Д-р Николай Мойнов е специалист неврохирург с над 41 години медицински опит в България, Гана и Палестина. Завършва Карловия университет в Прага през 1983 г., придобива специалност „Хирургия“, а след това и „Неврохирургия“ в Медицински университет - София. Професионалналните му интереси са в областта на гръбначната хирургия и травматологията на нервната система. Специализира в Испания, Франция и ОАЕ. Участва в редица престижни медицински форуми. 
Към момента е част от екипа на отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Медика Русе“ и преглежда всеки понеделник от 14:00 до 16:00 часа в ДКЦ-2. 

- Д-р Мойнов, преди малко излязохте от операционна зала. Какво оперирахте? 
- Оперирах киста в лявата орбита, притискаща очния булб /окото/. Пациентът е възрастен мъж. 
- Какъв е рискът, ако не се оперира такъв тип киста? 
- Пречи на зрението, особено ако продължи да нараства. Като притиска очния булб, се затруднява движението му и в един момент човекът ще започне да вижда двойно. Такъв вид кисти на очите имат и негативен естетически ефект. 
- Не мога да не попитам опитен хирург като вас, с дългогодишна работа в чужбина, какво ви привлече в УМБАЛ „Медика Русе“? 
- Материалната база на болницата е перфектна, лекарите са перфектни, оборудването в операционните също е на високо ниво. Гледаме в една посока с ръководството на лечебното заведение. 
Изброих ви няколко важни неща, за да може да се работи ефективно.
За мен е от значение възможността да съм в един екип с хора, които имат желание да се развиват
каквито са двамата ни нови млади колеги. Смятам, че имам какво да им предам. Голям плюс за нашето отделение е и д-р Есен Мустафа, която има сериозен опит зад гърба си в нашата специалност. 
- С разширяване на екипа на отделението по неврохирургия какви нови методи на диагностика и лечение са въведени към момента? 
- В самото начало предложихме на администрацията на болницата да закупи апарат за криоаблация и това се случи. Само за З месеца направихме 50 криоаблации и резултатът е отличен - при всички наши пациенти хроничната болка отшумя. 
- При какви заболявания е подходящ този метод?
- Криоаблацията може да се прилага в различни части на тялото при невралгии, тригеминална /на троичния нерв/ и интеркостална /междуребрена/; при болки в гърба, които най-често се дължат на спондилартроза /дегенеративно заболяване на междупрешленните стави/; при главоболие, което е резултат от възпаление или притискане на окципиталните нерви в горната част на врата; ахронични болки, които се появяват след операции, инсулт, инфаркт или травма. 
- Нека да обясним за читателите какво представлява криоаблацията?  
- Криоаблацията е минимално инвазивна процедура, която
използва ниски температури до минус 70 градуса, за да се прекъснат сигналите за болка
от увредени или свръхактивни нерви. Резултатът е ефективно облекчение на болката за период от 6 месеца до 2 години. След това време процедурата може да се повтори, защото нервът регенерира, а манипулацията е безобидна и усложнения няма. 
- До момента пациенти с какви заболявания са се възползвали от иновативния метод? 
- Пациенти с болки на ниво шия, гръден кош и лумбална област, разпространяващите се към единия или към двата крака. Но пак казвам, ефектът е невероятен. Настъпва веднага след интервенцията. Освен това пациентът нищо не доплаща. 
- Какви други заболявания лекувате в отделението по неврохирургия? 
- Лекуваме дискови хернии, стабилизираме счупени прешлени, оперираме гръбначни стенози, тумори на гръбначния стълб и на главния мозък, хидроцефалии при малки деца или възрастни. Различни видове хематоми - епидурален, субдурален, интрацеребрален и други. 
- Доколкото си спомням, амбицията на вашето отделение е да поеме спешните случаи, включително травмите от катастрофи и други инциденти. Подготвени ли сте вече за това? 
- Да,
готови сме да поемем цялата спешност на глава и гръбначен стълб
Сформирали сме два силни екипа. В случай на необходимост и двата екипа могат да работят едновременно. 
Разбира се, не подценяваме плановата оперативна дейност - тумори, аневризми при съдовете и други патологии. 
Като говорим за спешност, мога да кажа, че наскоро оперирахме един болен с исхемичен инсулт след настъпило усложнение. Оперирахме го, изписахме го, в добро състояние е. 
- Медика е известна с това, че прилага най-модерното и ефективно лечение на исхемичен мозъчен  инсулт. Защо в този случай се наложи операция?
