Две млади жени, извървяли пътя към мечтата си да творят, организират второто издание на „Модни пространства“ в Русе. То ще се състои на 17 и 18 май пред Дома на културата, темата този път е „Мода, класика и просеко“ и обещава да е още по-успешно от първото издание. Ето кои са организаторките, решили да върната модата у дома й - в града, от който навлиза в България.
Антоанета Делийска-Стефанова /“Antoinette Deli Atelier“/ по образование e магистър по Приложна математика. След дълги години работа в областта на предприемачеството, търговията и маркетинга, както често става в живота, решава да промени всичко и да се върне към детската си мечта - творчеството. През 2013 започва да шие на ръка детски играчки, но през годините ателието се развива в посока бутикови аксесоари от рециклиран текстил. „Благодарение на изключителния професионализъм на асистентката ми - Радостина Стоянова, достигнахме качество и технологии, които изведоха продуктите ни на италианския пазар, където вече 5-та година успешно работим“, казва Атноанета. И допълва: „Благодарна съм, разбира се и на моите преподаватели по математика  в университета, които ме научиха да използвам въображение и логика едновременно, което е много нужно в направата на една качествена дамска чанта, но според мен най - вече е нужна искрата и желанието да създаваш красота“.
Диляна Русанова /“DiR DIlyana Rusanova“/ е русенка, възпитаник на Английска гимназия в Русе и магистър по икономика, специалност МИО от Стопанска академия Свищов. Притежава 20-годишен опит в областта на корпоративните продажби и мениджмънта, но корпоративният свят отстъпва място на истинското й призвание и нейната детска мечта - модния дизайн. След успешно завършен курс притежава и диплома по „Моден дизайн“ от Министерство на образованието. „Преди 4 години създадох своя модна марка и основният принцип в дизайна и модата, които създавам е удобство и устойчивост с непреходно качество. Дрехите на „DiR DIlyana Rusanova“ лесно могат да се преобразят от ежедневни в официални, само с добавянето на детайл или аксесоар. Мои клиенти преди всичко са хора с въображение, индивидуален стил, нестандартно мислене и желание да се отличават от наложената комерсиална конфекция на големите търговски вериги. Благодаря им за това, че оценяват стойността на ръчно изработените бутикови облекла, защото те са неповторими, автентични и носят духа на творчеството и на любовта, която влагам в създаването им“, казва Диляна.

- Да започнем от фондацията, как решихте да я създадете?
- Фондация „Модни пространства“ беше регистрирана наскоро, тъй като стартирахме миналата година с едно първо декемврийско предколедно събитие, което за радост постигна доста голям успех и ние разбрахме, че вече трябва да изградим по-големи основи.
- Да започнем от първото изложение на „Модни пространства“, от което тръгва идеята за редовни модни събития в Русе, разкажете повече за него.
- Диляна: Това пилотно събитие се наричаше „Мода, джаз и греяно вино“ в кафе-библиотеката на „Буда Хаус“. В него обединихме в рамките на еднодневен базар и вечерни спектакли много дейности, които са свързани с модата, изкуствата и изобщо всичко, което може да допринесе за едно хубаво прекарване на русенци. Постарахме се да им подарим този ден, в който да ги запознаем с русенски дизайнери, да прекарат хубаво време с приятели на чаша греяно вино и да се насладят на творчеството на дизайнерите под формата на ревюта, които бяха акцент на вечерта. 
Идеята ни е да обединим различни творци в Русе, защото не говорим само за моден дизайн, а за всякакви студиа и ателиета
които представят ръчен труд и се занимават с ръчно производство на модата и всичко, свързано с модата и дизайна. Нашата идея се роди миналото лято, когато се запознахме с Тони. Тя работи повече от 12 години с текстил и изработва чанти, а аз 4 години изработвам своя собствена марка дрехи - дамска и мъжка мода. Решихме, че в Русе трябва да има събитие, което да покаже и анонсира на русенци, че тук се прави мода и то независима, автентична мода. В Русе не се шият само ишлемета от големите компании, а се прави истинска мода. Донякъде изненадващо събрахме 16 дизайнери като нас, дори имаше повече желаещи, за които нямаше място. Така стигнахме до идеята, че трябва да направим събитие, което да обедини различни дейности.
- Антоанета: За да бъде спазена традицията в тези събития, трябваше да стъпим на малко по-сериозни основи и затова решихме да регистрираме тази фондация. Тя си поставя цел да прави тези събития в града, свързани с мода, които да обединяват и други съчетаващи се дейности като изкуства и музика. В случая ние надграждаме и се надявам да продължим в тази посока - да надграждаме себе си със всяко събитие, защото вече сме в рамките на два дни базар и с два пъти повече ревю-спектакли.
