Веднага след Освобождението българите са обхванати от социалната болест, която може да се нарече фобия-филия. Обществото е разделено на русофоби и русофили. Това разделяне на обществото се оказа злокачествено заболяване най-вече за българската интелигенция. Внедрен у нас в края на XIX в., този социален бацил продължава да разделя българите дори и в началото на XXI в. Примери и аналогии със съвремието колкото щете!
Видимо и днес руските рубли продължават обилно да текат в български джобове, така както преди повече от 140 години се дават от царското руско правителство на руския агент Драган Цанков. Неслучайно от векове Русия се стреми да превърне България в Задунайская губерния. В последните години от своята активна политическа и държавническа дейност той е отявлен русофил, сам продал се на Русия, за да обслужва нейните завоевателни интереси. Цената, на която продава своята съвест, е доста висока за времето - 
20 000 франка еднократно и 40 000 рубли годишна „персонална помощ“
а за издаване на вестник, в който той да пише против българския княз и правителство - други 12 000 рубли. И в това е голямата трудност да се даде цялостна оценка на извършеното от него: макар и да е известна неговата политическа метаморфоза от русофоб в русофил, той е белязан все пак с ореола на „строител на съвременна България“.
Делото му е разнопосочно и с противоречиви оценки от съмишленици и опоненти. Първоначално той се изявява като убеден родолюбец и русофоб, който отхвърля руската имперска политика за завладяване на България. Но в последните години от своята активна политическа и държавническа дейност той е отявлен русофил, сам продал се на Русия, за да обслужва нейните завоевателни интереси. Тази му обвързаност с Русия се разглежда най-често досега от българските историци като изневяра на българските идеали за независимост. Оставям на читателя сам да прецени и да отсъди поведението и примера, който Драган Цанков оставя за поколенията.
Необходимо е обаче да обърнем поглед и към продълженията, към последствията от по-ново време, след войната 1877-1878, след възстановяването на българската държавност. Довчерашните хъшове, поборници и опълченци, довчерашните приятели или съюзници, от младите или старите политиканстващи дейци, с удоволствие се настаняват около държавната трапеза и побързват да докопат по-добро парче от „баницата“, да отхапят по-голям залък. Най-ярко проявление това намира не в поемането на различни доставки по различни държавни поръчки и квоти, а в борбата, по-скоро в боричкането и джафкането при организацията и провеждането на различните избори на най-различни нива. Изборният пост, било то на околийски, било то на общински или окръжни (губернски), че даже и на княжески (национални) нива, служат като
трамплин към нови успехи, към ново богатство, към слава и почести
И тук примерите са безбройни, фактите безчет. Това не отминава и живота, дейността на стария политик Драган Цанков, на неговия род, на фамилията му и свързаните с тях хора. Няма да се спирам на многото фрапантни случаи, само ще подчертая някои по-важни и интересни.
В началото на новия, ХХ век, американската мечта не засяга само отиването в Новия свят, не засяга само бързото забогатяване и успех! У нас прониква и трайно ще се наложи духът и борбеността за преуспяване под най-различни форми и средства. Повеят в този смисъл засяга отпървом политиците, дейците на новото време, между които е и приближеният на Др. Цанков, зет му, Александър Людсканов. 
Изключително показателно в това отношение е писмото на Н. Константинов от Свищов, писано вероятно на 3 февруари 1911 г.
„Пишеш ми че не съм ти отговорил по твоята идея за американска агитация с твоя лик. Такова нещо първи път чувам... Без да бъда обаче в течение точно на тази твоя идея, сещам се че ще искаш с нещо ново да изненадаш избирателите и да спечелиш гласовете им. Прочее тук ще напиша по долу списъка на лицата до които трябва да пратиш (вероятно лика си, фотографията - б.а.).
Разбирате ли за какво иде реч!? 
По американски изпращаш до избирателите си образа си с послание да гласуват за теб
Ето го новото, а ние днес се заблуждаваме, че някои посолства ни правят изборите!
Нещата не свършват дотук. Свищовският кореспондент Н. Константинов прилага няколко листа с имена, някои от тях силно фрагментирани, скъсани, залети с разни течности, с мастило. Повече от 150 човека от най-различни селища от Свищовско като: Чаушево (дн. с. Ценово), Караманово, Сухиндол, Стижарово, Вардим,  Божурлук, Козловец, Пиперково, Павел, дн. с. Страхилово и т.н. и т.н. Присъстват и почти всички членове на адвокатската колегия от Свищов, 19 човека, а са записани и някои с профилирани специалности, като кръчмар, железар, ковач, бакалин, кафеджия, яйчар. Мога да изброя десетки имена все на известни свищовски жители. На близо 50 човека от една първа партида с предишно писмо, вече е изпратена приложената тук по-горе фотография на кандидата Ал. Людсканов.
Заплахата от съюзяване на външните врагове на България е реална и кара кореспондента в заключение да възкликне: „Че правителството е забатачило и вътрешната и външната политика това сякой вижда ами мен ме мъчи застрашаването тия външни съюзявания срещу България а че и изострените отношения между Росия и Австрия дали не ще повлекат след себе си и България. Прощавай че набързо направих списъка“.
Според мен е достатъчно да си направим извода, че в навечерието на братоубийствената Първа Световна Война хората от фамилията и рода на Драган Цанков, рано възприемат новия и модерен за страната ни изборен начин донесен от далечна Америка. Резултатите са ефективни и ясни. На 16 март 1911 г. е съставено и назначено с указ номер 5 от цар Фердинанд правителството на Иван Евстратиев Гешов, в което Ал. Людсканов ръководи едно от силовите министерства, това на вътрешните работи и народното здраве.