Прасенце-прасенце, ей сега ще видиш какво ще остане от твоята къщичка!, казва рошавият вълк, надува бузи и започва да духа сламената къщурка на едното от трите прасенца от приказката. Прасчо хуква да се спасява, а десетки деца с викове му помагат да избяга. И след края на спектакъла отказват да си тръгнат, защото искат „Още!“. 
Това е обичайната картина в салона на русенския куклен театър, когато там се показват спектаклите за деца - тези, които за първи път влизат в театрална зала, за първи път сядат на плюшено кресло и научават, че светлините угасват и това не е страшно, защото така започва пътуването в приказния свят. Така преди да се научат да четат и дори да говорят, научават що е то Негово величество Театърът. 
А публиката на русенските кукленици стремително увеличава възрастовите си граници - защото от доста време насам хората с вкус към изкуството на Мелпомена знаят, че домът на театралната магия е в малкия, но уютен салон на „Княжеска“. Там те могат да си задават вечните въпроси за смисъла на битието в „Чехов търси талант“, могат да си припомнят изпитанията на любовта с Орфей и Евридика, ще се изчервяват вътрешно, докато откриват колко са си близки с героите на Добри Войников... И ще изпитат истинската радост от съприкосновението с театъра, с неговите нови светове, с неговия вкус към експеримента, деликатната импровизация, шеметното прекрояване на граници и неистовото себераздаване на актьорите. Дали там някъде е отговорът на въпроса защо напоследък все повече ценители преглеждат афиша на „Княжеска“ и очакват среща с провокацията на съвременния театър, с докосването до истинското?
Когато стана известно, че театърът, създаден да отведе в залата най-младата публика, навършва една достолепна възраст - 70 години, това първо прозвуча леко странно. Но фактите са си факти. Русенската куклена трупа е създадена през 1955-а - тогава едни ентусиасти, водени от вдъхновения Никола Кръстев, решават да направят нещо неотменимо важно: да посеят семенцата на изкуството в сърчицата на най-малките. За да ги превърнат в театрални зрители, които като пораснат, ще търсят полумрака на сцената и през него своите истини. Дали тогава някой от самодейната трупа си е припомнял древната мъдрост: „Не се копае кладенец, когато ожаднееш“ - и Червената шапчица, Пепеляшка и Котарака в чизми са виждали бъдещата публика на „Опит за летене“, „Амадеус“, „Кошници“ и „Три сестри“ на Голямата сцена?
За това разговаряме с директора на Кукления театър Теменуга Хараланова в началото на годината, когато се отбелязват 70 години от първото представление на самодейния екип кукленици и 65 години от обявяването на театъра за държавна културна институция.

- Как се обръщате днес към онова вече далечно начало, госпожо Хараланова?
- Тази група ентусиасти под ръководството на Никола Кръстев, които през 1955 г. правят първите крачки на русенския куклен театър, е нещо наистина паметно и удивително. Те са били изключително упорити и всеотдайни, за да успеят в онова сложно и нееднозначно време, да преодолеят множество пречки и спънки и да проправят пътеката. Пет години самодеен куклен театър не са никак малко, особено тогава. Това са може би най-важните години за нашия театър, те предопределят по-нататъшната съдба. Но тези хора са устояли и са доказали, че има защо да го правят. За това, което днес без угризения на съвестта можем да наречем подвиг, днес можем да кажем: „Шапки долу!“. Защото именно благодарение на тях, на това, че са доказали смисъла и ценността на своята посветеност, пет години по-късно русенският Куклен театър започва своето официално съществуване. И благодарение на тях ние днес имаме възможност да творим на тази сцена - затова 
трябва да имаме памет за нещата преди нас, те са предпоставката и нас да ни има
- Какво да очакват зрителите в двойно юбилейната година?
- На 28 февруари предстои първата ни за тази година премиера. На сцената ще оживеят персонажите от една любима на поколения деца приказка - „Снежанка“. В момента усилено вървят репетициите. Постановката е на режисьорския тандем Мая и Митко Димитрови, в ролите влизат Радинела Тотева и Мартин Пашов. Спектакълът адресираме както към детската ни публика, така и към големите, които, вярвам, също ще намерят своите отправни точки за размисъл и удоволствие. 
- Успоредно с това живот имат и повечето от вашите спектакли, които зрителите продължават да гледат отново и отново. 
- Разбира се. Показваме и „Маша и мечокът“, и „Пинокио“, и „Чехов търси талант“, и „Приказка за Боби и шайка микроби“, и останалите представления от афиша, които са добре познати, но предизвикват интерес. Но имаме нови замисли и планирани партньорства до 2027 година. 
- За две години напред? 
- О, да! В края на май
колегите започват да работят по един много сериозен и амбициозен проект
Заглавието е „Аладин“, режисьорът е Тодор Вълов (който режисира и прославилия театъра спектакъл „Пинокио“, донесъл на русенските кукленици наградата „Икар“ - б.а.), а сценографията и куклите са на Диляна Асенова. Това ще бъде мюзикъл, семейно представление, а драматизацията е направена от актьора Димитър Пишев. Предвиждаме премиерата за средата на октомври. В плановете ни влизат партньорски проекти с Весела Кунчева, с младата режисьорка Ана-Валерия Густанян, тя ще прави „Малката русалка“ и „Ние, врабчетата“, предстои ни също „Рапунцел“. 
- Вероятно ще имате и участия във фестивали и театрални празници? 