- Къде ще бъдете този път?
- Антоанета: Този път темата е „Мода, класика и просеко“ и ще се състои в рамките на два дни - 17 и 18 май пред Дома на културата.
- Диляна: Ние сме част от изложението „Уикенд туризъм“ на Община Русе и събитието ще бъде като лъч от програмата пред Дома на културата. На първото събитие много хора казаха: „Такова събитие в Русе не е правено до момента, за първи път виждаме такова нещо! Но тук е много тясно, трябва да бъде някъде на по-голямо пространство“.
- Антоанета: Първото събитие беше през декември и просто нямахме голям избор, но въпреки това то остави един страхотен спомен. Докато 
сега имаме възможност да го разгърнем като идея и мащаб, с много повече теми
Предвидили сме и детски кът, който ще бъде двудневен, така че децата ще имат възможност да рисуват на открито на тема „Мода“ със съдействието на нашите партньори от детска школа „Патиланци“. Този път ще работим с различни партньори, може би защото ни забелязаха след първото събитие и сега сме подкрепени от Община Русе, Държавна опера, ПГ по облекло „Недка Иван Лазарова“ и други фирми и организации. Този път акцентираме и върху една социална ангажираност към каузата за икономическа независимост на жени и деца - жертви на домашно насилие. Цялото събитие се обединява около тази кауза. Партньори сме със сдружение „Център Динамика“ в тази насока, те са с много сериозен опит и ангажименти в това. Така че ние ще се опитаме отново да бъдем многопосочни, но този път да развием идеите си още по-задълбочено.
- Разкажете какво предстои.
- Диляна: През тези два базарни дни - на 17 и 18 май, събота и неделя, ще има щандове на над 20 русенски дизайнери, които ще покажат творчеството си. Ще има дрехи, аксесоари, чанти и бижута - всичко ръчно изработено. Ще има народни носии от област Русе - нещо, което дори и аз не знаех, че се прави тук, в Русе. Ние познаваме хора, които правят всичко и това ще бъде изненадата за русенци. Те ще разкажат своята история на всеки, който прояви интерес, защото всеки от тях иска да сподели своя опит.
- Това ли е основната идея - хората да се срещнат с творците, с дизайнерите и да разговарят с тях?
- Диляна: До голяма част, да. Според мен в Русе има аудитория, която цени точно този вид мода и авторското творчество изобщо.
Искаме да обединим дизайнери, шивачи, кроячи и публика
Искаме да споделяме идеи и да създадем една общност, в което да си бъдем полезнии да си помагаме един на друг.
- А какви са вашите впечатления за подготвеността на публиката за такива събития?
- Диляна: Впечатленията от скромния ни опит са, че публиката е малко плаха. А всъщност ние каним всички на едно двудневно преживяване - да дойдат спокойно, да вземат чаша вино, да разгледат всичко, да хапнат във фокача бара, който ще бъде там на място... Да си оставят децата в детския кът, да имат спокойно време от 2-3 часа за едно семейно преживяване на открито в среда, която е шарена, пъстра и емоционална. На първото събитие видяхме, че хората бяха малко притеснени и не знаеха какво да правят. Идеята е това да е пълноценно преживяване, което да даде на цялото семейство един момент на споделени емоции.
- Ще има ли входна такса?
- Диляна: Не, всичко ще бъде на открито и свободно. Баровете, естествено, ще бъдат със заплащане. Съвсем спокойно всички, които имат желание и интерес, могат да заповядат. В събота пазарната част ще бъде от сутринта, а в 16 часа започва изява на струнно трио „Динамика“, което ще изпълни класическа музика. След това ще се проведат ревю-спектаклите. Междувременно
през целия ден ще работят съседните кафе, ресторант, просеко бар и фокача бар
на нашите партньори, така че това да стане едно пълноценно преживяване.
- Откъде са моделите, които ще участват в ревютата?
- Антоанета: Това е една от най-интересните части на събитието, тъй като наш пратньор е ПГ по облекло „Недка Иван Лазарова“ в Русе. Те, освен че ще участват с тяхна колекция в ревюто, ще участват и като модели, защото имат такива занятия, в които  се занимават с манекенство. Освен всичко друго, те ще направят и открит уъркшоп по грим и прически, тоест момичетата ще подготвят моделите на място и всъщност всеки от посетителите, ако има време, може също да седне и безплатно да получи съвети по грим и прическа. Опитахме се да почерпим идеи многопластово и мисля, на база опита ни от предното събитие, че ще успеем в голяма степен да ги покрием.
