Снежина Божанова Павлова-Якимова е родена на 1 юни 1925 година в село Мартен, Русенско, в учителско семейство. Родителите й са изключително артистични - майка й свири на цигулка, китара, мандолина, цитра, пее и композира, а баща й освен цигулар и добър певец е  художник и поет. Тези качества наследява и малката Снежина и с братовчедите й често организират в дядовата си къща концерти, превръщайки я в малка камерна зала.
Като ученичка в основното училище в Мартен Снежина е избирана за солистка в училищния хор, декламира стихове и участва в училищните пиеси. Вечерите пък, както сама пише в автобиографичните си спомени, „сядах на балкона с китара в ръка - свирех и пеех. Лесно ме вдъхновяваше красивият залез и започвах да рисувам или пиша стихове“.
След завършване на основно образование Снежина Якимова продължава в Немската търговска гимназия в Русе, където учи немски и френски език, машинопис, кореспонденция, стенография и всички общообразователни предмети на български и немски език. Освен че е отдадена на учебното съдържание, Снежина веднага се включва и в културния живот на училището и града. Записва се в „Добруджанския хор“, ръководен на Илия Йорданов и веднага е избрана за солист. Продължава и заниманията си на цигулка.
По време на евакуацията през 1943 година семейството на Снежина се изселва в Мартен. През това време тя е ученичка в VII клас и продължава активната си културна дейност - организира в училище хор на деца до IV клас, с които изнасят концерти, с по-големите пък подготвят и изнасят пиеси, дори „гастролират“ в съседни села. Тя е организатор и на седянки, които винаги завършват с танци до зори. 
Снежина Якимова винаги е обичала музиката и казва, че мечтата й е да учи музика. Заради търговското й средно образование обаче казват на баща й, че не може да кандидатства в Държавната консерватория
и по неволя се записва в Стопанския факултет на Софийски университет
Там не престава да пее и се записва в хора при факултета, дори, както сама казва, „бях известна на всички като „певицата“. Записва се също така и в Софийски градски хор „Родна песен“ с диригент проф. Максимов.
По време на студентските бригади (на обектите „Волуяк-Перник“ и „Зли дол“) Снежина отново е в центъра на културната програма. Тя е солист на бригадирския хор, пее по време на работа и по време на почивка, и най-вече вечер пред лагерния огън. Тя е душата на всяка компания. Именно тук, сред бригадирите, тя среща бъдещия си съпруг - студент и бъдещ ветеринарен лекар Любомир Якимов.
По време на втората година от следването си Снежина Якимова започва да посещава лекции по солфеж и теория на музиката при Българската държавна музикална академия. Запознава се с проф. Елена Ангелова-Орукин, която, след като чува гласа й - мецосопран с голям диапазон и височини, я приема като частна ученичка. Тя я насочва да влезе в Академията като „извънредна“ студентка, за да не напуска Стопанския факултет. За един месец Снежина Якимова се подготвя за приемни изпити и е 
приета с трети резултат от тридесет и пет кандидати
Така без да прекъсва следването си по финанси, Снежина се записва и в Държавната музикална академия със специалност „Солово пеене“ при проф. Ангелова-Орукин. И тук веднага се откроява с хубавия си глас и е избрана да пее в продукцията за края на учебната година, а през следващата вече е солист на Академичния хор с диригент Ангел Манолов. С него тя има концерти и участия както в България, така и в чужбина.
Снежина Якимова завършва успешно и двете си висши образования. През 1949 година се дипломира в Стопанския факултет на Софийски университет, а през юни 1951 година завършва с отличие по солово пеене и сценично майсторство и Държавната музикална академия. На 18 октомвре 1950 година тя се явява на изпит за артист-солист в Русенска народна опера пред комисия, в която влизат проф. Георги Златев-Черкин, главният диригент на Русенската опера Константин Илиев, главният секретар Константин Казанджиев-Фалана, Венелин Кръстев и Мишо Хаджимишев. Преценката на комисията е: „Снежина Павлова-д-р Якимова - мецосопран, мощен и свеж глас с добри височини и низини, както и добра музикална подготовка“. От 14 кандидати са одобрени трима и Снежина Якимова е сред тях.
Така мечтата й да се посвети на изкуството се осъществява.
Назначена е от 1 януари 1951 година и само след две седмици трябва да дебютира в ролята на Хата
от „Продадена невеста“ на Сметана. Голяма помощ за бързото й адаптиране оказва партньорството с утвърдените вече артисти Кирил Кръстев, Пенка Маринова и Алексей Милковски. Но трябва да отбележим и мнението на режисьора на операта Петър Райчев, който казва пред Художествения съвет, че Снежина Якимова ще се справи, защото е „голям дявол с много хубави гласови и артистични данни!“.
След дебютния успех за младото мецосопрано следват ролите на Джована в „Риголето“ на Верди, Майката във „Волния вятър“, Азучена от „Трубадур“ на Верди, мама Лучия в „Селска чест“ на Маскани, Берта в „Севилския бръснар“ на Росини, Аксиня от „В бурята“ на Хренников, Марта от „Фауст“ на Гуно, Каля от „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров и др. С голяма любов и всеотдайност тя се подготвя за образите на Стрина Драгана от „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев и баба Дуда от „Запустялата воденица“ на Маестро Георги Атанасов.
В продължение на 23 години Снежина Якимова създава 42 прекрасни образа - малки и големи - и оставя незабравими спомени на сцената. Допадат й както комедийните, така и силно драматичните роли, в които тя напълно се вживява и пресъздава, предизвиквайки бурните аплодисменти на публиката. Снежина Якимова пее на българската и международната сцена и си партнира с именити майстори на оперното изкуство като Елена Николай, Зинаида Пали, Николай Гяуров, Тодор Мазаров и др. 
Наред с Русенската опера Снежина Якимова
посвещава дълги години и на педагогическата работа
Тя е хоноруван преподавател по солово пеене в Средно музикално училище „Проф. Веселин Стоянов“-Русе от 1959 до 1985 година. Тук с любов и всеотдайност подготвя талантливите деца на Русе, изнасят тематични концерти, срещнали жив интерес сред русенската общественост. Голяма част от учениците й продължават образованието си в Държавната консерватория или пеят в различни хорове и ансамбли. Сред възпитаниците й са Филип Димитров, Митко Дамянов, Стефка Нейкова, Аделаида Якимова - нейна дъщеря и др.
Снежина Якимова е солист и вокален педагог на хор „Родина“, на хор „Дунавски звуци“, на хор „Железни струни“-Разград, на работническия хор при завод „Г. Димитров“, на учителския хор при Дома на учителя и др. От 1973 година тя е лектор към отдел „Музика“ на Окръжна библиотека „Любен Каравелов“-Русе. 
Брат на Снежина Якимова е композиторът и диригент Васил Казанджиев.
Снежина Якимова умира на 2 май 2001 година в Русе, но оставя незаличими следи както в Русенската опера, така и в Музикалното училище, така и в сърцата на русенци.
Всички снимки са част от личния фонд, който самата Снежина Якимова предава в Държавен архив-Русе. 

Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе