Ковачът на бъдещето
Джон Диър е американски изобретател и предприемач. Той е автор на самопочистващия се стоманен плуг, коeто подобрява обработката на почвата.
Основател е на „Deere & Company“ - най-голямата компания за тежка механизация и селскостопанска техника.
Този ковач на бъдещето в отрасъла, изхранващ човечеството, е роден на днешния 7 февруари 1804 година.
Джон Диър идва на белия свят в град Рътланд, щата Вермонт, където преминава неговото детство и юношество. Завършва училище и преминава 4-годишен курс за ковачи.
Историята на Диър и едноименната компания започва през XIX век и е тясно преплетена с колонизацията на американския Среден Запад. Средният Запад бил голямо предизвикателство, давайки на новите заселници големи възможности и откривайки им перспективи за нормален живот.
През 1825 година започва работа като помощник-майстор в ковачница и скоро след това печели уважение благодарение на изкусната си работа и старание. По това време най-често в ковачниците се изработвали вили и лопати.
Икономическата криза силно повлиява на условията за бизнес във Вермонт.
За младия и амбициозен младеж картината е изрисувана с мрачни краски
Много от хората, които обработват селскостопански земи във Вермонт, емигрират към западните щати.
Историите за необятните възможности в другите щати обземат и Джон. Той взима решение да се пресели на запад, оставяйки собствения си бизнес, взимайки със себе си инструментите и малкото пари в наличност, които притежавал. След няколкоседмично пътуване достига до малък град в щата Илинойс, основан от преселници от Вермонт. За негов късмет в града има спешна нужда от ковач и той отваря нова ковачница само 2 дни след пристигането си.
Предстояла му много и тежка работа - изработка на подкови за конете и едрия рогат добитък, ремонт на плугове и друг селскостопански инвентар на местните фермери. Именно от фермерите Джон разбира за
трудностите, които изпитвали при обработката на меката почва на прерията
и как тя налепва по плуговете, които използвали, и как трябвало да спират на няколко метра, за да ги почистват.
Плуговете, които заселниците донесли със себе си от източните щати, били предназначени за обработка на рохки и песъчливи почви. Обработката на почвата ставала бавно и трудоемко, уморявайки хора и животни, което започнало да кара хората да се замислят за ново преселение в други щати.
Джон Диър започва щателно да изучава проблема и достига до извода, че правилната форма на металната част на плуга, наречена лемеж, трябва да е извита, така че обръщаната от плуга почва да почиства полепналата пръст. Въз основа на тези му заключения през 1837 г. Диър създава така наречения „стоманен самопочистващ се плуг“ с уникална конструкция, който преминава полеви изпитания.
Този плуг става и
първата селскостопанска техника, изработена по поръчка на клиентите
След като предава бизнеса със селскостопанска техника на своя син, Диър започва да се занимава с политическа и обществена дейност. Няколко години е президент на „Националната банка на Моулийн“, директор е на обществената библиотека в града и член на църковното настоятелство на „Първата независима църква“ в Моулийн. Също така е избран за кмет на града (въпреки лицензните такси, които въвежда върху производството на ликьор в продължение на 2 години) и прави много положителни неща за инфраструктурата на града и благоденствието на жителите му. При неговото управление за първи път светва улично осветление, прокарана е водопроводна мрежа (вкл. противопожарни кранове), канализация, възстановяват се тротоарите. Диър купува терен от 83 акра земя (срещу 15 000 долара) за създаването на градски парк. Не се кандидатира за втори мандат поради влошено здравословно състояние (гръдни болки и дизентерия).
Умира на 17 май 1886 г., но основаната от него компания продължава да съществува, управлявана чудесно от неговите внуци и превръщайки се след години в най-големия производител на селскостопанска и друга механизация в света.
По материали от интернет
„Никога не поставям името си на продукт,
който не е най-доброто, което мога да дам“
За около 10 години от създаването на легендарния плуг до 1848 година Джон Диър произвел за нуждите на фермерите повече от 1000 броя на година. Принципът, от който той се водел при управлението на бизнеса и който остава непроменен и до днес, бил: „Никога не поставям името си на продукт, който не е най-доброто, което мога да дам“. По-късно партньор на Диър изразява недоволство от непрекъснатите модификации на плуговете от страна на Джон, съмнявайки се, че фермерите ще пожелаят да ги сменят толкова често. Отговорът на Диър бил: „Фермерите не са длъжни да купуват плуговете, които правим. Но ако ги произведе някой друг преди нас, то ние ще загубим бизнеса“.
През 1868 година Джон Диър регистрира предприятието си като корпорация. През 1869 година назначава своя син Чарлз Диър за вицепрезидент, а малко по-късно - за президент на компанията.
Чарлз Диър бил добър бизнесмен, основава филиали на компанията и сключва договори с независими дилъри за продажба на селскостопанска техника. Към 1907 година корпорацията вече произвежда няколко модела плугове, редосеялки, култиватори и друга техника. По време на третия президент на „Deere&Company“ компанията придобива 6 независими производители на селскостопанска техника, правейки възможно производството на почти цялата гама селскостопанска механизация, произвеждана в тези години.
През 1918 година компанията закупува завод за производство на трактори в град Ватерло, щата Айова.
В началото на 1928 година управлението на компанията поема внукът на Джон - Чарлз Диър Вайман. Във времена, в които селското стопанство в САЩ се развива с бурни темпове, решението на новия управляващ компанията за достигане на инженерно и технологично съвършенство на произвежданата продукция води до голям успех, развитие и разширяване на Deere & Company. Въпреки Голямата депресия в САЩ през 1930-те години компанията достига оборот от 100 млн. долара за първи път през 1937 година.
По време на Втората световна война компанията продължава да подобрява своята продукция, което им дава добри позиции на следвоенния пазар. Скоро след смъртта на Чарлз Диър Вайман компанията влиза в списъка на 100-те най-големи компании в САЩ.
През 1955 година управляващ директор на компанията става Уилям Хюит, който я ръководи почти 30 години до 1982 година. Неговото управление се характеризира с невероятния възход на компанията, производствените и маркетингови операции се развиват не само в САЩ, но и на глобалния пазар. „Deere&Company“ става лидер на пазара за селскостопанско оборудване, измежду най-големите производители на строителна и лесообработваща техника.
След Уилям Хюит начело на „Deere&Company“ застава Робърт Хенсън, който работи в период на сложна икономическа ситуация и остра конкурентна борба. Под негово ръководство компанията достига рекордни продажби.
През 1990 година Ханс Бечерер става председател на Съвета на директорите. Той продължава да развива международните операции на компанията. Под неговото ръководство компанията 6 пъти достига рекордни показатели. През август 2000 година се пенсионира.
За председател на Съвета на директорите е избран неговият наследник - Робърт В. Лайн, човек с огромен опит в компанията, включващ ръководството на най-голямото й подразделение - за селскостопанска механизация, а по-късно и нейната кредитна организация.