Д-р Красимира Йорданова е един от утвърдените съдови хирурзи на УМБАЛ „Медика Русе“. Завършва медицина в Плевен през 2013 г. и същата година започва работа в „Медика“. През 2021 придобива специалност „Съдова хирургия“, а през следващата година професионална квалификация за интервенционално лечение. Тя има редица участия в наши и международни курсове и конференции по специалността. Д-р Йорданова преглежда пациенти в кабинет  в ДКЦ-2 и в Медицински център „Медика Експерт“ в Стоматологията.

- Д-р Йорданова, с кои заболявания на кръвоносните съдове най-често се сблъсквате в отделението? 
- В нашето отделение се лекуват предимно пациенти с артериални заболявания, а тези с венозни оплаквания се нуждаят по-често от амбулаторно проследяване. Оперативни и ендоваскуларни интервенции при тях се извършват главно през студените месеци на годината. Затова при хората с венозни заболявания има сезонност на пролежаването в болница.   
- А през топлите месеци какво се случва с тях? 
- През топлите месеци венозните заболявания се обострят и хората по-често търсят лекарска помощ, която в повечето случаи е амбулаторно приемане на медикаменти през устата. 
- Има ли алтернатива на медикаментозното лечение на венозните заболявания? 
- Венозните заболявания се лекуват и хирургично, но при напреднали и усложнени случаи. Прилагат се и минимално инвазивни методи, най-съвременното и щадящо е лазерното лечение (ендовенозна лазерна аблация, EVLA/EVLT). Отскоро и ние в „Медика“ го предлагаме на нашите пациенти с вътрешни варикозни вени или с хронична венозна недостатъчност. Това е процедура, която се извършва амбулаторно, с над 95 % ефективност. Дискомфортът е минимален, възстановяването е бързо, тъй като няма хирургически разрези, не остават белези. 
- Какво можем да кажем за артериалните заболявания, които, както разбирам, не са сезонно обусловени? 
- Артериалните заболявания нямат сезонност, в голямата си част те се дължат на атеросклероза. Други причинители са диабетът, тютюнопушенето, високият холестерол, хипертонията. Това са заболяванията, които предизвикват увреждания на съдовете на крайниците. 
- Има ли фамилна обремененост, генетично предразположение към съдовите болести? 
- За венозните заболявания е доказано, че при един родственик вероятността за поява на заболяването е над 50%.
При фамилна обремененост съществува по-висок риск от слабост в съдовата стена и клапния апарат
възможно е наличие на наследствени тромбофилии, които повишават риска от образуване на тромби. 
При артериалните заболявания също има фамилна обремененост, всъщност пациентите носят генетична предразположеност към атеросклероза, която довежда до артериални заболявания. Генетичните фактори влияят върху нивата на холестерол и триглицериди, върху начина, по който организмът регулира кръвното налягане, както и върху възпалителните процеси в съдовете. Диабетът също може да бъде фамилно обременен и усложненията протичат независимо от това доколко добре той е контролиран. Дори пациенти с добре контролиран диабет могат да развият съдови усложнения. 
- Това означава ли, че превенцията невинаги работи? 
- Не, контролът на диабета невинаги води до намаляване на риска от съдови усложнения. Затова диабетиците трябва редовно да посещават съдов хирург. Много често при тях заради увреждане на нервните окончания те не усещат типичните симптоми на артериалните тромбози. Затова много диабетици идват при нас в много късен стадий, когато вече имат рани и развити гангрени по ходилата. Ето защо е много важно тези хора периодично, независимо че нямат оплаквания, да се преглеждат при съдов хирург. 
- Какви изследвания трябва да си правят те периодично, за да хванат заболяването навреме? 
- Едно изследване с Доплер сонография, което се прави рутинно при всеки съдов хирург, е напълно достатъчно, за да се констатира
проходимостта на съдовете - има ли стеснения или запушвания, каква е скоростта и посоката на кръвотока
има ли атеросклеротични плаки или венозна недостатъчност. С този апарат могат да бъдат изследвани артериите на горни и долни крайници, каротидните /шийни/ артерии, а също и коремната аорта, която също често се поразява от атерослероза. 
