Магистър фармацевт Ирина Георгиева завършва Ивано-франковски медицински университет в Украйна със специалност „Фармация“ през 2010 г. Постъпва на работа като началник на болничната аптека в Многопрофилната болница в Русе през 2015 г. През 2020 г. придобива втора специалност „Клинична фармация“ в Медицински университет - Варна. Управител е на болничната аптека в УМБАЛ „Канев и член на Съвета на директорите на Университетската болница. Разговаряме с нея в деня на билките Еньовден, който е и Ден на българското лекарство и фармацевтите.

- Г-жо Георгиева, какво означава за вас Денят на българското лекарство и защо е важно да говорим за него именно на Еньовден?
- Еньовден носи дъх на утринна роса, билки и древни вярвания. Това е денят, в който природата отваря съкровищницата си пред хората, а билките добиват най-голяма сила. Неслучайно точно на този ден отбелязваме Деня на българското лекарство - защото връзката между билката и медикамента, между знанието и вярата, между традицията и науката е жива.
Докато преди векове хората са събирали билки с молитва и надежда, днес болничният фармацевт борави с точност, знание и отговорност, но все така с вяра в силата на лечението. От древните отвари до съвременните лекарствени форми - всичко тръгва от природата. И затова Денят на българското лекарство не е просто символ - той е мост между миналото и бъдещето на фармацията.
- Каква е ролята на магистър-фармацевта в болнична аптека и с какво се различава от тази в открита аптека?
- Фармацията не е застинала професия - тя се променя с пулса на времето. В откритите аптеки фармацевтите не са просто „раздавачи“ на лекарства - те са съветници, партньори в профилактиката и поддръжници на здравето в общността. 
Аптеката от открит тип все повече се утвърждава като активно здравно звено, предлагащо услуги с добавена стойност, насочени основно към профилактиката на социално-значими заболявания.
Но в болницата ролята се разгръща още по-дълбоко. Болничният фармацевт не просто доставя лекарства - той участва в терапията.
Работи рамо до рамо с лекарите, анализира случаи, следи ефективността на лечението и допринася за вземането на решения
Клиничната фармация надгражда традиционната - тя е наука, практика и философия в едно. Целта не е просто да се отпусне лекарство, а да се постигне оптимален резултат с минимален риск и максимален ефект.
- Какви са основните отговорности на болничния фармацевт в ежедневната работа с лекарски екипи?
- В болничната среда болничният фармацевт е не просто „зад кадър“, той е активен участник в екипа. Неговата роля е консултативна, аналитична и стратегическа. Той следи за точността на дозите, съвместимостта на медикаментите, информира за нови терапии и участва в клинични проучвания.
От правилното тълкуване на терапевтичните схеми до откриването на потенциални лекарствени взаимодействия - това са моментите, в които фармацевтът прави невидимото видимо. А когато се провеждат клинични изпитвания, той е човекът, който гарантира, че всяко лекарство е проследено и използвано според строгите изисквания.
- Как се осъществява контролът върху качеството и проследимостта на лекарствата в болнични условия?
- В сърцевината на болничната фармация стои отговорността - тиха, но неотменна - за безопасността на пациентите. Контролът върху качеството и проследимостта на лекарствата не е просто административна задача, а щит срещу хаоса и грешките.
Болничният фармацевт е страж на системата още от вратата на болничната аптека
Всичко започва при получаването: всяка партида лекарства се проверява с вниманието на човек, който знае, че грешка не бива да има - от сертификати и фактури до срока на годност и партидния номер. Съхранението не е просто складиране, това е ежедневен контрол на температурата, влажността, условията на светлина. Хладилници и специални камери алармират при най-малко отклонение, а специални лекарства - цитостатици, наркотични вещества, антидоти - се съхраняват отделно и с повишено внимание.
Проследимостта е ключът - всяка кутия, всяка ампула има своята история: кога е постъпила, от кого, в кое отделение е отишла. Ако някой ден дадена партида бъде отзована, фармацевтът е този, който с няколко клика ще я извади от употреба, преди да е достигнала до пациента.
Регулярните вътрешни и външни проверки, одити и изисквания не са бреме, те са онзи механизъм, който гарантира, че фармацевтичната грижа остава точна, отговорна и навременна. Защото когато говорим за лекарства, говорим за живот и нямаме право на компромис.
- Какво място заемат българските лекарства в болничната практи, използват ли се често и в кои групи?
- Българските лекарства не са просто налични, те са ценени. Присъстват устойчиво в болничната практика и
покриват широк спектър от терапевтични нужди - от антибиотици до медикаменти за спешна помощ
Много от тях са дело на доказани български производители, които спазват строги стандарти за качество. Те предлагат икономическа ефективност не само заради по-ниска цена, но и заради своята достъпност в условия на логистични кризи. Дългогодишната им употреба изгражда доверие у лекарите и фармацевтите, което често накланя везните в тяхна полза.
- Забелязвате ли възраждане на интереса към продукти на растителна основа и традиционни средства?
- Да - и това не е каприз, а търсене. Все повече хора, а и професионалисти в здравеопазването, се обръщат към растителната сила на природата. От нежни средства за тревожност до имуностимуланти - интересът към фитотерапията расте.
Днешните билкови продукти не са просто „бабини рецепти“. Те са клинично изследвани, стандартизирани
с прецизни дозировки и доказана ефективност. Технологичният напредък позволява пречистени и висококачествени формули, които се вписват безпроблемно в съвременната фармакотерапия. Това е не просто модна вълна, а устойчиво завръщане към корените с помощта на науката.
- Какво би било добре да знае обществото за работата на болничния фармацевт - нещо, което често остава незабелязано?
- Зад всеки болничен фармацевт стои море от знания. Точност, внимание и грижа - това не се вижда на пръв поглед. Хората често ни възприемат като продавачи на лекарства, но всъщност ние сме пазителите на правилната доза, на сигурната комбинация, на терапевтичната ефективност. През нашите ръце минава не само медикаментът, а и отговорността към пациента, към лекаря, към обществото. Това е работа, която не търси признание, но заслужава уважение.
- Ако можехте да изберете една „вълшебна билка“ за здравето на всички пациенти, коя би била тя и защо?
- Ако има билка, която да въплъщава устойчивата грижа, бих избрала
Мечото грозде (Arctostaphylos uva-ursi) - това е билка на пречистването, тих помощник на бъбреците и пикочната система, с нежно, но стабилно действие
Тя не действа мигновено, но последователно - точно както работим и ние - с търпение и отдаденост.
Расте ниско, в сурови условия, но носи в себе си сила. Символ на постоянство, ненатрапваща се, но незаменима. Такава билка би била идеалният символ на нашата грижа.
- Какво си пожелавате на този символичен празник - за вас, за колегите ви и за фармацията като професия?
- Да бъдеш фармацевт е повече от професия, това е път. Път на знание, на отговорност и на грижа. На този ден, когато тревите носят сила, а науката се прекланя пред природата, си пожелавам:
Да не забравяме откъде сме тръгнали - с уважение към билката и с почит към знанието.
Да продължим напред - с увереност в настоящето и мисъл за бъдещето.
И да останем хора - в науката, в екипа, в сърцето.

Силвия ДИМИТРОВА