- Решението за лечението на инсултите се взема от мултидисциплинарен екип, като се преценяват различните индикации. С колегите невролози си сътрудничим перфектно. В нашия случай следвахме установения алгоритъм, така че ние се намесихме, защото пациентът бе с усложение - дистално от мястото на запушване на артериалния съд съдовата стена бе променена и оттам настъпи преминаване на кръвни елементи в паренхима на мозъка, което увеличи обема и повиши вътречерепното налягане. Без спешна оперативна намеса вероятността от летален изход никак не бе малка. Затова оперирахме пациента. Направихме това, което се прави в целия свят - извършихме декомпресия. По световна статистика благодарение на нея смъртността спада с 40 до 50%. 
Мога да кажа, че
по отношение на инсултите, които са спешни състояния, в „Медика“ можем да осигурим цялата гама лечение
- Д-р Мойнов, близо 16 години работите в Гана, как оценявате този свой африкански опит? Вярно ли е, че там сте се научили да стабилизирате гръбначен стълб? 
- Гана беше голяма школа. Там съм работил с някои от световноизвестните специалисти в неврохирургията, бяха хора, които пишеха учебници! Идваха по различни проекти. Това е голяма привилегия, защото имаш възможност да дискутираш с тях различни проблеми, да ги наблюдаваш как работят, можеш и да се съизмериш с тях. Истина е, че в Гана се научих да стабилизирам гръбначен стълб. Обучиха ме ръководителите на Спешния център по травми на гръбначния стълб в Ню Йорк Боачи и Роулинс,  прочути специалисти в областта на стабилизациите. 
В африканската страна имаше и друго предизвикателство - там белият човек няма право на грешка.
Болният, след като е минал през теб, не трябва да се оплаква. Ако се оплачат трима, прогнозата ти не е добра
- Специализирали сте и в Париж? 
- Да, участвах в един медицински форум в Палма де Майорка, където проф. Жорж Бернар от болницата Ларибоазиер /Hopital Lariboisiere/ в Париж изнесе интересен доклад за операция при стеноза на шийния сегмент на гръбначния стълб. Бях впечатлен и след лекцията го попитах дали ще ме приеме да видя как се прави такава операция. Съгласи се и аз 2 седмици наблюдавах и се учих да оперирам в лабораторията, специално изградена за обучителна цел. 
- В Палестина какъв опит натрупахте?
- В Африка имах много пациенти с мозъчни абсцеси и гръбначни стенози, до голяма степен развили се в резултат на нелекувана дискова херния. Палестинците също страдат от гръбначни стенози, мозъчни тумори, но много повече от травматизъм, включително от огнестрелни рани. 
- Какви са наблюденията ви върху патологията при българите? 
- Преди 1989 г. оперирахме между 3 и 5 души с гръбначна стеноза годишно, но с нарастване на средната възраст на живот на българите гръбначните стенози и операции се увеличиха. 
- На какво се дължат гръбначните стенози?
- Има вродени, има придобити, причините са различни. Ако една дискова херния не е оперирана в самото начало, тя преминава в едносегментна гръбначна стеноза на едно ниво, тръгва по възходящ път нагоре и обхваща и други нива. Затова дисковата херния трябва да се оперира навреме.
Не всяка дискова херния е за операция, но когато е, не трябва да се отлага
Учените са разделени на две мнения, едните казват, че консервативно лечение трябва да се води 1 месец, а другите - 2 месеца. Аз съм привърженик на двата месеца. Но и ако тогава няма ефект, пациентът трябва да се обърне към неврохирург. Ще му се направят нужните изследвания и ще му се предложи най-доброто за неговия случай. 
- В много области на медицината ендоваскуларните процедури намират приложение. Какво е мястото им в неврохирургията? 
- Целта на ендоваскуларните процедури в неврохирургията е да се обхванат болните с аневризми, защото спукване на една аневризма води до хеморагичен инсулт. Когато аневризмата се изключи от кръвообращението, тогава пациентът няма проблем. Ако тя остане, може да се спука втори път и изходът да е фатален. Затова нашите двама млади колеги специализират ендоваскуларна хирургия. 
- На финала на нашия разговор моля да споделите какво според вас е необходимо, за да стане човек добър лекар? 
- Първо трябва да има добри учители, второ - да чете много и трето - да посещава курсове и конференции, за да надгражда знания и умения и да си сверява часовника. В Прага, където завърших медицина, имах щастието всичките ми преподаватели да са добри, а и по-късно, както вече ви разказах, имах късмета да се уча от отлични специалисти. Баща ми, д-р Минчо Мойнов, създател на неврохирургията във Велико Търново, също беше мой учител. Затова сега и аз смятам, че съм длъжен да предам това, което имам като знания и опит, на младите си колеги тук, в „Медика“. Никой не е вечен, ние като си заминем, след нас трябва да остане неврохирургия.

Мартин ГЕОРГИЕВ