Една 41-годишна русенка направи истински фурор на държавното първенство по лека атлетика, където не само стана шампионка в хвърлянето на диск, но и покри норматив за участие в турнира за отборната Купа Европа. Тази жена е от Русе, печели медали за „Локомотив“, работи за клуба и като треньор, в „свободното“ си време тонира бои за автомобили и мебели в семейния магазин, а когато наистина остане истински свободна, се грижи за двете си деца. Когато през седмицата „Утро“ пусна новината за поредния й успех, посетителите на сайта и на Фейсбук профила на вестника истински се развълнува. „Браво, момиче!“ - така може да се обобщят реакциите.
Това желязно момиче е Атанаска Димитрова. Пътят му тръгва от училище „Христо Смирненски“, където тича, скача и играе на воля.
Пъргавината и силата на Наси
както я знаят близките и приятелите й, не остават незабелязани за учителя по физкултура, който един ден я дръпва настрани и й казва, че е родена да се занимава с лека атлетика. Така, сравнително късно, след като завършва 7-и клас, постъпва в русенското спортно училище.
Първият й треньор е Атанас Нейков, след няколко месеца занимание печели първия си медал от републиканско състезание. Нейков разбира, че Атанаска е с много голям потенциал и я съветва да се премести за тренировки при легендарния специалист в дисциплините с хвърлянията Димитър Бахчеванов.
А Бахчеванов наистина е от голяма класа, създател на прочутата казанлъшка школа с легендарната Цветанка Христова и други звезди на родната лека атлетика.
С него до рамото си Димитрова печели балканска титла, завършва 4-а на европейско първенство, участва на световни шампионати, постига 64,80 метра в сектора за хвърляне на диск, резултат, който я нарежда на
11-о място във вечната световна ранглиста
за тази дисциплина.
Голямата цел са олимпийските игри в Атланта през 1996 година. За жалост коварна болест прекършва година по-рано едва 55-годишния Бахчеванов. Без треньор до себе, пообезверена и постъписана, Атанаска участва на тази олимпиада. Не успява да стъпи на подиума, а когато се връща в България, решава да сложи край на кариерата си.
Тогава е само на 23 години!
„Просто нямаше кой да ме тренира и не виждах смисъл да продължавам напред“, разказва Димитрова.
Завръща се в Русе и започва да работи като управител на заведение. Веднъж в заведението влиза сегашният президент на федерацията по борба Валентин Йорданов, който пък печели убягващия му до момента златен олимпийски медал точно в Атланта. Като я вижда, онемява: „Ама ти какво правиш тук?!“
Тя му казва, а той се хваща за главата...
Вальо Йорданов не е единственият, който
не може да повярва, че талант като Атанаска съблича екипа едва на 23
и вместо да чупи рекорди, се опитва да плува в бурните води на прохождащия тогава частен бизнес. Момичето обаче следва интуицията си и слуша сърцето си. А то не я подвежда. Малко след олимпиадата се жени за Иво Димитров и семейството отваря собствена фирма.
Затова сега Наси с усмивка казва, че освен спортистка и треньорка, е и горда колористка - нали тонира бои. Междувременно завършва две висши образования - НСА и Стопанската академия в Свищов. Ражда и две деца. Днес Иво е на 6 години, а Стефани - на 3 и естествено са най-голямата радост на мама и татко.
Както късно започва спорта, така и късно се завръща в него. Химията протича едва през 2008-а - 12 години след Атланта!
„Отидох почти случайно на стадиона,
усетих онази тръпка от ранната младост и реших да пробвам отново
Исках да напомня за себе си“, разказва Атанаска.
Оттогава няма държавно първенство, в което златният медал на диск да не е неин. За да трупа точки за клуба си, редовно намира място и в призовата тройка на чук.
А „шампионската“ й програма е истински екшън: ставане в 6 часа и приготвяне на децата за градина. Към 8 прави първата си лична тренировка, в 10 посреща момчетата и момичетата от групата си в клуба, оттам бяга на смяна в магазина за бои, в 15 прави втората си персонална тренировка, час по-късно посреща отново своите възпитаници, след като ги изпрати, хуква към градина „Слънце“, за да прибере своите деца!
Много цени рамото на съпруга си Иво, за когото намира само добри думи. На помощ в тренировките й понякога пък идва брат й Венци. Бивш борец, той прави видеоклипове, благодарение на които анализират дали има пропуски в техниката. Има и сестра, с която се разбира „по ноти“.
„Ние сме едно изключително задружно семейство.
Обичаме се, разбираме се, поддържаме се
и си помагаме много“, казва Атанаска.
Почивката за нея е странно понятие. На практика не знае какво означава. Почивката е, когато има възможност да се занимава с децата. Боготвори ги, но веднага отбелязва, че с манталитета си на спортистка ще се опита да ги направи подредени и отговорни хора.
Обикновено няма време за кой знае какви странични занимания. Затова й слуша музика основно по време на състезания. Стилът е обясним - хип-хоп, характерен с ритмите си за хора, които искат да се мотивират допълнително. Не че й трябва допълнителна мотивация, защото тя иска да побеждава, а на 41 години обикновено човек наистина знае какво иска. Затова победите продължават. 
Атанаска не знае докога ще се състезава, но казва, че ще го прави, докато може. Не като сацоцел, а заради тръпката.
Голямата й надежда е, че ще съумее да изгради класни русенски лекоатлети
в дисциплините с хвърлянията. Талантливите деца са налице, освен това не пропускат нито една тренировка, хвали шампионката младите си последователи. Отсега съзира голяма дарба в Александър например, който ще дебютира скоро като копиехвъргач.
И отново са връща към Димитър Бахчеванов, когото не може да прежали и досега. По време на последното държавно първенство до нея се доближава мъж, който й казва: „Неслучайно съм писал в книгата си за тебе!“. После разбира, че това е Георги, брат на Димитър Бехчеванов.
„Тогава разбрах смисъла да се върна в спорта и на практика да започна наново от нулата“, казва развълнувано Атанаска.