани с Русе и региона - родени, живели, работили или загинали в града или в селища от Русенска област. Любопитен момент е фактът, че Йорданка Николова-Чанкова един път е използвана с бащината си фамилия, а друг път - с фамилията си по мъж.
Обобщавайки направеното изследване, можем да изтъкнем всеобхватността на налагането на наименования, свързани с комунистическата идеология, в градската топонимия. Докато това е приемливо за имената на улици, площади и жилищни блокове, то фактът, че близо половината от детските градини в града са именувани на личности, свързани с комунистическата идея, говори за специалното внимание, което се е отделяло на идеологическото образование на най-малките граждани на града. Нещо, което продължава и в училищното образование както с включването на всички деца в идеологическите организации на чавдарчета и пионери, така и с имената на училищата. Идеологически наименования наблюдаваме и при заводи, кораби, книжарници, магазини, читалища, кина, социални домове, заведения за обществено хранене.
С най-много обекти в град Русе - 11, свързваме името на Георги Димитров: четири жилищни блока, улица, площад, кораб, завод, детска градина и две обществени организации. Следват 10 обекта с името на Ленин (осем жилищни блока, улица и площад). С по осем обекта са издигнатата в култ тогава дата 9 септември (три жилищни блока, улица, площад, кораб, завод, кино) и Димитър Благоев (улица, два жилищни блока, кино, завод, кораб, АПК и социален дом). С по седем обекта са три личности: Александър Атанасов (улица, три жилищни блока, детска градина, завод и магазин), Найден Киров (улица, два жилищни блока, кораб, социален дом, завод и магазин) и Петър Караминчев (три жилищни блока, улица, кораб, завод и магазин). 
След промените, настъпили в нашата страна от месец ноември 1989 г., се пристъпва към връщане на оригиналните стари имена на цитираните обекти, а тези, които не са имали такива, получават неутрални, несвързани с политика и идеология имена. Артериите в града, площадите, детските градини и социалните домове са преименувани съгласно Решение №62 на русенския Общински съвет от 12.06.1992 г. От споменатите 67 улици и 5 площада само две улици запазват имената си след 1989 г. - това са „Никола Вапцаров“ и „Ален мак“.
Имената на споменатите училища и читалища в началото на 90-те години на XX в. също са променени.
От заводите единствено „Найден Киров“ запазва името си
Имената на споменатите по-горе кина са сменени още през 1991 г., а лятното кино „Аврора“ е закрито през 1994 г. След реституцията в края на XX век изчезнаха цитираните книжарници, магазини, сладкарница и ресторанти. Преименуването тогава обаче не засегна имената на жилищните блокове в града и до днес те носят имената, с които са построени.
Пътническите кораби „Г. Кирков“, „Хр. Смирненски“, „Г. Димитров“ и „Д. Благоев“ до началото на 80-те години на миналия век поетапно са извадени от експлоатация поради изчерпване на плавателните им качества. Корабът „Сава Ганчев“, след основен ремонт, през 2012 г. е преименуван на „Торнадо“. Тъй като има нов собственик, тласкачът „Н. Й. Вапцаров“ сега носи името „Ахил“. Старите си имена днес запазват корабите „Н. Киров“ и „П. Караминчев“.
263 различни обекти в град Русе се оказват свързани с комунистическата идеология. Факт, който красноречиво говори за тоталното й налагане в градската топонимия. Всичко това води до масово, макар и не при всички хора доброволно, възприемане на новата лексика и новите „национални“ герои. Нещо типично за тоталитарните режими.

Николай ЧАКЪРОВ