Очарователна и ефирна, два часа преди поредното представление на „Още по-редки тъпанари“ на русенска сцена, Ясена Господинова се прегръща сърдечно пред театъра с Мая Новоселска. Много внимателно поставя на столчето в кафенето памучна чанта очевидно с нещо скъпоценно вътре. Оттам надничат пастелноизумрудените листенца на... салвия. До салвията има две малки съдчета с лавандула-бебе. Розмарин и босилек допълват сбирката от билкови растения, които след спектакъла Ясена ще отнесе в София. С тях ще попълни колекцията си от подправки в двора на къщата, в която живее в полите на Витоша. Винаги съм искала да живея в къща с двор, да се радвам на това, което сама съм засадила, признава актрисата.
Кой би си помислил, че тя, която е преживяла и продължава да живее десетки различни животи на сцената, като въвлича публиката в шеметното пренасяне през светове, епохи, настроения, драми и любови, си е изградила един зелен полюс, който й носи равновесие? И й дава възможността, събличайки тежкия двоен костюм на героинята от съвременната пиеса „Бифем“, сваляйки воалетката на тръпната, настойчива и прелюбопитна русенска госпожа от „Разкази от други времена“ или снемайки 
баретата на фамозната Мишел от Съпротивата в „Ало, ало“
да се върне към себе си. 
В навечерието на празника, който наричаме „най-българския“ и му се радваме, че е успял да се опази от политически водорасли, Ясена Господинова получи наградата „Русе“ в категория „Сценични изкуства“ за ролите си в спектаклите „Бифем“ и „Хора, места и вещи“ на драматичния театър „Сава Огнянов“.
„Разбира се, зарадвах се, че съм предложена за наградата, но, честно казано, не очаквах, че ще я получа. Още повече, когато научих другата номинация - на солиста на Русенската опера Стоян Стоянджов. Дори се колебаех дали да се върна в Русе заради церемонията. Но майка ми настоя и реших да не я разочаровам. И бях наистина изненадана, когато чух, че аз получавам тази почетна статуетка“, казва актрисата. 
Всъщност съдбата, която често подготвя най-различни сюрпризи за хората, като превръща плановете им в хартиени лодчици, запратени от вятъра по реката, е успяла да изненада Ясена Господинова още като ученичка в русенския Техникум по зърносъхранение и зърнопреработване. Бях доста диво дете и училището не беше моята стихия, така че когато след осми клас трябваше да избирам къде да уча, успехът ми не ми даваше кой знае какви варианти, разказва тя. Неин приятел настоява тя да се пробва в театрална студия. „Първо за известно време бях в школата към театъра на Александър Беровски и Ивайло Гандев, а след това при Венци Петков и той ме подготви за изпитите. Иначе - бях решила да кандидатствам криминалистика във Варна. Харесваше ми да се виждам като човек, който разследва разни заплетени случаи. Но 
в колежа „Любен Гройс“ ме сполетя любов от пръв поглед към театъра
Там започнах да се влюбвам в тази професия и да намирам себе си в нея. Преминах през школата на проф.Елена Баева, а когато Крум Гергицов, тогава драматург на русенския театър, беше гледал наши спектакли и ме покани да започна работа тук, бях щастлива! Много е важно за човек, току-що получил дипломата си, да започне истинска работа - иска ти се да провериш себе си, да видиш дали ставаш, да уловиш разликите с представите ти. Да, много различно е - и когато се сблъскаш с реалността, установяваш, че освен знания и дарба, трябва да имаш характер“, казва Ясена. 
Първата й роля на русенска сцена е в спектакъла „Един български виц!“ на Иван Кулеков, режисьор е тогавашният директор на театъра Пламен Панев, а партньор на Ясена Господинова е гост актьорът Веселин Цанев. Премиерата е на 9 октомври 2007 година в камерната зала. Два месеца по-късно тя играе в „Опашата звезда“ заедно с Венцислав Петков, Надя Банчева и Силвия Терзиева, а режисьор е Любомир Кънев. Следва ролята й във „Фламбе“ на Ханох Левин с Мариана Крумова, Венци Петков и Крум Берков. „Беровски не просто режисираше спектакъл, а ни правеше и приятели. Атмосферата тогава беше чудна, седяли сме по цели нощи, до сутринта, след репетиция или спектакъл, да си говорим. Обсъждахме, спорехме, размишлявахме, шегувахме се“, казва актрисата.  
Русенските зрители със сигурност я помнят в „Хотел между тоя и оня свят“
„Оттегляне“ на Вацлав Хавел, „Конструкция на освободеното въображение“ по Йонеско, „Шоколадовият човек“ на Джордж Бърнард Шоу (другото заглавие на превърнатата в скандал миналата есен пиеса „Човекът и оръжието“), „Три сестри“ на Чехов, „Ало, ало“ по едноименния сериал, „Пробата“ на Лукас Берфус, „Криворазбраната цивилизация“, „Министершата“, „Службогонци“, „Медея“, „Хоро“, но и „Малката русалка“, „Дъщеря ти Ана“, „Палечка“ и много други. Сред ролите й от последно време зрителите аплодират превъплъщенията й в „Боряна“, „Редки тъпанари“ - 1 и 2, „Странна случка с куче през нощта“, а съвсем отскоро - „Бифем“ и „Крал Лир“. 