Дори при начални промени в съдовете е важно да се вземат мерки. Може да се започне с медикаментозно лечение, да се види ефектът от него, като се проследят показателите от Доплер изследването. Ако започне  снижаване на показателите, се предприема ангиография в по-ранни етапи. 
- Така пациентите могат да се спасят от ампутация?
- Да, това е начинът да се спасят от ампутация, инвалидизиращо състояние, при което се влошава качеството на живот, защото хората стават зависими от чужда помощ дори в ежедневието си.   
- Какви са другите последствия от нелекувано и непроследявано артериално заболяване? 
- Артериалните заболявания не са само тромбозите,  много често атеросклерозата може да предизвика аневризми - разширяване по хода на големите артерии на корема, долните и горните крайници. Особено аневризмите в корема са животозастрашаващи. В повечето случаи те протичат безсимптомно, докато не настъпи руптура (спукване) на тази аневризма.
Състоянието е животозастрашаващо, защото за 2 часа човек губи 2 литра кръв
50% от хората с руптура на обдоминална аневризма стигат до болница и от тях половината оживяват. Ето защо са толкова важни профилактиката и навременното лечение на артериалните изменения. Много често пациентите се лутат между други специалисти, докато се установи заболяването им. Първите симптоми са болка, тежест, слабост в краката която ги кара при нормално движение на дистанция от 50 до 200 метра да спрат. При такива индикации веднага трябва да се потърси съдов специалист. 
- Какъв е пътят, който пациентът трябва да извърви, докато стигне до съдов хирург? 
- Пациентът първо се обръща към своя общопрактикуващ лекар. Личният лекар извършва първичен преглед и назначава базови изследвания - кръвна картина, холестерол, кръвна захар. Ако има съмнение за съдово заболяване, издава направление за съдов хирург. Специалистът след амбулаторен преглед прави Доплер ултразвук, за да оцени проходимостта на артериите и вените и кръвоснабдяването към ръцете и краката. Като се установи до каква степен се оросяват дланите и ходилата, се преценява колко тежко е увреждането. Така че това е изследването, което установява има или няма съдов проблем. 
- Има ли възрастова граница, от която хората трябва редовно да се преглеждат при съдов хирург? 
- За съжаление, атеросклерозата се проявява и при млади пациенти и възрастта, при която регистрираме съдови артериални увреждания, се снижава. След 40-годишна възраст при мъжете и след 50-годишна възраст при жените е препоръчително да се направи първи преглед при съдов хирург. 
- Във вашето отделение само съдовете на крайниците ли лекувате? 
В съдова хирургия се занимаваме със съдовете на долните и горните крайници, със съдовете, които кръвоснабдяват главата в шийния отдел, а също с най-големия артериален съд - аортата, която се намира в коремната кухина. Сърдечните съдове са обект на кардиолози и кардиохирурзи.  
Разбира се, в определени случаи се свиква мултидисциплинарен екип, за да се реши най-добре проблемът - дали лечението ще е хирургично, или интервенционално. При установен сериозен съдов проблем първо се прави неинвазивно образно изследване - КТ ангиография или друг вид образно изследване. На база на резултатите се идентифицира проблемът и се взема решение за последващо лечение. В зависимост от находката се предлага ендоваскуларно (миниинвазивно) лечение или отворена хирургия. Освен вида на патологията се вземат предвид и други фактори - колко е напреднал процесът, в коя част на съдовото дърво е той, дали заболяването е остро или хронично, придружаващите заболявания и общото състояние на пациента, за което съдим и от лабораторните му изследвания. 
- Когато пациентът страда от венозно заболяване, това означава ли, че той може да има и артериално увреждане? 
- Не, няма такава връзка.
