Стегнати малчугани в червени екипи влизат един по един през портала на комплекс "Аристон", подават десница и започват: "Здравейте, г-н Тодоров... Извинявайте, че закъснях! Може ли да се присъединя към групата?"
Г-н Тодоров казва кратко "Да" и ясно след видимо задължителния ритуал с ръкостискането, след което тръгва към един от терените в комплекса. Тече поредният му треньорски ден.
Раменете му са съвсем леко поприведени, но върви леко и с изправена глава. А само преди броени дни навърши 70 години.
Трудно можеш да му ги дадеш. Като 20-годишен футболист поддържа състезателно тегло от 68-69 килограма, сега, половин век по-късно, кантарът показва абсолютно същите цифри. В тази отлична форма и непресъхващото желание за работа той е
своеобразното русенско издание на Алекс Фергюсън
Само че шотландецът вече избра ложата, а Тодор Тодоров посреща за тренировки всеки ден възпитаниците си във ФК "Аристон".
Тръпката по футбола идва от баща му, който е бил вратар на отбора в село Тръстеник. Семейството живее в селото до 1952 година, след което се мести в Русе. Ученикът Тодоров започва да тренира организирано през 1957 година, като негов първи треньор е Кирил Манев-Манеца. През 1959 година вече играе в заводския отбор на "Торпедо". В същото време учи във вечерен техникум и работи като шлосер матричар в завод "Георги Димитров". Първата му позиция в "Торпедо" при треньора Садък Алиев е на халф.
През пролетта на 1964 година преминава в "Дунав", където треньор пък е Енчо Калайджиев. Първо тренира с дублиращия отбор, но скоро го вземат при мъжете.
Дебютът му в "А" група е през 1965 година
когато "Дунав" гостува на "Марек" и завършва 1:1. Тодоров играе като стопер. После го връщат като ляв бек и така до края на кариерата си, през която записва 278 двубоя в елитния български футбол - абсолютен рекорд в историята на "Дунав"! А и както изглежда, това постижение няма да бъде подобрено през следващите 50 години!
За 14-15 сезона в голямата игра има възможност да брани левия дунавски фланг срещу едни от най-напористите и известни български крила - Иван Колев от ЦСКА, Георги Василев от "Локо" /Пд/, Георги Попов-Тумбито от "Ботев" /Пд/, Цветан Веселинов от "Левски", Цветан Атанасов от ЦСКА.
Казва, че няма да забрави един персонален сблъсък срещу Иван Колев, който е пратен в последните години от кариерата си на заточение в "Сливен". Двамата се срещат преди мача, а бате Ване му намигва:
Тоше, моля те, по-внимателно с мене!
Тумбито пък все няма ден срещу русенския защитник, въпреки че пловдивчанинът е едно свирепо и много бързо дясно крило. 
Спомените му за Гунди говорят за "един много коректен човек - и на терена, и извън него".
"Ритат го, а той стиска зъби и не отговаря. Изключителен джентълмен!", разказва Тодоров за легендарния Георги Аспарухов.
Впечатленията му от преките дуели с Димитър Якимов са ярки и до днес: "Великолепен техник! Играч със самочувствие!"
Говори с усмивка, когато си спомня за бомбардира на ЦСКА Петър Жеков.
"Не беше фин играч като възможности за финт и дрибъл, но биеше безпощадни наказателни удари. Ако му наредят стена, прехвърляше я с дяволска лекота и нямаше начин да не вкара гол. Веднъж обаче се изхитрихме - решихме да не подреждаме стена. Просто го оставихме да бие. Той се постъписа и не направи нищо", разказва Тошко Тодоров.
През есента на 1966 година футболистът на "Дунав"
получава покана от олимпийския отбор за квалификации в Англия
Треньор на тима е легендата д-р Стефан Божков, а съставът блести от звезди - Начко Михайлов, Сашо Костов, Христо Бонев.
Младокът от Пловдив е едва на 19 години, но въобще не му пука от по-опитните играчи и заявява на всеослушание: "Чуйте, да се разберем отсега - аз съм най-добрият!"
"Голямо самочувствие, но с покритие", признава Тодоров.
Малцина знаят, че големият в близкото минало футболист и треньор на ЦСКА Манол Манолов-Симулията има един сезон като наставник на "Дунав" веднага след като спира с футбола като играч.
"Беше много темпераментен човек с изключително силен характер. Пускаше се да играе наравно с нас", разказва дунавският железен защитник.