„Винаги съм си мислела, че съм само драматична актриса, бях убедена в това, докато не срещнах Теди Москов. Изключително съм му благодарна - когато започнахме репетициите на „Редки тъпанари“, открих, че мога да бъда и комедийна актриса. Всичко стана изключително бързо, както обикновено напоследък, нямаме кой знае колко време за репетиции и подготовка, но работата наистина беше много приятна. Още в самото начало притеснението, че работим с Теди, с Мая, имена, които са много известни и значат твърде много, изчезна, атмосферата беше невероятна, а приятелствата остават и след това“, разказва Ясена Господинова. Работата с режисьори като Теди Москов и Александър Беровски е особено вдъхновяваща. Но Ясена не крие, че е попадала и в по-сложни ситуации, като периода на репетиции в Германия с Иван Станев, когато откровената неприязън на режисьора е натрупвала тежко напрежение. Но тя цени и запазва за себе си светлите моменти в нелеката си професия. Такова е било настроението по време на подготовката на спектакъла „Разкази от други времена“ по книгата на Иван Станков „Вечерна сватба“. „Много ценна за нас, актьорите, беше срещата с автора - той разказа как е писал своя текст и така ние 
заедно с Иван Станков и през неговата белетристика преоткривахме за себе си паметни русенски места
които постепенно придобиваха за нас нови цветове и нов смисъл. А и самата къща, която стопанисва сдружението - „Блок 14“, също помогна спектакълът да се впише в епохата, за която разказва. Много се радвам, че Жени Явашева успя да вдъхне живот на тази къща и да направи това място една русенска артистична точка, която, виждам, става все по-привлекателна за млади хора с вкус към изкуствата. Това е толкова хубаво - има момичета и момчета, които биха отишли на театър или на концерт, но вероятно повечето от тях не знаят, дори не подозират, че това може да им хареса. Жени успява да привлича все повече младежи, може би някои от тях ще влязат и в нашия салон. А публиката е много съществена за нашата професия. От сцената усещаме дали достигаме до нея или не. Когато контактът се получава, тогава публиката води актьора, енергията се подава от нея към нас и всичко се завърта. Безценно е да разбереш, че ние от сцената сме докоснали хората в залата. Това го изпитахме много силно, когато след представления на „Странна случка с куче през нощта“ родители ни чакаха да ни благодарят и да кажат, че такива спектакли помагат на хората да се разкрепостят, да прогледнат за различните деца. По-трудно е със спектакли като „Бифем“, където абсурдът доминира по пътя на философските и чисто човешките размисли и драми. Ростислав Георгиев, този млад режисьор, който получи Аскеер за „Бифем“, беше напълно подготвен с темата, с концепцията си, той успя да ни вкара с Ивана Керанова в този абсурд, като през цялото време ни водеше точно и много уверено. Не е лесен спектакъл и много сме щастливи, че хората оцениха това, което направи Рости, и той получи наградата. Тук, в Русе, „Бифем“ се възприема малко по-сдържано. Но когато го изиграхме в София на сцената на „Сфумато“, публиката го прие различно, видимо бе подготвена за такъв тип представления, тя се забавляваше“, казва Ясена.
„Мечтани роли? Този период на мечтаните роли някак си отмина, имаше време, когато исках да изиграя Медея, сега може би нещо пак от древногръцката драма ми се работи. Напоследък все по-често се замислям и преподреждам ценностите. Давам си сметка, че времето се движи - колкото невидимо, толкова и осезаемо. Вече играя не принцеси, а майки - само този сезон бях „майка“ в представленията на два пъти. Усещам, че и пътуването от София, където живея, до Русе започва да ми натежава - все предпочитам да пътувам нощем, за да не губя ценното време през светлата част от деня. Нашата професия е като наркотик - често пъти отлагаш да свършиш това, което би било полезно и съществено за теб самия, като си казваш: 
„Хайде да мине и тази година, после и другата и след това...“ 
Така лишаваш себе си и най-близките си хора от важни неща. Но пък от сцената изживяваш това, което няма как да изживееш по друг начин. И е толкова трудно да постигнеш баланса и хармонията, която ти е необходима. Ей в такива размисли потъвам често напоследък, а те не може да се каже, че са весели и безгрижни. И затова наградата „Русе“ за мен дойде в много важен момент, затова ме направи много щастлива!“, признава Ясена. 
След представлението на „Още по-редки тъпанари“ тя грижливо преподрежда розмарина, босилека и лавандулата и потегля за София, където живее с приятеля си. У дома я чака котаракът Бруто - той със сигурност ще оцени зелените растения, може би още преди Ясена да ги насади в градината при другите билки, подправки и цветя. Е, тя непременно ще опази босилека и салвията - те са й задължително подръка, когато отдели време за едно от любимите си занимания - да готви. Хлебчета със салвия или настойка от оцет с аромат на салвия - изумително е, уверява актрисата. Другите й удоволствия са четенето - сега е на вълна японска проза - и пътешествията: на дневен ред е Португалия! Ходи ми се на красиви места, където да се разхождам без ангажименти, обяснява Ясена. 
Но първо още на 2 юни заминава с „Крал Лир“ в Унгария и Румъния на фестивали, след това отново на фестивали с „Бифем“ - във Враца и в Смедерево в Сърбия. Ваканцията е едва след това. 
Е, ако беше станала криминалист, може би животът й щеше да бъде по-подреден и по-предвидим. Макар че - кой знае. 
Впрочем, след като получава статуетката „Русе“, научава от майка си, че всъщност някога тя хвърлила пъпа на невръстната Ясена не другаде, а в театъра. Така съдбата просто не е имала друг шанс, освен да остави криминалистите с една красива следователка по-малко.  И да даде на русенската публика една талантлива актриса повече.