- Диляна: Струнното трио ще анонсира ревютата, а те ще започнат след 17 часа. Ревютата ще бъдат на две части и ще продължат до 19 часа. Ще има водещ и музикални изпълнения на живо. Ще има и награди, една от които е за най-добра детска рисунка на тема „Мода“, която ще се даде на място. Децата ще рисуват след обяд, после рисунките им ще бъдат оценени от жури и най-добрата от тях ще бъде наградена. Другата награда ще бъде за най-добър тоалет от колекциите на учениците от Училището по изкуствата.
И най-интересната може би за аудиторията награда ще получи този гост на събитието, който е най-стилно, атрактивно облечен и представя най-добре собствения си моден стил
- Антоанета: Няма да задаваме определен дрескод - искаме хората свободно да изкажат чрез своите дрехи отношението си към модата. Искаме да накараме публиката да се чувства съпричастна към събитието и да не бъде една отделена от участниците, а всички да бъдем заедно.
 - Диляна: Ние не ползваме професионални модели, много от тях са наши приятели. Искаме да бъдем близо до хората, тоест да покажем, че модата се прави от хора за хора.
- Антоанета: Моделите ни нямат възрастови ограничения, нито специфични мерки, за да може всеки да припознае себе си в тях. На практика ревюто ще бъде сред самите посетители, защото не искаме да отделяме модата от публиката, а публиката да вземе участие в него. Точно затова е тази награда за най-атрактивен стил, защото хората имат дрехи, които няма къде да облекат, а сега е моментът те да изразят себе си по най-яркия начин.
- Диляна: Ние много обичаме Русе и затова изобщо тръгваме с цялата идея, всичко това да се случи. Не сме от хората, които мърморят, че тук нищо не се случва, а напротив - искаме да случваме неща. Искаме да върнем славата на Русе като град на модата, какъвто той е бил и да създадем една нова традиция в това, както и да накараме жителите на Русе да се гордеят със себе си, че живеят в град с такива културни традиции.
- Парадоксално е, че Русе е врата за модата в България в исторически план, в последните десетилетия е известен с мощната си шивашка индустрия, а няма подготвена модна публика. 
- Антоанета: Истинските марки стартираха тук преди 20-30 години с авторски продукти.
- А има ли сега такъв сектор, който предлага собствени марки?
- Диляна: Има, разбира се, дори и в големите шивашки фирми.

- Колко е голям този сектор и защо ние не го виждаме?
- Антоанета: В момента не можете да го видите. Една от тези фирми, които работят на ишлеме, ще бъде представена на събитието - тя има регистрирана собствена марка. Добре е да кажем, че ще има станции, които ще представят и литература на тема мода - от детска литература до такава за възрастни. Идеята ни е не само да направим едно събитие, на което да покажем нашите идеи и цели, а да възпитаме и в подрастващите и най-вече в децата чувство за естетика и отношение.
- Да се върнем към независимия моден бранш в Русе - може ли да се очертае неговият профил?
- Антоанета: Аз мисля, че тепърва ще започне да се очертава профилът на независимите модни дизайнери в Русе и съм много радостна, че ние инициираме това.
- Диляна: 
Русе е известен с едни от най-елегентно облечените жени в страната
и на всеки прави впечатление начина, по който са облечените жените в града.
Аз доста години живях в София и там винаги първото нещо, което ме питаха, беше: „Откъде са дрехите ти?“. Отговарях им, че си купувам дрехите от Русе, където има много шивашки фирми. Така че нашата цел е да дадем кураж на този бранш, защото той няма самочувствие, а това са дизайнери, които работят и създават дрехи. Този геоцентричен модел на София смачква самочувствието им, но не всичко се случва в София.
- Да, но един дизайнерски тоалет например в София ще бъде оценен и купен за три дни, докато тук - за 30 дни.
- Диляна: Защото има вече възпитана публика в това отношение - да търси ателиета и качество , а не да търси онлайн мода.
- Как секторът се бори с онлайн модата?
- Антоанета: Ние не можем да се борим с онлайн търговията като цяло, защото и ние продаваме онлайн.
- Става въпрос за унификации, които заливат отвсякъде. Ако направим аналогия с бързата храна, как съжителствате с бързата мода?
