Днес се навършва година, откакто именитата русенска хореографка Милка Железарова, сърце и душа на детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Зорница“, се пресели в по-добрия от световете. Десетки нейни възпитаници и приятели миналия април бяха покрусени от новината за нейната кончина. Тя не доживя за малко юбилейния концерт на ансамбъла, на който беше дългогодишен ръководител и вдъхновител. Но тогава нейните приемници - хореографите Милена Михова и Добрин Райчев и ръководителката на народния хор Светлана Недкова обявиха, че ще подготвят концерт в нейна памет. 
Много обещания често си остават при добрите замисли - затрупани от нови задачи, от финансови и организационни проблеми или просто от неумолимите пластове на времето, което безмълвно, но с неотстъпчива упоритост заличава спонтанните и искрени намерения. В „Зорница“ обаче удържаха на обещанието си. След седмица, на 13 април, от 18 часа в Голямата зала на Доходното здание ще се състои концертът в памет на Милка Железарова. И в него публиката ще види нейни емблематични танци, които са родени от професионализма и вдъхновението на Желязната Милка.  
Танците, които ще покажем, са изцяло свързани с нея, казват хореографите Милена Михова и Добрин Райчев.
Всичко, което зрителите ще видят, е нейна хореография
обясняват те. Сред заглавията са закачливите „Клюкарки“, който самата Железарова е танцувала с огромно удоволствие. Случвало се е дори да падне на сцената, а публиката е била убедена, че това е част от хореографския замисъл. Възстановихме друго легендарно заглавие - „Празник в Мизия“, който ние самите сме играли като „Северняшка сюита“, разказват Михова и Райчев. Всъщност Железарова е направила „Празника“, като към „Северняшка сюита“, изпълнявана от формация „Приста“, добавя част от „Гергьовден“, за да се получи вихреното настроение на мизийското веселие. Още пет танца в железаровска хореография ще бъдат показани на сцената. А на финала ще бъде изпълнен най-любимият танц на Милка - „Добруджанска сюита“. Буйството на ритми и цветове ще бъдат възпроизведени както от сегашните танцьори от различните възрастови формации на детско-юношеския фолклорен ансамбъл, така и от известните като „ветерани“ бивши игрохорци. Пъстрият празник ще бъдат допълнен от мултимедиа с много снимки от фестивали, градски събития, турнета, репетиции и творчески лагери, която ще припомни едни от най-важните дати и събития в живота на ансамбъла под ръководството на Милка Железарова.
Милка Железарова е родена на 15 февруари 1947 година.  
Започва работа като хореограф веднага след дипломирането си
Когато през 1969 година създаденият няколко години преди това детско-юношески танцов ансамбъл „Зорница“ преживява трудни моменти, тогава в Русе се завръща току-що дипломиралата се в първия випуск по специалността „Българска хореография“ в София Милка Железарова. Тя става помощник-ръководител и дясна ръка на ръководителя Димитър Гайдаров. Сърцата и енергична, Милка Железарова неуморно обхожда русенските училища, за да събере деца за танцовата трупа, за народния хор и за оркестъра. Самата тя разказваше за това така:                                                „Започнахме да събираме деца - и за танцовата трупа, и за народния хор, и за оркестъра. Тогава имахме само едно момче, което свиреше на гъдулка. Тръгнах по училищата и обиколих всички деца от първи до четвърти клас, за да събера група. Репетирахме в училище „Иван Вазов“, затова и доста от децата в състава бяха именно оттам“. 
По това време в „Зорница“ попада и Добрин Райчев, сегашният хореограф на ансамбъла. Тогава е един от първите танцьори, а Железарова много се гордееше с него. И съвсем обяснимо беше нейното удовлетворение, че след нейното оттегляне състава поемат хора като Добрин и Светлана Недкова.
Светлана си припомня своите първи стъпки в „Зорница“, където била заведена от дядо си, за да танцува: „Дядо много обичаше фолклора и затова искаше да ме запише в танцовия състав. Обаче тогава Милка ме огледа и веднага отряза: 
„Отивай в хора! Той е в съседната стая!“
Честно казано, стана ми криво - та аз бях дошла на танцувам... Но ето че се оказа, че Милка е видяла това, което аз тогава още дори не можех да подозирам - че пеенето е моята съдба, че това е „моето“. И понякога си мисля какво ли щеше да стане, ако тя тогава не ме беше упътила в „правилната стая“. 
