Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. След като работи със социално слаби деца като учител и образователен психолог и като директор на държавен проект за деца със затруднения в обучението, става Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

Миналия януари вестник „Утро“ публикува доклад за проект, който бяхме реализирали през ноември 2023 г. с ученици от 11 клас в МГ „Баба Тонка“.*
През ноември 2024 г., с повече опит в работата с учениците, отново стартирахме проекта. Този път те отведоха проекта един етап по-далеч, отколкото очаквахме. Следователно, с дължимото уважение към работата на учениците, аз не само ще напиша актуализирана версия на доклада, публикуван миналия януари, но и ще стигна един етап по-далеч.
Въпреки че докладите, публикувани в „Утро“ през последните две години, тематично са поставени на редица теоретични нива, например:
Държавата срещу гражданина, с Митко Кунчев;
Финансово управление на общината;
Обща теория на образованието, с Митко Кунчев;
Алтернативни подходи в преподаването и ученето, със старши преподаватели по английски език**; 
Отделни учебни модули, с отделни учители;
всички те се основават на един и същ подразбиращ се модел на управление на проекти***. Модел, който също е в основата на този доклад и към който ще се върна по-късно (фигура 1).
И така, да се върнем към тазгодишната озадачена група ученици:
- имаше един странен човек, когото никога преди не бяха виждали - освен може би в коридора, който се смееше и се шегуваше с учителя им;
- те трябваше да работят в пет групи - нещо, което обикновено не правят;
- след кратко въведение им беше дадена напълно отворена задача - без напътствия, без да им бъде поднесено всичко наготово, без „отворете на страница 28 и направете упражнението на страница 29“;
- беше им казано, че няма „правилен отговор“, не се налагаше да гадаят какво имаше предвид Фил; техните идеи бяха важни;
- непознатият Фил присъстваше там само за да помогне в процеса, а не да определи резултата; 
- всеки въпрос от вида „Можем ли...“ беше посрещнат с отговор като „Разбира се, че можете, това е ваш избор“.
Проектът беше същият като миналата година:
първата задача на учениците беше да запишат на лепящи се листчета всичко, което им хрумне, когато си помислят за „МГ „Баба Тонка“ -2030 г.“;
всичко: добри неща, пречки, пътища напред, слабости, силни страни, възможности, заплахи; къде е училището сега, къде искат да бъдат те, как могат да стигнат дотам;
те можеха да работят в рамките на петте си групи, но също така и да работят в сътрудничество, самостоятелно, по какъвто начин желаеха;
непосредствената им задача беше да попълнят голям брой бележки с възможно най-широк спектър от твърдения, въпроси, възклицания и да ги залепят на случаен принцип върху лист хартия от флипчарт и да закрепят/залепят листа на стената.
Втората им задача беше:
да подредят бележките си в групи със сходни идеи и да дадат на всяка група съкратено удобно име на категория; например „Здраве и безопасност“, „Благосъстояние на учениците“ или „Учебна програма“ (фигури 2 и 3).
Важно е да се подчертае отново, че решението както за броя, така и за имената на групите беше тяхно
нямаше предварително определен или правилен отговор. Също така беше важно учениците да разберат, че процесът на формиране на групите щеше почти сигурно да бъде итеративен, т.е. нямаше проблем да спират и да започват отново - няколко пъти.
До края на тази сесия обаче бележките трябваше да бъдат организирани в няколко групи със сходни идеи.
При последната задача в тази сесия те трябваше да подредят бележките в рамките на всяка група степенувани по важност, за да образуват йерархични низове.
След това, в края на тази сесия, трябваше да има пет отделни флипчарта на стената с няколко заглавия на групи от идеи и техните бележки, подредени под всяко заглавие.
Тук дойде разликата - учениците стигнаха още по-далеч
През ноември 2023 г. работихме с два класа и те съставиха 11 флипчарта. Тогава аз взех всички флипчартове и за период от два дни работих по тях във вече несъществуващото заведение „Хабитати“, където там имаше много голяма маса и ги обобщих в една цяла група предложения. До този етап през ноември 2024 г. обаче учениците бяха изпълнили поставената задача, но ние все още имахме още една останала двойка часове. Следователно, трябваше бързо да предложим допълнителни упражнения.
А. Вместо да взема работите им, учениците, като клас, трябваше да подредят предложенията си в една обща група.
Б. Работейки в своите екипи, учениците получиха условен бюджет от 65 000 лева и трябваше да степенуват разходите си по важност.
В. Работейки в своите екипи, учениците трябваше да напишат оценка на проекта.
Общ набор от проблеми
Учениците трябваше да работят в реално време на бялата дъска пред класа. Първата група „доброволци“ залепи подредените си предложения на бялата дъска и седна. След това втората група се приближи до бялата дъска и обедини групата си предложения с тези на първата група. Този процес се повтаряше докато всички предложения на групите не бяха обединени на бялата дъска. След това всяка група излъчи свой водач, а петимата водачи на групи си сътрудничеха в изготвянето на окончателната версия. Диаграмата на Вен (фигура 4) показва ясно общия набор идеи, предложени от учениците, които попаднаха в три групи.
А. Такива, каквито с Митко Кунчев също бяхме предложили: „Училищна организация и среда“, „Учебна програма“ и „Преподаване и учители“.****
Б. Такива, каквито с Митко Кунчев никога не сме споменавали: „Извънкласни дейности“, „Здраве и безопасност“, „Учене“, „Оборудване“, „Благосъстояние на учениците“ и „Материална база“.