- Антоанета: Самият факт, че производството при нас е свързано с много по-малко материали говори за това, че ние правим връзка със зелената икономика - тоест по-бавното пазаруване на по-качествени неща, с по-устойчиви материи и по-устойчиви във времето. Да не говорим, че много от нас рециклират материали, така че в тази посока ние сме изключително екосъобразни.
- Диляна: Всяко едно парче влиза в употреба, не се изхвърлят огромни количества остатъци от платове. Дизайнерът може така да пречупи през фантазията си, че всяко парче плат да бъде използвано  и да бъде носено.
- Антоанета: На изложението хората ще видят всякакви остатъци от плат, претворени в невероятни артикули. Аз самата, която работя чанти 12 години, 90% от моите материали са рециклирани остатъци от други артикули.
- Значи вие казвате, че икономичното може да бъде красиво?
- Антоанета: То не само може да бъде красиво. Нашата мода е изработена бавно, по устойчиви технологии, с които ние съблюдаваме и предлагаме качеството. И
качествената дреха, изработена с въображение, която е устойчива и красива, има вече собствена душа и собствен живот, а това винаги си личи
- Как да си обясним факта, че в града процъфтяват магазините за дрехи втора употреба?
- Диляна: Това е свързано отново с намалената консумация. Икономическият фактор е много силен в края на краищата, въпреки че в последно време марките, които се продават там, вече почти се припокриват с това, което виждаме в големите молове.
- Антоанета: Втората употреба не е това, което беше. Преди тя беше една винтидж мода, в която можеха да се намерят находки на нещо много естетско и ценно.
- Диляна: Има една много интересна ниша, при която могат да се използват дрехи втора употреба, които да се прекроят и да се вдъхне нов дух и форма на дрехата. Това е интересна ниша, която може да бъде развивана много.
- Споменахте икономическия фактор, как стои ценово дизайнерската мода?
- Антоанета: Малко по-скъпа е, а в някои случаи доста по-скъпа, но това се изплаща във времето. Защото една дреха от средна марка, която както знаем всички, се шие в Третия свят, има много кратък живот - в рамките на 1-2 пранета, след което се разтяга, става „на бобчета“ и нищо не помага. Докато качеството на една дреха, която е правена с много внимание към материала и детайла, която е ръчно изработена в единична бройка, е съвсем друго. Ако нещо се случи например с качествена маркова чанта, без коментар тя се изпраща и се подменя или пък се ремонтира и зад това стоят реални автори, които се отзовават на клиента. Ти познаваш човека, който е изработил това нещо за теб и вие вече установявате контакт във времето - особено когато някой стане постоянен клиент, той ти става вече като приятел.
- Тук стигаме до английската сентенция: „Не съм толкова богат, че да купувам евтино“.
- Диляна: Точно така е! Нещата, които ние изработваме, първо, няма как да не са по-скъпи, защото се правят в единични бройки или в много малки количества. При масовото производство може да се позволи по-ниска цена, защото всички знаем как се прави ценообразуване там. Но при производството в по-малко количество се създава връзката артист-клиент, която е много силна и трайна и там вече се излъчва усещане за общност. Затова
по-скъпата дреха се забелязва и със сигурност се изплаща във времето
- Антоанета: А удовлетворението на твореца няма да коментираме - емоцията на клиента, когато разпознае „неговия“ продукт. Настроението вече е друго, когато някой си носи дрехите и аксесоарите с любов.
- Отговорът изглежда очевиден, но все пак: жените или мъжете са склонни да обръщат по-голямо внимание на модата?
- Антоанета: Интересно е, че няма такова разделение. Аз поне забелязвам, че във все повече мъже сякаш вече е възпитан усет към естетиката. Не говоря конкретно за мода, а към естетиката като пристанище, което носи хармония и наслада. Защото всичко е толкова унифицирано и оказа се, че покрай многообразието се създава пък една сивота и се търси нещо, което да донесе наслада. Така че аз съм много приятно и позитивно изненадана, че много мъже се обръщат към нас, включително и когато търсят подарък за любимите си жени. Наистина, мъжете имат отношение към модата все повече, а при дамите това е традиционно - те са си изцяло модно ориентирани.
- Диляна: Не знам дали има жена, която не обича да пазарува и да си обновява гардероба.
- Може би тук си струва да поговорим и за любимите на младото поколение анцузи?
- Антоанета: Те определено се наложиха като традиционно облекло или униформа, да го кажем. Защото хората някак си започнаха да търсят по-небрежни варианти, започна да им представлява усилие да се постараят да се облекат, преди да излязат.