Хубави дума казва още за другите си треньори - Георги Борков, Здравко Душанов, Атанас Цанов, Любо Малинов. Все взема по нещичко от тях за бъдещата си треньорска работа. 
Големият връх в кариерата на Тодоров е в началото на 70-те години
когато "Дунав" финишира четвърти в първенството на страната и играе в турнира за купата на УЕФА. За онези мачове с "Рома" се изля река от мастило, но Тодоров продължава да ги преживява и днес.
"Бяхме малко уплашени на Олимпийския стадион в Рим. Иначе на реванша бяхме близо до отстраняване на италианците. Те имаха шанса, че зад гърба им застана един кипърски съдия", припомня Тодоров.
После въздъхва: "Ех, тогава нашият стадион преливаше от зрители. Така беше и на мачовете с отбори от "А" група". 
Как изглежда идеалната единайсеторка от футболисти, с които е играл заедно? Мисли. "Да не обидя някого", разсъждава тихо. Накрая решава да нареди тим с дубльори на някои постове. Топотборът на "Дунав" за Тошко Тодоров от онези времена е 1. Любен Марков 2. Благой Далев /Добри Добчев/ 3. Иван Въжаров 4. Тодор Тодоров 5. Слави Дамянов /Павел Малинов/ 6. Шамси Сюлейманов 7. Стоян Маринов 8. Сашо Манолов 9. Никола Йорданов /Никола Христов/ 10. Георги Ковачев 11. Васил Разсолков /Стоян Илиев/.
Оживява се, като се отвори дума за Никола Йорданов: "Кольо беше като Петър Жеков - играч със забележителен нюх към гола! Отделно беше много добър човек!"
След годините на футболист Тодоров се хваща за работа като треньор. Воденият от него през 80-те години "Локомотив" е един много симпатичен отбор. Тогава
събира обикновени и отхвърлени от други клубове момчета
Открива в училище и дава път на Сашо Тодоров и Пламен Петков, който достига до националните отбори. После рискува и включва в мъжкия тим едва 16-годишния си син Мариян, който става впоследствие 3 пъти шампион на България с екипа на "Литекс". А в онова "Локо" играят надъхани и борбени бойци като Илия Янков, Юлиян Минчев-Зоро, Станислав Пашев, Красимир Наков, Динко Господинов. Мачовете на този отбор тогава в "Б" група са празник за феновете на футбола покрай "английската" атмосфера на клубния стадион - източните трибунки са току до тъча и феновете са на дъх разстояние от играчите.
После треньорският му път продължава с работа за "Корабостроител", "Янтра" /Габрово/, "Дунав" и за "Раковски", с чийто тим влиза в "А" група след победен бараж с 3:2 срещу "Марица".
Тук е ред да го питаме как пък би наредил топотбор с играчи, на които е бил наставник. Пак мисли, но този път не се двоуми много: 1. Красимир Дончев 2. Сашо Тодоров 3. Драгомир Григоров 4. Младен Цонев 5. Георги Попиванов 6. Станислав Пашев 7. Борислав Стоянов 8. Пламен Петков 9. Евгени Игнатов 10. Мариян Тодоров 11. Румен Монев.
През последните години
сърцето му е отдадено на младите футболисти в школата на ФК "Аристон"
където среща пълна подкрепа от собственика на клуба Николай Синабов. В момента работи с деца, родени през 2003, 2004 и 2007 година. Намира, че много от тези деца са изключително талантливи. И сигурно е така, защото клубните формации могат да се похвалят вече с призови места от много сериозни международни турнири, където мерят сили със състави на европейски грандове.
"Сигурен съм, че един ден ще пишете само хубави неща за тези деца. Някои от тях ще играят в много големи отбори", убеден е Тодоров.
А защо българският футбол не върви както ни се иска?
"Защото сме нация от силни индивидуалисти. Ние нямаме усет за работа в колектив. Затова и не ни спори в отборните спортове", е анализът на Тодоров.
В този смисъл един от акцентите в работата му да е създаде сплотени отбори, в които децата да не са просто съотборници за час и половина, а верни и задружни приятели.
Ето че към него се приближава още едно момченце от школата. Подава ръка: "Добър ден, г-н Тодоров!" "Добър ден, ще тренираме на игрище номер 2".
После тръгва към въпросното игрище с изправена глава и бодра стъпка, където отново и отново продължава флирта с любовта на живота си - футболът. Обръща се и изпреварва въпроса с красноречиво разперени ръце: "Ще работя, докато се държа на краката си! Това е!"
Повече от Алекс Фергюсън?
Усмихва се и маха с ръка за довиждане.