Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Изразът „каквото писах, писах“ означава невъзможност или нежелание да изменя нещо, написано собственоръчно. Той възниква от евангелския разказ за надписа, поставен от Пилат върху Христовия кръст: „19. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21. А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22. Пилат отговори: каквото писах, писах“ (Иоан. 19: 19 22). 
Причината за поставянето на надписа е следната. В Античността е прието името на човека, осъден на смърт чрез разпъване, както и кратко описание на вината на престъпника да се изписват върху дъсчица. Обикновено тя се окачва върху шията на осъдения по пътя към мястото на екзекуцията, а след това я приковават върху кръста (срв. Мат. 27: 37; Марк. 15: 26; Лук. 23: 38; Иоан. 19: 19 – 20). 
Забележително е, че прокураторът Пилат Понтийски не намира никаква вина у Спасителя (Лук. 23: 4; Иоан. 18: 38) и дори прави два опита да Го освободи: 1. предлага народът да се възползва от правото си да освободи един от осъдените на смърт (Мат. 27: 15 – 17, Марк. 15: 6 – 9, Лук. 23: 17 – 20, Иоан. 18: 39; този обичай е установен в чест на великия празник Пасха); 2. поругава Господа с цел да предизвика състрадание у обвинителите Му (срв. Лук. 23: 16, 22; Иоан. 19: 1 – 5).Прокураторът се опитва да освободи Иисус Христос най-малко поради следните две причини: 1. защото знае, че Той е предаден „от завист“ (Мат. 27: 18; Марк. 15: 10); 2. защото отношенията между Пилат и местните духовни власти на са добри. „Понтий Пилат беше донесъл в Иерусалим златния герб с името на императора и беше го закачил в двореца на Ирода, посред града. Това беше една тежка обида срещу дадените от Рим права на еврейското религиозно общество, едно предизвикателство. Молбата им да отстрани златния герб от свещения град беше отблъсната презрително от него. Тогава евреите се обърнаха към Рим и получиха своето право. Император Тиберий лично заповяда да се отстрани златният герб. Чрез това и други подобни самовластнически действия, които противоречеха на римската колониална политика, уважението към Понтий Пилат в Рим по време на процеса беше вече понижено.“ (Вернер Келер. Библейски събития. С., 1993, с. 327 – 328). Очевидно обвинителите на Господа знаят, че Пилат не се ползва с добро име в столицата, и заплашват прокуратора: „ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Иоан. 19: 12/. Това обвинение би могло да има тежки последствия за Пилат, защото би се приело като правдоподобно от мнителния император Тиберий (Тиберий е римски император от 14 г. сл. Хр. до 37 г. сл. Хр.). Затова прокураторът отстъпва и се съгласява да изпълни искането на иудеите, но съгласието му е насилствено изтръгнато. Поради тази причина Пилат измива ръцете си пред народа (Мат. 27: 24). За измиването на ръцете като ритуално признание за невинност се говори и във Ветхия Завет (Втор. 21: 6 – 7; Пс. 25: 6).
(Следва)

Иво БРАТАНОВ