Постепенно се събират талантливи момичета и момчета и не след дълго ансамбълът наброява вече 250 танцьори, хористи и оркестранти, като често се налага много желаещи да са част от ансамбъла да останат разочаровани, тъй като няма свободни места. А пламенното фолклорно изкуство, което радва публиката в Русе, но и в много други български градове и фестивали, става запазена марка с името „Зорница“. 
Милка Железарова става главен художествен ръководител на ансамбъла през 1974 година. А първият златен медал за ансамбъла идва на Петия фестивал на художествената самодейност през 1969 година. Следват медали, отличия, грамоти, представителни звания, възхитени овации на десетки български и международни сцени. От 1 октомври 1995 година „Зорница“ е част от пъстрата и неимоверно богата палитра на дарования към Центъра за работа с деца, днес Общински център за култура и изкуство. А 
Милка Железарова е едно от най-вдъхновените сърца 
в артистичния екип на центъра. Пословични са нейната взискателност, безкомпромисно следване на правилата и в професионален, и в чисто човешки план, неподражаемото чувство за хумор, посветеността на това, което бе приела като своя мисия - да запали у децата любовта към удивителното българско фолклорно богатство. Всички тези нейни качества звучат и в танците, на които тя е автор и до които се докосват зрителите днес. 
С огромно трудно скрито вълнение си спомня за Милка Железарова директорът на Общинския детски център за култура и изкуство Юлия Енчева: „Милка беше еталон, изключителен професионалист, влюбен във фолклора. Тя е единственият човек, когото познавам, който само с едно поглеждане към даден костюм, моментално можеше безпогрешно да определи от коя географска област е носията. И заедно с това, с тази неистова и безпределна обич и посветеност на фолклора, тя беше невероятен човек. Колкото строга и принципна беше в работата си, толкова 
всеотдайна и обичлива беше към децата
Учеше ги не само на фолклор, на стъпки, ритъм и движения. Тя ги учеше на живота. С огромна грижа се отнасяше към всяко едно дете, възпитаваше ги, показваше им как да се държат в различни ситуации. А когато отиваха на турнета или на лагер, тогава обмисляше и оглеждаше абсолютно всичко до последния детайл: в пътуването, в придвижването до определените места или зали, в оглеждането на дрехите - и носиите, и личните дрехи на децата, храната, свободното време... Случвало се е дете да се разболее - тогава сякаш самата Милка се поболяваше. А чувството й за хумор беше невероятно. Впрочем без преувеличение мога да кажа, че за нея „Зорница“ наистина беше нейното семейство. Беше удивителен човек - за нас в Детския център тя беше не просто колежка, а истински приятел, на когото стопроцентово можеш да разчиташ винаги, във всяка ситуация. Казват, че няма незаменими хора. Е, Милка Железарова е един такъв човек. Много ни липсва!“.  
За хореографа с голямо сърце Милка Железарова нейни възпитаници казват: „Невероятен човек, педагог, възпитател, а за голяма част от нас и родител! Светъл да е пътят на душата ви, г-жо Железарова. Оставихте много след себе си, запалихте много любов, не само към фолклора! Научихте много деца на отдаденост, дисциплина и упоритост! Всички ще ви помним!“. 
А ето какво добавят днес хореографите Милена Михова и Добрин Райчев и ръководителката на народния хор Светлана Недкова.              
Светлана Недкова: „Име - легенда! Беше винаги справедлива, независимо какво й струваше това! Нейното семейство беше ансамбъл „Зорница“!
Милена Михова: „Името на Милка Железарова описваше точно характера й. Тя бе толкова мила, добра, истинска и всеотдайна и в същото време желязна... Желязна в действията, в житейските си принципи и по отношение на дисциплината на децата, но желязна и в чувството си за хумор. С тези свои качества Желязната Железарова изгради поколения Човеци!“.  
Добрин Райчев: „Помним милата усмивка, ръката, която напътстваше, оня пламък на сърцето и душата, запалили в стотиците русенски деца искрата на любовта към фолклорното изкуство. Един живот отдаде на децата на Русе! За човека, оставил диря след себе си, забрава няма. Аплодисменти и поклон!“.