По повод Световния ден на балета, който се отбелязва на днешния ден, 29 април, от Русенската опера припомнят един от култовите спектакли на балетната трупа, предизвикал скандал в средата на 90-те години на миналия век. 
На 11 ноември 1985 г. на русенска сцена е премиерата на първия рок-балет у нас „Репетицията. Вариации върху добре позната тема“ на унгарския хореограф Антал Фодор. Спектакълът е създаден през 1982 г. в Будапеща по музика на Бах (Токата и фуга в ре мажор и др.) и Габор Пресен, фронтмен на унгарската рок група „Локомотив ГТ“ (LGT). В основата на либретото хореографът поставя героите от романа „Христос отново разпнат“ на гръцкия белетрист Никос Казандзакис и използва често срещания похват „театър в театъра“. „С това произведение бих желал да изразя протест срещу насилието и жестокостта в света, да дам признание на всички незнайни герои. Ние не осъзнаваме, че „разпъваме на кръст“ спасителите си всеки ден, тези, които искат да направят нещо за нас“, казва авторът. 
Присъствалите на русенската премиера помнят провокативния спектакъл, който не се вписваше в зададените от комунистическата партия естетически норми и предизвика недоволство в местното партийно ръководство. Говореше се, че скандалният балет ще бъде спрян. Подробностите припомня рецензия в сп.“Българска музика“:
„В деня на премиерата в Русе „отговорни другари“ от БКП се опитаха да спрат спектакъла. Мотивите са, че привържениците на Юда са облечени в червено и размахват червени кърпи, докато привържениците на Иисус носеха сини кърпи и бяха облечени в синьо. В този сценичен похват бе съзряна съзнателна провокация и антивластови призиви. Официално се акцентираше най-вече върху факта, че в спектакъла имало „неморални“ сцени (изнасилването на момичето, изпълняващо ролята на Мария-Магдалена). Наложи се в деня на премиерата хореографът Антал Фодор да направи някои козметични корекции“. 
През април 1986 г. спектакълът се играе в НДК.  Репетиторката на балета Мариана Захариева си спомня бурен художествен съвет, в който най-неочаквано участват и представители на Градския комитет на партията. Тогава, за да спаси спектакъла, хореографът е принуден да промени в последния момент финала. Това е един от най-играните наши балети, каниха ни по морето, играхме го с огромен успех, казва Захариева.
Нестандартният балетен спектакъл не е единствена и спорадична проява на свободолюбивия дух, който тогава е царял в операта. На 26 ноември 1985 оркестрантите изпращат писмо до Държавния съвет, в което описват тежката екологична обстановка в града: „Дойдохме на работа със сълзящи, възпалени от хлор очи, главоболие и силно раздразнени дихателни пътища - напълно неработоспособни. Като се има предвид естеството на нашата работа - духачите, за да свирят, трябва да дишат интензивно и дълбоко, а това е невъзможно с раздразнени и задушени гърди... Къде да основем нова Русенска опера?... Дишаме хлора с голямата надежда, че положението ще се промени“. Следват 50 подписа.

Веселина АНТОНОВА