Може човек да има венозно заболяване и никога през живота си да не прояви артериално и обратно
Що се отнася до артериите, трябва да кажем, че в голямата си част увредата им се дължи на атеросклероза. За да се развие тя в артериите, които кръвоснабдяват крайниците, до степен на стесняване и запушване, това означава, че атеросклерозата е доста напреднала. При това положение вероятността да се появи атеросклероза на артериите, които кръвоснабдяват сърцето, или на съдовете, които снабдяват мозъка, е над 60%. Затова пациент с авансирало артериално заболяване е задължително да се насочи за преглед от кардиолог и невролог. В нашето отделение такива пациенти винаги ги консултираме с колегите от отделенията по кардиология и неврология. И обратното се случва - например пациенти на двете отделения да се консултират с нас. Но при нас идват и болни с вече преживян инфаркт или инсулт, със стенокардна симптоматика, на които се е наложило стентиране на артериите на сърцето, а след време се е проявила симптоматиката в крайниците.  
- Има ли задължителна практика пациенти, преживели инфаркт и инсулт, задължително да минават и през съдов хирург? 
- В България - не, но според мен е редно. Нашите пациенти са полиморбидни и е хубаво да минават такива консултации след инцидент, предизвикан от атеросклероза. 
- Разбирам, че атеросклерозата е най-големият бич за кръвоносните съдове. Каква е превенцията и на ранен етап как тя може да се установи? 
- Атеросклерозата на крайниците и шията, както вече споменах, с доплерово изследване. Това означава, че дори да нямате оплаквания, е добре да си направите профилактичен преглед при съдов хирург.
Атеросклерозата е хроничен процес, който започнал веднъж, не може да бъде спрян
Може само да се направи превенция и да се забави прогресията на това заболяване, за да не се стига до тежки усложнения. Първото и най-важното нещо е начинът на живот. Дори при съвсем начални промени в съдовете, трябва да променим навиците си. Тютюнопушенето, хиперхолестеролът, наднорменото тегло, заседналият начин на живот, високите нива на стрес са провокиращи фактори за атеросклерозата. Ако пушите, трябва да спрете цигарите, да се храните с повече зеленчуци, да намалите наситените мазнини и да се движите. 
- Спазват ли пациентите указанията? 
- При нас доста често не. Най-трудно им е да спрат пушенето. 
- Кои са най-модерните минимално инвазивни терапии? 
- Минимално инвазивните терапии се развиват още от 90-те години на миналия век и всяка година се усъвършенстват, при тези процедури има най-много иновации. В нашето отделение отдавна използваме ендоваскуларни методи на лечение на съдови заболявания. Отскоро лекуваме аневризми на абдоминалната аорта ендоваскуларно - чрез EVAR (Endovasсular Aortic Repair). Това е нова световна тенденция, която заменя отворените доста тежки и рискови интервенции, при които възстановителният период е много дълъг. С този метод само с едно малко убождане имплантираме специални покрити стентове, които осигуряват проходимост и елиминират аневризмите от кръвообращението. Възстановителният период е скъсен, няма усложнения и белези. 
Наскоро имахме двама пациенти с руптирана аневризма на абдоминална аорта. Когато ги транспортираха при нас от други болници в региона, бяха загубили повече от литър кръв в корема, което е живозастрашаващо. Приложихме EVAR, като
използвахме иновативните стентове и на петия ден след инцидента ги изписахме в добро състояние
без усложнения.  
- Стентът разширява кръвоносния съд, но след време също може да се стесни от плаката. Тогава какво правите?  
- Да, това се случва, защото не можем да излекуваме атеросклерозата, но със съвременното медикаментозно лечение значително намаляват тези нови стеснения и тромбози, ако пациентите спазват режима, който сме им предписали и разяснили. Когато все пак има такъв случай, отново се опитваме да разширим стента. Ако е увреден до степен да не може да се отвори, правим байпас операция, с която предоставяме обходен път за кръвта, като заобикаляме проблемния участък от артерията. 

Мартин ГЕОРГИЕВ