- Надяваме се. Изпратили сме заявки и очакваме резултатите от селекциите за „Вълшебната завеса“ в Търговище, „Златният делфин“ във Варна, „Михаил Лакатник“ в Ямбол. Но преди това на 6 април ще отидем до Брюксел, оттам отново имаме покана от Българската културна асоциация, този път ще им покажем „Маша и мечокът“. 
- Споменахте, че драматизацията на „Аладин“ е направена от Димитър Пишев. Той е част от онези четирима току-що завършили Театралната академия актьори, които дойдоха заедно в Русе и за изненада на мнозина продължават да са част от Кукления театър. Какво задържа тези талантливи и креативни млади хора в Русе, в град, който немалко русчуклии със зле скрита тъга наричат „изчезващ град“? 
- На мен пък ми се струва, че точно такива факти - като 
пристигането и оставането в града на талантливи и определено перспективни актьори, оборва категорично горчивото мнение
за което говорите. Светлина Станчева, Ивета Маринова, Димитър Пишев и Мартин Пашов дойдоха преди шест години и вече са част от Русе, харесват града и очевидно се чувстват комфортно тук. След тях имаме още нови млади попълнения - Христина Стоянова, Радинела Тотева, Гергана Лилова (били са в един клас със Све Станчева и Митко Пишев), Васил Маринов, Серджо Авакян. Така прекрасният ни екип вече включва хора от различни краища на България - от София, Айтос, Търговище, Гоце Делчев... Всички те са влюбени в Русе, очаровани са от него и виждат много възможности да развият своя творчески потенциал. 
- Но явно и вие също давате щедро такива възможности. И не се отнасяте ревниво към проекти на актьорите, които те показват, да речем, в София, или в Русе стават част от спектакли и други събития в сферата на културата. 
- Разбира се, че не само не препятствам подобни изяви, но напротив, подкрепям и им се радвам с цялото си сърце. Процесите в културния афиш на Русе са много важни и е много радостно, когато в тях се вижда, че
талантливите хора намират своето място в различни по характер, жанр и стил продукти, това обогатява и публиката, и артистите
Видяхме Димитър Пишев на сцената на операта, при нас пък в „Пинокио“ влиза актьорът от драматичния театър Тодор Лазаров, а в „Криворазбраната цивилизация“ играе неговият колега Ивайло Спасимиров. Няма да ми омръзне да подчертавам, че в нашия театър вече има една общност, която е изключително талантлива, ентусиазирана, работохолична, пълна с идеи. 
- Това ли дава импулс за мащабни проекти, които не са свързани само и единствено със сценичната дейност?
- Всъщност всичко, което правим, по един или друг начин е свързано именно с това, което основно работим - театъра. 
- Имате ново начинание - да превърнете подземието на сградата в алтернативно пространство? Впрочем пространство за какво по-точно? 
- В тази сграда русенският Куклен театър е от 1 юни 1965 година. 
- А, ето още един „юбилей“ 
- И за това време някак на никого не му е оставало време да погледне към мазето на сградата. Пространствата там са, най-общо казано, разделени на своеобразни сепарета. Решихме да ги разчистим и да ги освежим,
идеята е там да подредим нашата богата колекция от кукли от спектакли през годините
Така нашите зрители и приятели ще могат да направят едно пътешествие в миналото и да разгледат някогашната Мери Попинс и други куклени превъплъщения. Искаме да запазим автентичността на помещенията, но да наситим тази автентичност със съвремие. Там можем да показваме интерактивни спектакли, да провеждаме камерни срещи, а сигурно и много други неща, които ще възникнат в процеса на работа. 
- На какъв етап е тази чудесна идея? 
- На нашия коледен базар събрахме над 2000 лева и в скоро време ще организираме почистването на помещенията. Благодарна съм на русенци за отзивчивостта и ще поканим доброволци да се присъединят към нас в разчистването и освежаването на пространствата. 
- А докъде стигнаха нещата с друг проект, който възникна по време на ковид-епидемията - за нова сцена на мястото на Исляххане?

- Проектът на арх.Венцислав Илиев е впечатляващ и тази сцена би могла не само да се превърне в привлекателно сценично пространство, особено през лятото. Но би била брошка на ревера на градска управа, която може единствена в страната да е построила нова сцена за изкуства, и то в днешното объркано и обърнато нагоре с краката време... 
Доколкото ми е известно, има шанс проектът да се задвижи, разбрах, че до края на март документацията трябва да бъде подготвена и предадена за последващи процедури. 
- В годината, в която всеки ваш спектакъл преминава под знака на юбилеите, за какво си мислите и как ви се иска да видите театъра след време? 
- Искам това да бъде един щастлив театър, пълен с млади хора, с много осъществени идеи, с пъстър репертоар, с много почитатели, с въодушевени зрители. 
- А вие самата като актриса имате ли си роля, за която все пак да мечтаете?
- О, аз играя в някои от спектаклите - в „Пепеляшка“, в „Мравчо и голямото море“, Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“. Но все пак мисля, че от позицията на директор би било, как да кажа, малко нахално да мечтая за роли. Преди време исках да изиграя Мери Попинс - и я изиграх. Сега мисля повече за други неща. И се радвам, когато виждам колегите да влизат в роли - и да го правят великолепно и с душа. Гледам ги - и все едно, че аз съм на сцената. Виждам в себе си в тях. И ми се иска заедно да правим тази сцена все по-вълшебна.