Може би едно от най-тъжните неща е дори на театър, концерт или опера да видиш хора с анцузи
- Диляна: Преди време на тези места се ходеше задължително с официално облекло, дори дънките не бяха приемани добре.
- Антоанета: Анцузите също са продукт на т.нар. фаст мода, бърза мода във всичко: те искат да е нещо бързо, удобно и лесно, а най-лесното е да нахлузят анцунга. Но това не е облекло за излизане на улицата, а за вкъщи, градината, стадиона или вилата.
Ние точно затова сме се обединили и искаме да стимулираме хората да се обличат елегантно
Да им покажем конкретни неща, с които да ги възпитаме към съответен вкус. Защото една от темите на събитието ни е „Класика“ и децата, които ще бъдат там, за първи път ще слушат струнен квартет на живо. Това за нас е много важно, защото когато на 5-6 години за първи път чуеш Вивалди, това продължително изгражда. Може би то няма да остане изцяло в съзнанието на детето, но е вече програмирано.
- Връщаме се към изложението, мислите ли да привлечете гости от Румъния?
- Антоанета: Нещо повече, този път ще имаме и международно участие - Националният университет по изкуства в Букурещ ще участва в ревютата на професорка по мода, която ще представи авторска колекция. Много важно е да споменем и че сдружение „Сърца без граници“ и Диана Поптонева ще ни помагат на доброволни начала за оформяне и провеждане на самото ревю. Има страхотен отклик за това във всички, с които говорихме и на които споделихме идеите си. Много бихме искали да видим и гости от Румъния сред публиката. Нямаме опит в това засега, но планираме. Подкрепата е много силна, защото буквално се вижда как всеки се ентусиазира от нещо, което ще допринесе за града.
- Вие излъчвате голям ентусиазъм и неподправено желание да направите нещо различно и може би точно това е една от причините, заради които срещате силна подкрепа.
-Антоанета: Едно такова събитие не може да се случи истинско, без да има жар в теб. Без първо в теб да се зароди една мечта, която после енергията ти да носи през цялото време. Защото няма смисъл от проекти само на теория, които се разписват за финансиране. Защото всичко се прави „на парче“, за усвояване на средства в момента. А ние така или иначе не сме комерсиална организация и нямаме за самоцел да направим едно събитие и край, а идеята е да го направим за културата.
- Разбирам, че идеята на този фестивал е дългосрочна и естетическа, а не икономическа.
- Антоанета: Да. Защото тя в края на краищата ще има възвръщаемост във времето. Когато има подходящо подготвена публика, в един момент аудиторията сама започва да търси и припознава модата.
- Диляна: За да започнат хората да купуват бутикова мода, трябва първо да разберат какво е - как се подготвя, създава и ушива, какъв е пътят на едно изделие.
- Антоанета: От първия път може би няма да стане, но с времето и наслагването на редица такива събития аз съм сигурна, че
можем да променим нагласата на хората към модата, към естетиката, към красивото и то не само в дрехите и аксесоарите
Ако можем да си позволим, ще организираме следващото издание на „Модни пространства“ в ранна есен, защото Русе е невероятно красив през есента. Например на площад „Александър Батенберг“.
- Диляна: Важното е, че всяко наше събитие е с нови идеи в различни посоки и на различни места, така че да не омръзва.
- Антоанета: Искаме да провокираме русенци, не просто да знаят, че там някъде се провежда едно регулярно събитие, а по този начин те самите да преоткриват локациите на града, както Дома на културата, сградите и различните места.
- Ще могат ли хората да пазаруват на този базар?
- Диляна: Да, хората ще могат да пробват, да разглеждат и да пазаруват или поръчат - да се уговорят да им се изработи нещо индивидуално. Което всъщност е най-ценното.
- Антоанета: Идеята е те да се запознаят, защото много е вероятно тези ателиета да са  буквално на метри от тях, без те дори за знаят за съществуването им, така че още по-добре пък да се установят и трайни контакти. Да отидат в ателието и да пробват или пък да им се изработи нещо - идеята е, това да бъде жив организъм, а не нещо статично. Точно там, на базарите, да се установят тези трайни контакти. Някой може да провокира в човека интерес да види ателие на този автор на живо и когато отиде там - вярвайте ми, ще бъде още по-изненадан. Защото ателието е не по-малко интересно от всичко останало: то носи духа на твореца, което е много зареждащо. Там има един наглед безпорядък, в който всъщност всичко си е на мястото и аз например знам във всяка секунда кое червено на бели точки къде се намира. Това е, както когато живееш в него.
