Атлазени туники, бляскави брокати, тесни святкащи лентички, прихванати в полички, плюшове, шифони, кадифета, конопени корсети, ленени плетеници. Маска - лъвска глава, корона, обсипана с „елмази“, друга корона - украсена с няколко етажа керемиденочервени пера. Приказното място е... шивалнята на Операта, където от десетина дни се работи почти денонощно. В момента там се шият костюмите за премиерата на „Аида“.
Ето, това е короната на Амнерис, показва дизайнерката Меглена Илиева, която асистира на италианския костюмограф Салваторе Русо, поканен специално да изработи одеждите на героите на Верди. Самата Меглена е пристигнала неотдавна от Пловдив, като е донесла със себе си голяма част от платовете за пищната продукция на Русенската опера. Салваторе е невероятно талантлив, огромно удоволствие е да се работи с него, казва Илиева. Той сам изработва голяма част от аксесоарите, обяснява тя и леко обръща „диамантената“ корона на Амнерис, която
италианецът е направил от... тръстиково панерче за хляб!
Майсторките и в шивашкото ателие, и в сценографското са много добри, работят отлично, справят се прекрасно - също като в Римската опера, прави искрен комплимент Салваторе Русо. И обяснява: „Разликата е единствено в това, че в Римската опера в шивалнята работят 15 шивачки, а тук са само пет, а в сценографската работилница има 30 работници, а в Русе са едва четирима. Виждам, че жените се уморяват безкрайно, още повече, че ателието за костюмите е на петия етаж в сградата, жегата е страхотна, но те са истински професионалисти и аз ги поздравявам за това“.
Италианският майстор на костюми е роден в Палермо, Сицилия, а в творческата си биография е записал десетки постановки в тандем със звездни режисьори, солисти и диригенти. Сред тези имена е достатъчно да споменем Франко Дзефирели, Лукино Висконти, Виторио де Сика, а неговите сценографски и костюмографски решения са пленявали публиката по сцените на най-именитите европейски и задокеански оперни театри. В Русе той работи за първи път. Затова пък в София е добре познат. Преди години негова приятелка го представя на Пламен Карталов, който има нужда от италиански сценограф за постановка в Софийската опера. Така Салваторе Русо пристъпва към първата си „българска“ работа - постановката на операта „Фоска“ на бразилския композитор Карлос Гомес. А след нея следват „Мария Тюдор“, „Джоконда“, „Тоска“, „Трубадур“, „Макбет“, „Андре Шение“, „Отело“ - все на софийска сцена, където Русо е работил както с Карталов, така и със следващия директор Христина Ангелакова.
По това време се ражда и
творческият тандем Салваторе Русо-Огнян Драганов
Драганов е режисьорът, който е бил асистент на Пламен Карталов и основно се е занимавал с постановките на „Фоска“, „Мария Тюдор“ и „Джоконда“, а днес, като назначен официално в Русенската опера, е автор на режисьорските решения в предстоящата „Аида“.
Двамата се познаваме от 1996 година - бяхме още деца! И се разбираме прекрасно! - засмива се Салваторе.
Запознатите с творческите почерци на двамата артисти знаят, че италианецът е известен с привързаността си към традицията и обикновено следва пристрастно оригинала - епохата в оперната постановка, нейните цветове, дипли, нюанси. Името на Огнян Драганов пък се свързва с трайната нагласа към експеримента, често пъти откровено изненадващ и дори шокиращ. Във „Фалстаф“ тази година на „Мартенски музикални дни“ той също направи няколко директни препратки към съвременни времеви пластове и внушения, сред които и мим с чарличаплиновска походка.
Как експериментаторът Драганов и традиционалистът Русо създават заедно „Аида“
на русенска сцена?
Това, което ще видят русенци в събота /тази вечер - б.р./, е авторски спектакъл, обяснява Драганов. В него присъства и експериментът, и класиката в автентичния й вид, казва той. За режисьора това е четвърта постановка на „Аида“. Дебютът му е бил с представление в... Средна кула - постановката е показана там като част от подготовката за задгранично турне. След това е режисирал Вердиевата опера в Тимишоара и Белград. Спектакълът сега всъщност се прави, за да участва в летните музикални дни в Правец. За Драганов в русенската постановка най-същественото са т.нар. масови сцени. Те са изключително трудни вокално и вероятно поради това често пъти са статични, в тази постановка се опитвам да раздвижа нещата, така че хорът да бъде не просто застинала фреска от Египет, а да оживее и да се впише логично в драматургичното развитие на сюжетните линии, казва режисьорът. В ролята на обикновената жрица пък той разчита три различни пласта. Различните й „появявания“ ще я представят като ангел на победата, ангел на сбъднатите мечти и ангел на смъртта в последната сцена, като при това тези състояния-видения ще бъдат подсилвани от зелена, огнена и бяла светлина.
