Д-р Волен Славянов е завършил медицина във Варна през 1979 г, след което специализира „Ендокринология“ в Института по ендокринология „Проф. К.Пархон“ и Института по геронтология и гериатрия „Проф.Аслан“ в Букурещ. Член е на Европейската асоциация по диабет, на Румънското дружество по ендокринология и психоневроендокринология, както и на световната асоциация „Anti Aging Program“.

- Д-р Славянов, по данни на пациентски организации рязко се е повишил броят на хората, които страдат от диабет тип 2, а с това и късната им диагностика. Какво трябва да се направи, за да се открие навреме това заболяване?
- Единственото, което трябва да знаят хората, е да се отнасят сериозно към годишните си профилактични прегледи и наистина да си правят изследване за кръвна захар. Това е включено в пакета и се плаща от Здравната каса. Друг е въпросът защо се неглижират тези толкова важни профилактични прегледи. Имаше данни, че може би половината от здравноосигурените лица изобщо не ходят на такъв годишен преглед, а от друга страна, подлежат на санкции. Един няма глобен, затова и другите ги пропускат.
Диабетът има две тежки усложнения - диабетна ретинопатия /увреждане на най-фините нервни окончания на очния нерв/ и диабетната полиневропатия /засягат се нервните окончания на долните крайници, отговорни за усет/. Обикновено захарен диабет тип 2 протича безсимптомно и прогресира бавно. Това обяснява защо заболяването нерядко остава недиагностицирано до появата на неговите усложнения. Разбира се, че и то подсказва със симптоми за присъствието си, затова трябва да им се обръща внимание. Това са по-честа жажда, повишен апетит, често ходене по малка нужда, лесна уморяемост, отслабване на зрението, поява на мравучкане и тръпнене по крайниците, често се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване, болният изглежда неадекватен. Често хората с такива признаци обикновено търсят помощ от невролози, съдови хирурзи и други специалисти, а всъщност става дума за обикновен диабет. Усложненията на диабета се развиват в рамките на 3-5 години, без да знае пациентът, че има стойности около 8 кръвна захар.
- Каква е възрастовата група, която диабетът поразява?
- За съжаление, преди 15 години това си беше територия за хората над 50-годишна възраст. През последните години обаче спадна на 30 години.
- Имате ли обяснение?
- Естествено! Това е стресът. Механизмът е много прост. Кортизонът, стресовият хормон, е защитен за организма, но в по-голямо количество става токсичен. Той уврежда всички клетки, но най-вече поразява бетаклетката, която е отговорна за секретирането на хормона инсулин. Инсулинът трябва пък да се отделя от панкреаса, когато се приема определен вид храна - въглехидрати, белтъчини и други. В здравия организъм няма проблем и всичко това се случва безпроблемно.
- Кога организмът „прекалява“ с кортизона?
- Когато сме подложени на постоянен стрес - няма работа или има много работа, колегите те ядосват, началниците искат невъзможни неща, парите не достигат, децата имат проблеми и всевъзможни житейски ситуации. Ако това продължава със седмици, месеци и години, се стига до хроничен стрес и дълготрайно повишение на кортизона. Трябва да уточним, че това е основен фактор, но има и други като прекарана инфекция, тежък панкреатит, честа злоупотреба с алкохол и още много.
- При това положение лечим ли е диабетът от тип 2?
- Да, възвратим е, но ако се хване в ранна фаза. Нормално кръвната захар е в стойности 4.5-6. Над 6.5 човек вече трябва да си обърне внимание и да посети кабинета на ендокринолога. Започва се с лечение, първата стъпка от което е диетата. Лекарят определя как точно ще се лекува и какви допълнителни изследвания ще се правят. Когато диабетът е хванат в ранна фаза, може да се възстанови функцията на бетаклетката. Дават се много микроелементи, на първо място хром, и състоянието се стабилизира. Това е т.н. модерна антиоксидантна терапия.
- Какво ще кажете за режима: сутрин кафе, на обяд две вафли или пакет солети, вечер пълна маса?
- Повечето от нас точно така процедират и това е жестоко към организма. Вечер изяждаме света, а точно тогава храненето трябва да е най-леко. Лично аз препоръчвам умерено хранене 4-5 пъти на ден, но не си мислете, че имам време и аз да го правя. Даже и аз не съм пощаден от диабета и кръвната ми захар е около 9. Колкото и да я контролирам, стресът си оказва влияние. Изследвам се редовно, опитвам се да спазвам диета, почти гладувам, когато прескоча 10, затова и знам какво да съветвам пациентите.
- Какво трябва да е храненето ни според учебниците?
- Закуската да е с леко препечена филийка пълнозърнест хляб, малко сиренце, чаша мляко или чай. Към 10 ч може да се хапнат 1-2 моркова или плод. На обяд - супа и основно ястие, следобед пак плод или зеленчук, а за вечеря - таратор, салата, кашкавалче, нещо леко при всички положения. 
Когато започваме диета с пациентите, първо махаме от менюто хляба и тестените изделия, картофите, ориза. Газираните напитки също са много вредни и ги забраняваме, а да не говорим за соковете в кутии, които са пълни със захари и химия.