Имаше и група въпроси, които с Митко Кунчев бяхме повдигнали, но учениците не засегнаха.
В. „Държава“, „Ученици“, „Образование“, „Субсидиарност“, „Ръководство и управление“, „Оценяване и акредитация“ и „Контрол и оценка“.
Разпределяне на бюджета
Предоставянето на учениците на бюджет, който е значителен, но недостатъчен за финансиране на всички неща, които искаха да направят, ги принуди да ги степенуват по важност. За целта те приеха редица критерии:
непосредствени цели (дългосрочно въздействие);
крайно необходими (препоръчителни);
незабавно изпълнение (от директора на училището, от министъра на образованието);
краткосрочни (дългосрочни);
незабавни действия (необходими са допълнителни ресурси, изисква се одобрение). 
Оценката на учениците
А. Всички ученици изразиха първоначално притеснение относно работата, дори нежелание да работят, в групи.
„Първоначално, когато ни беше дадена задачата и бяхме разделени на екипи, бяхме объркани и притеснени дали можем да работим добре заедно. Това е така, защото не сме много близки един с друг и затова не можем да знаем какви добри качества притежава всеки от нас, за да допринесе по най-добрия възможен начин за проекта.“
„Никога не ни е даван такъв проект, така че в началото бяхме малко притеснени как ще протече. Бяхме притеснени и за подбора на екипите, защото това беше първият път, когато шестимата работехме заедно. Чудехме се дали ще си сътрудничим успешно помежду си, или ще бъдем твърде различни и идеите ни няма да се съгласуват.“
„Целият процес беше малко странен за мен, защото всъщност не съм най-големият почитател на груповите проекти. През половината време дори не знаех къде се намирам, наистина. Когато групите бяха обявени, бях притеснен, защото не познавах никого, така че бях малко тих в началото.“
Б. Учениците разбраха, че няма проблем процесът да бъде итеративен.
„Бяхме изразили много от нашите идеи и мнения върху цветните лепящи се бележки, които сложихме на големия лист. Започнахме да пренареждаме бележките и се опитахме да ги разделим на по-малки групи. Въпреки това стигнахме до заключението, че би било по-добре да ги преместим в по-големи категории и да добавим подкатегории, където е необходимо.“
„Тази добре организирана структура прави предложенията по-ясни и показва как всяка област се свързва с училищния живот и благополучието на учениците. Твърдо вярваме, че тази организация на нашите идеи е по-ефективна от предишната, защото групира свързаните предложения по по-ясен и логичен начин. Чрез създаване на по-съсредоточени категории и степенуване по важност на ключови въпроси, можем да гарантираме, че всяка област получава вниманието, което заслужава.“
В. Въпреки първоначалните си притеснения, учениците намират преживяването за ценно.
„Процесът беше наистина приятен и удовлетворяващ. Работихме заедно, обменяхме идеи и надграждахме мислите на другия.“
„Към края на този проект изпитахме дълбоко чувство за постижение. Бяхме преодолели препятствията, сплотихме се като екип и придобихме увереност в способностите си. Това преживяване не само укрепи връзката ни, но и ни научи на ценни уроци, като решаване на проблеми и управление на времето.“
„Успяхме да си сътрудничим и да намерим решения на някои от най-големите проблеми в нашето училище. Създавахме идеи в различни области като хигиена, учебна програма, оборудване и благополучие на учениците. Проектът ни помогна да развием уменията си за решаване на проблеми и сътрудничество.“
„Хареса ни да работим заедно. Всички приеха сериозно задачата, но атмосферата остана отпусната и забавна. В крайна сметка останахме много доволни от работата си и се гордеем с това, което постигнахме. Като цяло беше приятно и удовлетворяващо преживяване.“
Не обръщайте на страница 28 и не правете упражнението на страница 29 - алтернативен подход към преподаването и ученето
По-усилената работа с учениците доведе до фундаментални сесии за въпроси и отговори със старшите преподаватели по английски език. „Вместо просто да задава трудни въпроси, как може МГ „Баба Тонка“ да използва по-ефективно Фил Бъджел като учител?“ Отговорът на този въпрос на две нива е обобщен във (фигура 5) - да планирам посещенията си така, че да са обвързани с конкретни теми, области или модули в учебната програма; да се планират модулите по начин, по който те да са обвързани с графиците за оценяване.
Изведнъж за мен, учениците и техния учител нещата станаха сериозни. Вече не ми е достатъчно да забавлявам учениците, докато учителят им ходи на фризьор!
Разбира се, старшите учители по математика или природни науки могат с основание да кажат, че ми е твърде лесно в часовете по английски език. На определено ниво учебният материал е без значение. Важен е фактът, че английският език е средата - средството за комуникация. Предизвикателството за мен е да избера предмет (да речем математика), област от учебния материал (да речем теория на статистиката на високо ниво) и да го преподам по същата методология! Но от друга страна, аз не съм квалифициран учител по английски език, аз съм просто носител на езика. Ако не друго, аз съм статистик - обработвам числа - така че няма проблем! Ще видим!
* Визия „МГ „Баба Тонка“ 2030“ - какво мислят учениците. „Утро“, брой 9834 от 10 януари 2024 г.
** Старши преподаватели по английски език в „МГ „Баба Тонка“.
*** Държавата срещу гражданите II. „Утро“, брой 9903 от 18 април 2024 г.
**** Обща теория на образованието. „Утро“, брой 9745 от 29 август 2023 г.

Д-р Фил БЪДЖЕЛ