Няма да мине и без ефектни зрелищни решения. Както вече „Утро“ писа, един от персонажите ще бъде
камилата Степа от трупата на цирк „Арена“
Евтино ни я дадоха, отбелязва Драганов и пояснява, че идеята му да следва оригинала на либретото и да „яви“ на сцената слонове и коне от армията на Радамес се свила до двугърбото 850-килограмово животно. В сценичното действие ще се впише русенецът Мартин Маринов, който ще се превърне в живо огнено кълбо.  
На фона на това не по-малко впечатляващи са и костюмографските решения на Салваторе Русо. Когато Русо и Драганов поели ангажимента за постановката на „Аида“ в Правец и избрали Русенската опера, огледали с какво разполагат гардеробът и сценографското ателие. И костюмите, и декорът бяха в окаяно състояние, затова решихме да променим декора и да изработим напълно нови костюми, още повече, че не искахме да допускаме натоварване с негативната енергия на преправяне, съшиване, натъкмяване, обяснява режисьорът. И така - Салваторе се заел със скиците за костюмите на етиопската принцеса Аида, на нейната египетска съперница Амнерис, на техния любим Радамес, на етиопския владетел Амонасро, на фараона...
За цялата „Аида“ ще бъдат изработени около 200 костюма
с които постановката ще блесне край езерото в Правец. За русенската премиера ще са готови около 30 - на солистите и на балета, сред които 4 на Амнерис и 3 за Радамес, в ролята на когото ще влезе прочутият тенор Калуди Калудов. След това работата ще продължи, докато станат готови костюмите за войниците, хора и миманса.
Своето вдъхновение при работата върху костюмите за „Аида“ Салваторе Русо черпи от документи и историческите факти, а също и от първата продукция на Вердиевата опера, облеклата за която е нарисувал френският археолог Огюст Мариет. Това, което правя, е документалистика, коментирана чрез разбиранията на 18 век, обяснява италианецът. Когато парите са скромни, а времето - оскъдно, се налагат някои компромиси, но важното е, че хората, с които работя, са сърцати и работят всеотдайно и професионално, казва Русо. За него тези обстоятелства не са новина, тъй като не за първи път работи в България. Освен в София, той е творил във Варна /миналата година там направи „Севилският бръснар“/, в Пловдив са подготвяли заедно с Миглена Илиева „Кармен“, но спектакълът не излязъл на сцена поради ред обстоятелства. Имам много приятели българи - работил съм с Райна Кабаиванска, с Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Гена Димитрова, сега тук срещам много чудесни хора - така че в България винаги идвам с огромно удоволствие, тъй като имам приятели и в настоящето, и в бъдещето, надявам се, казва Салваторе.
В Русе той се чувства отлично.
Много красив град, хубав театър, само малко ми е горещо, но аз съм сицилианец
и се справям и с това, признава гостът. И казва, че се радва, че е последвал мечтата си да се занимава с опера. Баща ми много обичаше опера и от малък постоянно ме водеше на спектакли, никога няма да забравя първото представление, на което ме заведе - беше „Любовен еликсир“, разказва Салваторе Русо. Майка му била пианистка и певица, а баща му искал да стане диригент, но бил директор на банка. По негово настояване синът се дипломирал по икономика и търговия, след това все пак завършил Академията за изящни изкуства в Рим, а днес преподава сценография и костюмография в Академията за изящни изкуства във Витербо. Детската му любов към операта го води и до курс по оперно пеене, дори веднъж пял във фондация „Борис Христов“. Като видях пред себе си Гена Димитрова, Христина Ангелакова и Никола Гюзелев, понечих да се откажа, но те бяха тъй любезни и дори ми ръкопляскаха, разказва Салваторе. Преди дни той, вече преодолял подобни притеснения, изпълни на пресконференция две арии, с които предизвика овации.