- Самата дума ателие е синоним на артистизъм.
- Антоанета: Това е зареждащо, защото
дизайнерите не са мениджъри на големи компании, а хора, всеки от които е извървял пътя от малките парцалчета до реализирането на една малко по-мащабна колекция
Точно във връзка с това аз дори пиша една приказка, която ще бъде прочетена в антракта при изпълненията на струнното трио. Исках да направя една закачка към родителите, защото все пак там ще има деца, а приказката ще бъде тип съвременна Пепеляшка и ще се казва „Парцаляшка“. Ще е точно за момиче, което започва с малки парчета плат да работи в своето ателие, а впоследствие иска да има хубава вечерна рокля.
- Антоанета: Хубаво е да развием в децата и въобще в подрастващите търпение към ръчните изработки, към творчеството и да ги провокираме към занимания. Децата ни скучаят, изнервени са, нямат интерес, депресирани са и не им се прави нищо. А за да има едно дете желание за нещо, трябва да му се даде избор от интереси и то да посегне към някой от непознатите светове, за да развива въображението си. Няма как едно дете да обича театъра например, ако ти не си го водил на театър, нали?
- Вие самите как стигнахте до модата?
- Антоанета: Аз съм завършила специалност „Приложна математика“ в нашия университет, което беше естествено последствие от математическата гимназия. Сега родителите разпитват по цял ден своите тийнейджъри: „Как се чувстваш и какво би искал да правиш?“, но на нас тогава много-много не ни задаваха такива въпроси, обратна връзка нямаше. Щом си завършил МГ, трябва да учиш висша математика. „Ама аз..., може би..., искам...“ - няма такова нещо! Тази специалност се беше появила в университета точно след завършването ми на гимназията и трябваше да бъда там.  През първата ми студентска година ние още нямахме имейли и бях на една обмяна на студенти в западен университет - в Лондон. Попитаха ме: „Имаш ли поща?“ - отговарям „Да“, като си мисля за пощенска кутия... Така че това беше една много интересна епоха, в която аз завърших образованието си тогава, но по никакъв начин не се виждах реализирана в тази сфера, макар да завърших и педагогика след това. Животът ме вкара в съвсем друго русло - частният бизнес и чак след 12-13 години в резултат на един бърнаут разбрах, че няма да е нито това, нито това, нито това... И че най-после трябва да чуеш гласа на детето в теб - какво е обичало да прави. Момиченцето в мен помни, че най-много обичах да ходя навсякъде с парцалките, да кълцам нещо и да режа. Всъщност човек много често в живота си, след няколко грешни решения, стига до това, което е било единственото правилно за него нещо, и което до болка е знаел някога, но после така или иначе животът, обществото или ситуациите са му помогнали да забрави. Но когато се сетиш, кой си всъщност и какво най-много обичаш да правиш - оттам нататък е лесно. Наистина не може с нищо да се сравни моментът, в който ти влизаш в ателието, нямаш никаква идея какво ще правиш и след 5 минути идеята се появява.
- Диляна: При мен е по същия начин. Аз съм завършила Английска гимназия в Русе, след което Международни икономически отношения и 20 години работих в областта на корпоративните продажби в корпоративния свят. Винаги съм искала обаче да уча моден дизайн, но по мое време тази специалност въобще не съществуваше като образование и така стремежите ми си останаха просто мечта. Още като ученичка в 1-2-3 клас, постоянно рисувах модели в училище и в гимназията след това, докато преди 4 години завърших едногодишен курс по моден дизайн. Всъщност това ми е генетично предадено, защото и двете ми баби бяха професионални шивачки. Този курс по моден дизайн ми даде диплома от Министерство на образованието, защото аз съм на мнение, че трябва да имаш основите, за да правиш каквото и да е. По една или друга причина, корпоративната ми кариера рязко приключи и аз счетох, че ето - това е моментът да започна да се занимавам с истинското си призвание. Този избор е осъзнат, защото осъзнатият избор винаги идва след време. Тогава вече разбираш кое е истинското ти призвание, с което се чувстваш най-качествен човек.
- Каква е системата на дизайнерската работа - вие работите по получена поръчка или изработвате авторски неща, които предлагате на пазара?
-Антоанета: И по двата начина.
-Диляна: Ние винаги работим с наши виждания и създаваме нещо, което после развиваме като модел и ако клиентът иска някаква промяна, я правим.